Димитър Бербатов в живота и на терена: Приятел съм със самотата и това винаги ми е харесвало
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Аз съм самотен човек. Приятели сме със самотата. Винаги така ми е харесвало. От малък така се развиха нещата, че навсякъде трябваше сам да се уча. Това заяви легендата на бълганския футбол Димитър Бербатов пред БТВ.
„Фен съм на Франк Синатра и един ден ми хрумна да кръстя биографията си „Моят път” на неговата песен – коментира Бербатов. – Професионалният ми живот е неделим от личния. Деца, семейство. Нормални неща. Затова и всичко това се преплита в книгата. Щастлив съм. Ако трябва да кажа какво не ми е достигнало, ще кажа че в кариерно отношение опитите ми за пробив в Шампионска лига и с „Леверкузен” и „Манчестър Юнайтед” са част от разочарованието, защото приключиха в подножието на върха. Казвам си, че е можело и по-добре. Винаги си казвам че е можело и по-добре, дори и да е станало перфестно.
Пътят, който съм извървял е точно такъв, какъвто е трябвало за да стигна до „Манчестър Юнайтед”, атка че не съжалявам за нищо. Доволен съм от пътя който извървях с всички върхове и падения. За да успея, това е било нужно.
Аз съм самотен човек. Приятели сме със самотата. Винаги така ми е харесвало. От малък така се развиха нещата, че навсякъде трябваше сам да се уча. Това ме е спасило от много неща. От проблеми, от хора, с които не е трябвало да бъда”.
Бербатов говори и за тръпката когато се завръща в родния си Благоевград.
„Всеки път когато се връщам в Благоевград е страхотно – признава Бербатов. - Готино е. И това е напълно нормално. Рядко имам възможност да го правя, и всеки път се чувствам фантастично. Страхотно е да видиш отново улицата, където си отраснал. Не се е променило мястото. Това са невероятни спомени. Мястото, където съм играл футбол преди толкова време. Странно е, че ето сега чичо ми се наредил с останалите на опашката и чака за автограф. Питам го: „Защо бе човек, ела”. Той обаче си държи на принципите и си чака стриктно”.
Нападателят се връща и към кариерата си.
„Не помня колко авотгола съм вкарал – казва с усмивка той. - Вероятно имам един или два, при които топката се е удряла в мен и е влизала в нашата врата. Харесва ми това, че хората не искат да осъзнаят, че вече съм на 38 години и искат да играя още. Ясно е, че не съм като едно време. Но хората продължават да живеят с илюзията че още го мога. Идва момента, в който ще кажа стига. Мисля как да го планирам и как да го направя. За да играя, някой трябва да ме иска. Никой не ме иска, освен у дома.
В България, за съжаление, във футболно отношение, съм свикнал на съвсем други неща, а реалностите са коренно различни. Тук започват едни разправии. За чужбина пък трябва да има хубава оферта, а годините тежат. Иначе е нормално да ме е страх да се изправя и да кажа на хората, че съм дотук. Работил си по някакви планове, планирал си. Имам няколко неща за бъдещето ми – треньорство, мениджърство. Може да е в България, в чужбина.Трябва да си готов. Сложна е ситуацията. Трябва да съм готов, да съм се изучил, за да предприема следващата стъпка. Чувам, че хората питат дали бих се ангажирал с управление на българския футбол. Срещам се с бившите ми треньори, уча, студент съм. Ако дойде момент да вляза в ръководството на българския футбол, всичи ще разберат. Всяко нещо с времето си. За момента има други неща, които са на първо място. Родното футболно ежедневие е много далеч от мен и отношенията там не ме вълнуват. Със Стоичков съм в отлични отношения. Сега преди да излязат книгите ни се чухме. Шегувахме се. Нормални неща”.
Димитър Бербатов говори и за някои интересни неща от автобиографията си.
„Решил съм, че някои хора няма да присъстват в книгата с имената си. Такъв е случаят с вицепрезидента на БФС (б.р Йордан Лечков). Нямам какво да коментирам. Темата е приключена”, не крие раздразнение Бербатов..
„Тежко и несправедливо беше случилото се със сър Алекс Фюргюсън – кадзва още той. - Уточнихме всичко и е простено. Сигурно има и непростими неща, но не е моето нещо да се концентрираме върху това. От всеки се опитвам да науча нещо.
Защо Елена се появява за първи път на 121-ва страница в книгата ми? Така съм решил. Имам ужасен характер и това е факт, с който най-наясно са близките ми. Хората около мен го знаят най-добре. Сега не е много по-различно, вероятно съм поулегнал. В такива моменти обаче не е препоръчително близките ми да са около мен.
Решили сме, че е правилно децата ни да се родят в България. За нас със съпругата ми това бе правилното решение. Важно бе съпругата ми да се чувства конфортно. Бъдещето на децата им зависи от тях. Те ще бъдат независими и искам да могат да се оправят в живота.
Избрал съм да остана тук, защото виждам че има смисъл. Като гражданин мога да кажа, че България ми харесва. Има си проблемите, като всички други страни, където съм живял. Малко ги надуваме тук обаче проблемите. Сега важно е младите да се развиват и да се борят. Да получат шанса да направят нещата така, както смятат че трябва, за да живеят по-добре”.
