ДОСИЕТАТА ГОВОРЯТ: Бойко Ноев от правоверен комунист до натовски военен министър (ДОКУМЕНТИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бойко Ноев е от онази порода нахални персони на прехода, които посрещнаха 10 ноември като заклети бекапейци и след поредица от политически претъркалвания се озоваха на срещуположния бряг. В случая с лицето Ноев ситуацията е още по-отблъскваща, защото той е бил и СС на РУМНО, както може да се види от собственоръчно подписната от него декларация през август 1975 г. Каква е истинската история на Бойко Ноев?
Роден е на 13 юли 1954 г. в гр. Златица. Бащата му, полк. Николай Ноев, е АБПФК (активен борец против фашизма и капитализма), преподавател във Военна академия, а преди това е бил адютант на ген. Петър Панчевски -съветски и български офицер, единственият българин с генералско звание в Червената армия - генерал-майор от инженерни войски. Родът на баща му е от село Енчевци, което е близо до Плачковци. Любопитна е биографията на дядото Съби Ноев и неговия брат Ради. В началото на 40-те години заедно с още трима души правят опит за атентат по ж.п. линията край Плачковци. Но се появява обратен влак и избива клиновете от релсите, което осуетява атентата. Полицейското разследване се добира до атентаторите и ги арестува. Съдът определя смъртна присъда за ръководителя на атентата Добринов, а останалите получават различни присъди – 15 г. или доживот. На 9 септември 1944 г. Съби и Ради излизат и започват саморазправа. Убити са комендантът на мина „Плачковци” подп. Маринчев, търговецът Бойко Колев и аптекаря. От с. Енчевци са ликвидирани свещеника, бакалина и жена му. В затвора са вкарани десетки хора. Всички, които са имали спестявания в „Популярна банка” в Плачковци са били заставени да ги предадат, без разписки и свидетели. По линия на този род, Бойко Ноев е роднина с бившия директор на Българска външнотърговска банка Чавдар Кънчев, който беше обявен от Комисията по досиетата като агент на ДС, вербуван през 1983 г. под псевдонима „Виктор” от Второ главно управление. След това е работил и за създаденото пред 1986 г. Четвърто (икономическо) управление на ДС.
По времето на комунизма името на Кънчев се свързва с ръководството на Литексбанк в Бейрут, Ливан, чиято собственост е българска. Първоначално Кънчев е неин зам.-директор, а в периода 1985-1989 г. е неин председател. През 1991 г. Чавдар Кънчев оглавява Българската външнотърговска банка. Основен уччастник в преговорите по външния дълг. Но да се върнем към Бойко Ноев. След завършване на английската гимназия в София през 1973 г., той служи в поделение от системата на РУМНО – първо в радиоразузнаването, после като преводач. Като военен преводач се и уволнява от казармата. Като ценен партиен и румнаджийски кадър, Бойко Ноев заминава за Москва, където учи „Международни отношения“ в МГИМО. Братът на Бойко Ноев, Минко Ноев, също става дипломат и работи в посолствата ни в Югославия, Македония, Великобритания и Норвегия. И Минко Ноев не е бил безразличен към тоталитарните репресивни служби. С Решение 175/ 14.12.2010 г. на Комисията по досиетата, Минко Николов Ноев е обявен за агент на Първо главно управление на Държавна сигурност, с псевдоним „Боцо“ („Бацо“). Вербован е от ст.лейт. Владимир Дачев през март 1987 г. Двамата братя се ползват от всички привилегии, които им дава червеният родов произход, те се превръщат в апотеоз на ченгеджийството, което след 10 ноеври ще вземе рязък завой и ще се прислони до нови господари. Което ще им осигури какво? Ами, разбира се, ще им осигури пребиваване във „фабриката за луксозни съдби“ . Но когато през 1982 г. Бойко Ноев започва своята дипломатическа кариера, той е правоверен комунист – изпратен е в Дамаск на междинен стаж. По това време той вече е СС на РУМНО. В Дамаск той за пръв път среща военния аташе полковник Иван Джамбов и неговия помощник капитан Радион Попов. В единственото си интервю, което дава в края на юни 2001 г. за в. „Новинар“, покойният вече полк. Иван Джамбов разкрива тази стриктно пазена от Ноев тайна. До 1982 г. Иван Джамбов е военен аташе в Дамаск и резидент на РУМНО там. Бойко Ноев пристига на стаж като начинаещ дипломат. Както самият Джамбов разкрива в това интервю, той поддържа връзка с Бойко Ноев и му поставя задачи чрез своя помощник тогава - капитан Радион Попов.
