Директор на музей е единственият кандидат на президентските избори в Естония
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Необичайни президентски избори предстоят утре в Естония. За първи път в 30-годишната история на страната, след като става независима от Съветския съюз, кандидатът е само един: директор на музей, съобщава „Асошиейтед прес”, цитирана от „Динюз”.
Петгодишният мандат на президентката Керсти Калюлайд изтича на 10 октомври. Утре 101-членният парламент ще гласува кой да я наследи на до голяма степен церемониалния пост.
Крайният срок за регистриране на кандидатури изтече вчера и единственият претендент, който получи необходимата по закон подкрепа на най-малко 21 депутати, е Алар Карис, директор на Естонския национален музей. Той е бивш главен държавен одитор и е бил още ректор на Университета на Тарту.
Това, че има само един кандидат предизвика смущение в страната. Няколко политици призоваха за променяне на правилата, по които се избира президентът, и дори се чуха гласове за премахване на поста държавен глава.
"Избори с един кандидат принадлежат на съветската епоха. Това е неетично, но, колкото и да е странно, законно", написа наскоро в коментарна статия бившият министър на външните работи Яак Йоеруут.
Ако президентът се избираше на всеобщи избори, либералката Калюлайд, която е сравнително популярна, би се кандидатирала за втори пореден мандат, на какъвто има право по конституция. Известна с откровените си коментари за политици и правителствени мерки, тя обаче не се радва на подкрепа сред депутатите.
Управляващата десноцентристка коалиция, която включва Партията на реформите на премиерката Кая Калас и Центристката партия, подкрепи 63-годишния Карис.
За да бъде избран съответният кандидат за президент, е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети, тоест 68 гласа. Управляващата коалиция разполага с 59 депутати. Карис вероятно ще си осигури подкрепата на поне девет народни представители от трите опозиционни партии.
Ако утре не бъде избран президент, предстоят евентуално още два кръга на гласуване във вторник. Ако парламентът и тогава не успее да избере държавен глава, то изборите ще преминат в специална, 208-членна избирателна колегия, която ще се събере през септември.
Придобила независимост през 1991 г., бившата съветска република с население от 1,3 милиона души вече е член на ЕС и НАТО.
