Дипломацията без война е обречена на неуспех, Джон Кери и Обама го доказаха нагледно
Не може светът да се управлява само с морков, трябва и тояга
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Как Клаузевиц е оформил американската стратегическа мисъл?", попита Джим Хелис, председател на Департамента по национална сигурност и стратегия във Военния колеж на американската армия. Той направи това по време дискусия с американските военни и стратези през 2011 г. "Има принципи, които важат за нашия бизнес", заключи Хелис.
Германският генерал и стратег от XIX в., който написа “войната е продължение на политиката с други средства“, исторически е оказал дълбоко влияние в средите на американските политически среди. Сега, когато през последните години се стигна до Сирия и други конфликти, пристрастеността към дипломацията доведе до провал. САЩ не постигнаха своите цели, което е с ужасяващи последици. Това коментира в телевизия "Ал Джазира" експертът по Близкия Изток Сет Францман.
На 5 декември САЩ отново бяха разочаровани в Съвета за сигурност на ООН, след като Русия и Китай наложиха вето на резолюция, призоваваща към седемдневно прекратяване на огъня в Алепо. Отказът на Русия беше "измислено алиби", заяви Мишел Сайсън, заместник- специалният пратеник на САЩ в ООН. „Ние няма да позволим на Русия да баламосва Съвета за сигурност". Празна заплаха. Французите отбелязаха, че Русия подтиква своя сирийски съюзник, за да вземе Алепо, независимо от човешката цена. Правилно. Реалността на американската политика в последните години на администрацията на Барак Обама е, че тя издигна дипломация на нереалистичната позиция, че дипломацията се провежда заради самата дипломация, необвързана с други опции. Всъщност тя се превърна в поредица от моркови, но без пословичната тояга.
Администрацията смята за успехи ядрената сделка с Иран през 2015 г. и изглаждането на отношенията с Куба след 50 години. Но особено по отношение на Сирия и по други въпроси, като например оказване на натиск върху Израел или справяне с проблема с народността рохингя в Мианмар, САЩ се разочароваха, защото противниците им гледат само към дипломатическия подход. САЩ навлязоха в период на антистратегия, в който те слагат картите си на масата и след това се опитват да играят покер. Изходът е очакван - опитите за спиране на огъня в Сирия няма да доведат до нищо.
Американският държавен секретар Джон Кери е изразявал истинска загриженост за сирийския народ. "Страданието, на което сме свидетели в Сирия в течение на повече от пет години, сега е наистина повече от нечовешко", каза той в Женева на 9 септември. Той се е срещал няколко пъти с руския външен министър Сергей Лавров, но заключението му, че "ние сме работили заедно, за да се опитаме да постигнем консенсус по основните стъпки и след това да се разработят конкретни идеи", е погрешно. Знаейки добре, че сирийският режим и неговите съюзници са нарушили другите примирия и ги използват в своя полза, той отказа да признае, че цялата природа на безкрайните преговори работеше в полза на Русия.
Всеки месец, с който преговорите се проточват, бунтовниците стават все по-слаби и милиони бежанци стават все по-отчаяни. "САЩ и Русия се договориха за стъпки, които ще предприемем, само ако има продължителен период на спад в насилието", заяви Кери. Само че сирийският режим не намали насилието и това бе доказвано пет години. Два месеца след тези изявления непрекъснатата офанзива изтласка бунтовниците от голяма част от Алепо. Преговорите от 2013 г. са служили само за затвърждаването на Башар Асад на власт, а не за подкопаване на легитимността му. Ако никога американската дипломация не е била поставяна на първо място, режимът вероятно щеше все още да е там, където е и днес.
През голяма част от човешката история войната и дипломацията са били част от едно и също начинание. Когато персийският цар Дарий изпраща пратеници в гръцките градове-държави през 491 г. преди новата ера с искане да признаят неговото владичество, става ясно, че отказът ще бъде посрещнат със силата на оръжието. Английският крал Хенри V атакува Франция през 1415 г. след като, предполага се, получава подигравателен подарък от топки за тенис вместо признаване на исканията му от френския крал. В модерните времена на дипломацията е придаден стил и романтика като на нещо някак си, независимо от нейната връзка с отношението й според Клаузевиц към силата на оръжието.
Историята забравя кръвопролитието, което подкрепи Виенския конгрес /1814-1815/ и направи известни лорд Касълрей и Клеменс фон Метерних. Едно десетилетие след Първата световна война /1914-1918/, на държавния секретар Франк Б. Келог и на френския външен министър Аристид Бриан създадоха пакт за отказване от войната като средство на държавна политика. Светът трябва да "се въздържа в международните отношения от заплаха или използване на сила" предрича пактът.
В рамките на три години Япония напада Манджурия и през 1935 Бенито Мусолини използва иприт - забранен от Женевския протокол от 1925 г. - за да избива етиопци. Има директен паралел със страни като САЩ, които възнамеряват да използват само дипломация. Когато Адолф Хитлер се насочи към агресивна експанзия през 1933 г., той направи това със знанието, че Оксфордският съюз, елитът на британското общество, е гласувал през февруари 1933, че при "никакви обстоятелства" те няма да "се сражават за цар и държава".
Ако противниците ти знаят, че обществото се страхува от конфронтация и разчита само на ласкателства и дипломация, дипломацията със сигурност се проваля. САЩ са изправени пред този проблем през последните пет години. Обама зае поста с мандат да прекрати намесата на САЩ в чужбина. Той съкрати американското присъствие в Ирак и Афганистан. Но САЩ поведоха военната интервенция в Либия през 2011 г. и изграждането на коалиция срещу “Ислямска държава” от повече от 30 държави през 2014 г. От момента, в който САЩ не предприеха действия в Сирия през 2013 г. заради химическите оръжия, Асад и неговите съюзници Русия, Иран и „Хизбула“ разбраха, че САЩ ще следват само дипломатическия път към Дамаск.
Джон Кери също предупреди през 2013 г., че израелската политика заплашва напълно да провали решението с две държави. И на форум на 4 декември той заяви, че е говорил с Бенямин Нетаняху 375 пъти, „повече от 130 часа" и е пътувал до Израел 40 пъти. Какво целеше да бъде показано с всичко това? Нищо. Липса на напредък по създаването на палестинска държава, никакъв напредък за промяна на израелските политики – като строителството на селища, с която САЩ не са съгласни. Във външната политика страните знаят, че няма да има никакви последици от водените от тях политики.
Дали става дума за Китай, изграждаш бази в Южно Китайско море, или за третирането на мюсюлманите в Мианмар, или за руските действия в Украйна и Прибалтика, пристрастеността към дипломацията у Запада и навсякъде другаде заплашва да превърне света в „естественото състояние“ на Томас Хобс, т.е. във война на всички срещу всички. В този свят, разделянето на дипломацията от последствия означава една група актьори да играе в две игрални полета, война и дипломация, а съперниците им да се изправят срещу тях само в дипломатическия област.
Дипломация заради самата дипломация не постига нищо в този конфликт. Тези, които играят по правилата на Клаузевиц, ще постигнат целите си. Тези, които казват "само дипломация", капитулират пред режими, които причиняват големи страдания на човека, милиони бежанци, екстремизъм и дългосрочна нестабилност.
* Джим Хелис, председател на Департамента по национална сигурност и стратегия във Военния колеж на американската армия