Оценката на полк. Джамбов е, че Бойко Ноев не е допринесъл абсолютно нищо за РУМНО, проявявал се е като слаб секретен сътрудник и си е падал основно по тънката част. След завръщането си в България, Бойко Ноев се преквалифицира от специалист по арабските държави в такъв по Варшавския договор и става оперативно интересен за съветското ГРУ. В края на 80-те години е включен и всъстава на аналитично звено към външния министър Петър Младенов, което е имало за цел да оправдава
т.н. „възродителен процес“.
Информацията за румнаджийските зависимости на Боев е потвърдена през юни 2001 г. и от бившия военен министър Валентин Александров, днес вече покойник. Когато Комисията по досиетата на Методи Андреев започва работа през 2001 г., тя открива в архива на РУМНО само опис на кадровото дело на Бойко Ноев, състоящо се според този опис от 57 страници. Става ясно, че кадровото му дело е укрито. От кого може да е открито? За запознатите с тази свръхсекретна структура е ясно, че това не може да стане без знанието и указанията на началника на Разузнавателното управление на армията. Особено значима за кариерата му е връзката с Чавдар Червенков, кадрови офицер от РУМНО и един от бившите началници на Разузнавателното управление на Генералния щаб след 1989 г.
В правителството на Любен Беров е заместник-министър на отбраната. В служебното правителство на Ренета Инджова Бойко Ноев е военен министър, а Червенков – вътрешен министър. Когато става военен министър във второто правителство на Иван Костов през 2000 г., Ноев назначава за секретар на политическия си кабинет в МО ген. Чавдар Червенков. Със сигурност е намесен и действащият по онова време началник – ген. Ангел Кацаров, който макар и бивш офицер от тоталитарното РУМНО, се ползва с изключително влияние върху тогавашния премиер Иван Костов и е категорично против закона за досиетата от пролетта на 2001 г. Години след това двама много информирани кадрови служители на РУМНО като Николай Русатев и Радион Попов допълват профилът на Бойко Ноев като СС на РУМНО със следните факти, които са описани в тяхно заявление до главния прокурор Борис Велчев, с вх.№918/24.1.2012 г.
Според тях: „...към неговите разузнавателни информации проявяват интерес от Щаба на Обединените въоръжени сили на Варшавския договор и Ноев е прехвърлен да работи за ГРУ (Главно разузнавателно управление) на Съветската армия. Неговото кадрово дело е предадено на съветника от ГРУ в нашето МО по установения ред от полк. Димитър Кирилов Митев, бивш началник на Арабския отдел... През лятото на 1990 г. Ноев е в състава на българската делегация в Париж за преговорите по ДОВСЕ (Договор з аобикновените въоръжени сили в Европа). Според водача на делегацията ни ген. Камен Петров тогава Ноев е разкрит от съветското ВКР, че работи за западно разузнаване (най-вероятно британското). Според ген. Петров ГРУ успява да си върне контрола над него. В периода 1991-1992 г. началник на РУ-ГЩ е ген. Чавдар Червенков, на когото се приписва, че е архивирал работното дело на Ноев, а после следващият началник на РУ-ГЩ ген. Ангел Кацаров (вече покойник) е разпоредил то да бъде унищожено...“.
Генерал Камен Петков приживе е разказвал следната история:
„Когато се водеха преговорите за намаляване на конвенционалното оръжие, аз бях водач на делегацията. Отиваме на преговори с американците и те всичко максимално изискват от нас. И точно там, където очакваме, че ще спрат с исканията си, те спират. Един ден при мен идва един от моите полковници и ме моли: „Господин генерал, може ли да върнете в България поне за месец Бойко Ноев?“
Върнах го и същият полковник ми докладва: американците веднага започнали да правят големи грешки. Не знаели докъде можем да отстъпим в преговорите и работата забуксувала. Изобличихме го Ноев и може би тогава руснаците са го вербували.“
Това е историята на натовецът от Москва. Емил Чоран беше казал, че паметта е основанието за морален живот. Нека помним тогава, че в поведението и манталитета на този човек има нещо много неприемливо и дълбоко противно. Проследяването на кариерата му през годините може единствено да потвърди увереността, че в България „невидимата ръка“ (не по Адам Смит, а невидимата ръка на българското ченгеджийско задкулисие) мести едни и същи човечета по шахматната дъска на българската публична политика. И ги мести все в една посока – на защитаването на интересите на това задкулисие.
