ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
До две десетилетия страната ни може да има сериозна загуба на плодородие на почвите, предупреждава проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН и автор в платформата „Климатека“. Около 30% от земеделските земи в България са в най-висок риск, а Горнотракийската низина е в сравнително по-благоприятно положение. Причините са климатични, но и резултат от интензивното земеделие.
По-високите температури изсушават почвите по-бързо и за по-продължителен период, а валежите все по-често се изливат под формата на краткотрайни и интензивни порои. Комбинацията нарушава структурата на почвата и я прави по-уязвима както към ветрова, така и към водна ерозия.
По думите на проф. Гачев проблемът не е само български. Той е свързан както с климатичните промени, така и с традиционните практики в земеделието. У нас обаче климатичната тенденция към все по-сухо лято, която постепенно обхваща и пролетта и есента, създава допълнителни рискове.
Особено критичен е периодът между жътвата и следващата сеитба, когато оголената и изсушена почва е най-податлива на разрушаване. При продължителна суша тя губи влага и устойчивост, а последвалите проливни валежи могат бързо да отнесат почвения материал.
Според данните, цитирани от проф. Гачев, около 85% от земеделските земи в България са засегнати в някаква степен от почвена ерозия. Най-рискови са около 30% от териториите – предимно равнинни и по-сухи райони в Североизточна и Югоизточна България, както и части от Дунавската равнина.
Горнотракийската низина е в по-благоприятно положение, но риск съществува и тук. Причина за това е сравнително доброто овлажняване и наличието на подпочвени води. В периферните части допълнителна защита дават близките планини, които ограничават силата на ветровете.
За района на Горнотракийската низина най-критичният период е от края на юли и началото на август до около средата на септември. Тогава продължителните сухи периоди могат да продължат до 30 дни. Намаляването на речния отток води и до спад на подпочвените води, което допълнително ускорява изсушаването на почвата.
Според проф. Гачев земеделските производители могат да ограничат щетите чрез промяна на начина, по който обработват земята. Сред препоръчваните мерки са да не се използват интензивни обработки на почвата като оран, зеленото торене, използването на покривни култури и разумното прилагане на сеитбооборота.
Покривните култури имат двойна функция – предпазват почвата от ерозия и могат да възстановят част от веществата, които предходната култура е отнела. Сред подходящите растения са и някои представители на бобовите, например детелината.
Проф. Гачев обръща внимание и на необходимостта от ограничаване на дълбоката оран, която силно нарушава механичната структура на почвата. Компостирането и използването на естествени торове също могат да бъдат част от по-щадящото земеделие.
Една от пречките пред промяната според него е консерватизмът в земеделието и придържането към практики, наследени от предишни поколения. Климатът и условията обаче вече са различни и изискват адаптиране на земеделските практики.
"Трудно е да се даде точна прогноза кога ще настъпи значителна загуба на плодородие. Ако сегашните тенденции се запазят, в рамките на 15–20 години могат да се наблюдават сериозни негативни резултати в най-рисковите райони“, каза Гачев.
Добави още, че при по-младите почви процесът е по-лесно обратим, докато при чернозема възстановяването му може да отнеме стотици години.
