ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Димитър Луджев е един от ключовите персонажи в ранното СДС. Беше вицепремиер и в правителството на Димитър Попов и после министър на отбраната в кабинета Филип Димитров (1991-1992 г). По-късно създаде партия Нов избор, чието лице беше Христо Стоичков, но тя не успя да влезе в парламента. Луджев е икономист.
- Навремето бяхте сред приятелите на Пламен Орешарски. Разговаряли ли сте наскоро с него, г-н Луджев?
- С Пламен сме приятели и днес. Той влезе в екипа на СДС още 1991 г. и оттогава поддържаме приятелски отношения. Последно се видяхме, преди да стане министър-председател. Тогава му казах: „Пламене, моля ти се, бъди независим. Не се поддавай на напъна, който ще последва от двете партийни централи. И твоето оръжие може да бъде само едно – оставката в джоба”. Изключително мощно оръжие. Между другото проф. Беров на няколко пъти го правеше и действително отстояваше една линия в изключително тежко положение.
За съжаление Пламен избра една опортюнистична линия на поведение. Пое върху себе си отговорността за назначението на Пеевски, с което изчерпа до голяма степен доверието, което имаше към него. Така че ще му бъде много трудно. Сега би трябвало да прояви малко повече решителност и да влезе в открит диалог с протестиращите, с гражданските организации. Може би трябва да направи нещо като кръгла маса. Да се изяви като самостоятелна политическа фигура, която преследва ясна политика. Да убеди гражданите, че неговата политика е в полза на държавата.
- Подозренията обаче са, че политиката му е повече в полза на обръчите на Васил Божков...
- Връзките на Пламен Орешарски с Васил Божков са една легенда. За първи път го казвам, но аз съм инициаторът за тяхната среща. Когато Орешарски беше номиниран от СДС за кмет на София, аз се наех да му помагам. На една среща с него, с Петър Стоянович и с Надежда Михайлова, тогава председател на СДС, обсъдихме избирателната кампания. Тогава решихме, че ще е добре Орешарски да се обърне към влиятелни бизнесмени в страната за подкрепа. Направихме няколко срещи с различни финансови структури. Една от тях беше с Божков, като подчертавам - със знанието на Надежда Михайлова и Стоянович, който беше шеф на щаба. Аз присъствах на тази среща. Тя беше направена нарочно на открито, в кафенето на „Радисън”. Дори, докато разговаряхме, покрай нас мина Катето Евро и я поканихме на масата ни. Говорихме за икономическата политика в рамките на параметрите на София и с какво може да бъде полезен българският бизнес. Тогава Божков каза, че това е сериозна оферта и ще направи каквото може в подкрепа на кампанията на Орешарски. Това беше случаят с Божков. Никакви други ангажименти не е имало. Нямаше нищо скрито-покрито, както след това изкараха.
- Защо тогава Надежда Михайлова оттегли така скандално кандидатурата на Орешарски?
- Това е въпрос, който трябва да отправите към нея. Но когато чух по радиото, че тя оттегля кандидатурата на Орешарски, защото „осъжда нерегламентирана среща с бизнесмен”, аз бях много възмутен. Дори направих изявление пред Дарик радио, че това е нечестно поведение. Точно тогава на Надежда Михайлова й беше внушено да разиграе така наречената стратегия „Ширак”. Т. е. печели изборите за кмет на София и след това става президент на България. Тази безумна теория беше внушена на Михайлова и тя взе, че си повярва.
- Когато се заговори за програмно правителство след изборите, Орешарски не ви ли покани в кабинета си?
- Е, не. Имаше и други фактори, които канеха в кабинета. Те никога няма да поканят човек, който е допринесъл много за тяхната загуба на власт в онези години. И второ, видя се как стана този кабинет - кадруването, което се направи в политическите централи. Те обаче, колкото и да се напъват за власт, не знаят, а и не могат да извършат истински реформи по една проста причина - истинските либерални реформи означават отрязване на клона, на който седи партийната власт. А те това не искат. Затова хора като мен не са потребни към днешна дата.
- А как си обяснявате безумния гаф с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС?
