Доц. Ангел Кунчев: Притеснява ме високата смъртност от COVID-19 и броят на заразените медици, не съм оптимист и за ваксинирането
Последвайте ни в Google News Showcase
Дали вирусът се променя или не, е въпрос на сериозни изследвания. Затова е трудно да дадем еднозначен отговор на този въпрос. По принцип COVID-19 не е от най-променливите вируси, дори е сравнително стабилен. Ако го сравняваме със сезонния грип, дотук не показва кой знае какви промени. Дали ще остане така, никой не може да прогнозира. Засега е стабилен, което е добре от гледна точка изработването на ваксина. Ако тя е ефективна, няма да ни изненада толкова бързо някой нов щам. Това заявява пред "Монитор" главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
"Колкото до смъртността, тя наистина е притеснителна. До известна степен се дължи на това, че засегна по-високи възрасти и рискови групи, при които по принцип протича по-тежко. Затова казахме и че хора над 65-70 години, с хронични заболявания, са най-рискови. Това се доказва непрекъснато. Разбира се, може да има и други причини - дали хората не си обръщат достатъчно внимание и търсят късно медицинска помощ, дали се стига до усложнения или има забавяне на приемането, всички тези варианти са възможни. Но засега никой не може да каже с точност на какво се дължи", отбелязва той..
Според него е трудно е да се направят научни изводи дали COVID-19 е по-агресивен: "Опитът ми сочи, че вирусът се предава сравнително по-лесно и че определено падна средната възраст на положителните, тук не говоря за болните. А мога да кажа, че при хората до 18 години не е медицински проблем. Затова и гледам донякъде по-оптимистично на това, че училищата отварят. Знам, че родителите се притесняват много, имат известно основание. Всяко събиране на едно място крие известни рискове, но пък никой не може да каже до кога ще продължи тази ситуация. Може да е година-две, затова трябва да свикнем да живеем с вируса".
Доц. К унчев заявява, че е рисково е да се водят деца на училище дори с лека клиника. "Молбата ми е родителите да не го правят. Знам, че са затруднени, но пък това създава рискове за останалите. Разбира се, да се използват предпазни средства и да заложим на дезинфекцията. Въпреки че не съм голям оптимист при малките класове дали учениците ще носят където и когато трябва маски. При нас в класните стаи няма да се поставят такива, но има някои страни, в които децата ще са с предпазни средства и по време на час. За мен обаче това е малко пресилено. Но идеята, че училищата ще са особено място на зараза, не отговаря на истината. Логично е каквото се случва в обществото да се случва и там. Естествено е, че ще има случаи и в училищата и това не бива да изненадва никого. Но нито ще са повече, нито процентът на заболеваемостта ще е по-различна. Дори и да не са присъствено в класните стаи, децата не стоят затворени вкъщи и ще имат контакти и другаде", заявява доц. Кунчев.
Той допълва, че не би искал да прави прогнози дали ще има скок на болните през есенно-зимния период. "Тук искам да изтъкна, че броят на положителните случаи сега не е толкова голям. Ние продължаваме малко да се взираме само в собствената си статистика и да не сравняваме, а това е вредно. В момента България и Сърбия имат най-ниска заболеваемост на Балканите. Ние имаме 26 на 100 000 души, а Сърбия - 24. Това е доста добър показател. Черна гора е със 168, Румъния е много повече от нас. Но тенденцията е, че ситуацията, която се забелязваше на Балканите, в момента се прехвърли в Европа и там са високите стойности. Повиши се заболеваемостта в Германия, Франция, Италия, Испания. Всичко се развива много динамично", отбелязва той.
"По-притеснителното е броят на смъртните случаи. Стационира се броят на хоспитализираните, общо взето се задържа и на тези, които имат нужда от интензивно лечение. Те са в рамките на 70. Това се държи под контрол, но като цяло смъртността е висока и продължават да бъдат засегнати много медицински работници, което много ме притеснява. Затова ние организирахме обучение на специалисти в отделни градове на страната за предпазване, използване на предпазни средства. Вероятно ще го разширим. Не че колегите не са наясно, но едно е да знаеш, друго е да го правиш ежедневно", посочва главният държавен здравен инспектор.
Според него на този етап не може да се говори за връщане на рестриктивните мерки: "Засега мога да го кажа твърдо. Разбира се, в отделни браншове може да има някои затворени заведения, производства, малки населени места, но на цели райони, областни градове в никакъв случай. Видя се, че това вреди много на икономиката, а и не мисля, че дава голям ефект от чисто епидемиологична гледна точка. Просто хората наистина ще трябва да се научат да живеят с това, видя се, че вирусът няма да изчезне за няколко месеца. Въпросът е да стигнем до времето, в което ще се появи ваксина. Всъщност такава вече има, имам предвид на много напреднал етап, и сме част от преговорите. От нас искат вече дори да посочим бройките, които ще получим от „Астра Зенека“.
"Особено важно е обаче дали ваксината ще е ефективна, но засега никой не може да каже. Хвърлиха се много средства и усилия, би следвало да има добър ефект. Но трябва да видим всичко на практика и докато няма разрешение на Европейската агенция по лекарства, не можем да твърдим кое е добро. Европейската комисия е решила на база на населението да се разпределят квотите, за да няма привилегировани. Другият въпрос е колко от хората ще са склонни да се имунизират. Тук не съм голям оптимист, защото имаме пример с имунизацията против грип. При нея сме на дъното в Европа като проценти. А и като гледам реакциите по форуми, все още има хора, които дори не вярват, че има вирус. Това е много притеснително и пречи на работата ни", отбелязва доц. Ангел Кунчев.
