ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Евгений Пригожин обяви на 25 май, че е започнал да предава позициите си в Бахмут на руското Министерство на отбраната. Той твърди, че групата ще се оттегли напълно от града на 1 юни. Пригожин също така иронично обяви, че планира да остави боеприпаси и провизии, а и войници за редовните руски войски, ако е необходимо.
Oстава неясно дали "Вагнер" ще може да изтегли целия си контингент до 1 юни, се казва още в дневния анализ на ситуацията в Украйна на Института за изследване на войната (ISW).
Русия и Беларус подписаха споразумения за разполагане на руски тактически ядрени оръжия в Беларус - част от дългогодишните усилия за циментиране на фактическия военен контрол на Русия над Беларус, въпреки че Русия все още не е разположила ядрени оръжия в Беларус и възможното им разполагане е много малко вероятно предвещава всяка руска ескалация.
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу и министърът на отбраната на Беларус Виктор Хренин подписаха документи за разполагането на руски нестратегически (тактически) ядрени оръжия на беларуска територия по време на среща на министрите на отбраната на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) в Минск, Беларус на 25 май.
Шойгу подчерта, че Русия ще запази контрола върху тактическите ядрени оръжия в случай на тяхното разполагане в Беларус и заяви, че беларуските самолети вече са способни да носят ядрени оръжия.
Руският президент Владимир Путин по-рано обяви на 25 март, че Русия ще разположи тактически ядрени оръжия в Беларус до 1 юли, вероятно за да поднови уморените информационни операции за потенциала за ядрена ескалация заради войната в Украйна.
Русия отдавна разполага с ядрени оръжия, които са в състояние да ударят всяка цел, което и тактическите ядрени оръжия, изстреляни от Беларус, също могат. ISW продължава да счита, че е изключително малко вероятно Путин да използва ядрени оръжия в Украйна или другаде.
Руският президент Владимир Путин се срещна с лидерите на страните-членки на Евразийския икономически съюз и няколко други постсъветски държавни глави на Висшия евразийски икономически съвет в Москва на 25 май. Това вероятно е с цел разширяване на възможностите за избягване на санкции. Президентът на Армения Никол Пашинян, президентът на Беларус Александър Лукашенко, президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев и президентът на Киргизстан Садир Джапаров присъстваха на срещата заедно с лидери на държави извън Евразийския икономически съюз (ЕАИС), включително президента на Азербайджан Илхам Алиев, президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев и таджикския президент Емомали Рахмон.
Изпълнителният секретар на Общността на независимите държави (ОНД) Сергей Лебедев и генералният секретар на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) Джан Мин също присъстваха на срещата.
Путин, Пашинян и Токаев призоваха за по-нататъшно развитие на отношенията на ЕАЕС с трети страни, включително договарянето на споразумения за свободна търговия с Обединените арабски емирства, Индия, Египет, Индонезия, Израел и Иран.
Токаев подчерта усилията за създаване на нови международни транспортни маршрути до Китай, Индия, Пакистан, Иран, Близкия изток, Източна Азия и Югоизточна Азия.
Токаев също предложи да помогне на Русия да пусне високоскоростната товарна железопътна линия Челябинск-Болшак-Иран с дължина 2873 км, проект, подобен на неотдавнашното споразумение между Русия и Иран за изграждане на сегмент от железопътния коридор Север-Юг между Ращ и Астара с цел укрепване Руско-иранско военно-икономическо сътрудничество.
Путин също така призова ЕАЕС да създаде технологични съюзи с трети страни, вероятно насочени към осигуряване на критични компоненти, които Русия се бори да произвежда или придобива сама.
Кремъл вероятно се опитва да убеди страните-членки на ЕАЕС и други постсъветски страни да помогнат в текущите схеми на Кремъл за избягване на санкции с Китай, Иран и други, като улеснят логистиката на тези схеми.