- Ръководството на социалистическата партия изглежда нищо не е научило. Станишев не е прочел никакъв исторически урок за начина, по който прябва да действа в тежки кризисни ситуации. Даже нещо повече. През 1990 г. Андрей Луканов и Александър Лилов водеха далеч, далеч по-благоразумна и внимателна политика. Притиснати до стената за промяна на системата, те търсеха диалог с гражданското общество, с политическите сили. Днешната социалистическа партия демонстрира апаратен дефицит на чувство за реална политика. И инфантилност в поведението. С нищо друго не може да се обясни случаят „Пеевски”, освен с инфантилността на лидерите на БСП, които не знам как си повярваха, че могат да победят злото със силата на злото. Те знаеха много добре, че кредитът на доверие, който им беше даден, е крайно крехък, крайно малък. За тях гласуваха около 200 хил. души, които не са техен традиционен електорат, само с идеята да бъде махната ГЕРБ и да тръгне страната по пътя на морална промяна. Те обаче изневериха на собствената си добра идея за програмно правителство. И жадни за реваншизъм, се втурнаха да правят нова коалиция в един партизански пазарлък с ДПС за кабинет от квоти. По този начин унищожиха и малкия кредит на доверие, който им дадоха хората.
- 1990 г. ще остане в историята на България с огромните митинги, които заливаха столицата. Мислехте ли тогава, че 23 години по-късно хората на улицата отново ще искат да свалят комунисти от власт?
- Демокрацията не е просто избори, тя е преди всичко възможност на хората да контролират властта. Да не позволяват реализацията на егоистични и групови интереси. Т. е. това, което в момента става. Проблемът е защо в България това узряване на гражданите толкова закъсня. Много добре е, че младите хора напуснаха интернет пространството и се озоваха в реалния обществен живот. Но те не могат да разберат, че гражданското общество не е просто свободен сбор на хора, които викат „Долу!”, „Оставка!” и прочие, а преди всичко способност да се самоорганизираш. Да имаш инструменти, с които да контролираш, да натискаш властта. Така че в момента се случва със закъснение това, което трябваше да се случи много отдавна у нас.
- Има ли аналогия между днешната ситуация и тази през 1990 г.?
- Аналогия има най-вече с лятото на 1990 г., след изборите за Велико Народно събрание, когато София беше обсадена от демонстрации, от граждански протести, от палаткови лагери и какво ли не още. Сега нещата се възпроизвеждат, макар и в странна форма. Но има една съществена разлика - тогава комунизмът си отиваше в цяла Европа и младите хора у нас искаха това да се случи и в България. Другата съществена разлика е, че имаше една много мощна организирана политическа сила в лицето на СДС, която беше ясна алтернатива. Която в Народното събрание се бореше и с парламентарни средства успя да изтласка комунистите от властта.
- И тъй като СДС вече е в историята, ГЕРБ ли е новата алтернатива за дясно мислещите българи?
- ГЕРБ не може да бъде алтернатива. Тази партия си отиде като една дискредитирана политическа сила, която не само че не успя да изпълни обещанията си за модернизация на България, но доведе държавата до икономическа, политическа и социална криза. Тя просто избяга от власт. Отгоре на всичко сега ГЕРБ не иска да влезе и в парламента и да прави, това, което правеше СДС – да критикува, да представя алтернативи, да бъде действаща опозиция. По някакъв странен антиконституционен начин те стоят отвън и чакат протестиращите да им свършат работата. Т. е. още веднъж ГЕРБ абдикират от задължението си да заемат демократична позици. Но това е нормално, тъй като ГЕРБ никога не е била демократична партия. Тя е една популистка, еднолична организация, която определено не може да играе роля на демократична опозиция или на демократична алтернатива.
- Това значи ли, че протестите са обречени?
- Никой протест не е обречен. Протестът сам по себе си е обществен коректив. Той е отрицание на нещо, което не трябва да го има и желание за нещо ново. Надявам се, че сегашните протести действително ще доведат до раждането на нова политическа гражданска алтернатива в страната, която ще даде по-различна визия в държавата.
- Димитър Попов, в чийто кабинет бяхте вицепремиер, остана в историята с призива: „За бога, братя, не купувайте”. Какъв призив бихте отправили сега?
- Призивът „За бога, братя, не купувайте!” беше свързан с икономическите реформи тогава. Хората трябваше да стегнат коланите, за да могат да преживеят скока на цените и бедственото положение на пазара. Към днешна дата обаче би трябвало някой да каже: „За бога, братя, купувайте!”. Защото само нарастващото потребление може да съживи икономиката в България. Но за да има нарастващо потребление, трябва да има стимулираща политика. Тези няколко социални мерки, които правителството предприе, допринасят за това, но те не са достатъчни. България се нуждае от много сериозна структурна реформа както в икономиката, така и в публичния сектор – здравеопазването, образованието, във всички направления. Може би звучи странно, но народът се нуждае от нова вълна либерални реформи, които проведохме през 1991 г. - освобождаване, освобождаване, освобождаване.
