Доц. Стойчо Стойчев пред ПИК: Румен Радев е част от кризата! За пореден път ще ни баламосват някакви тарикати, за да реализират още по-крупни измами и схеми
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Въпреки шумните опити за метежи и преврат под вдигнатия юмрук на президента Румен Радев в течение на няколко месеца и тези на БСП да саботира работата на парламента и приемането на бюджета, социологическите изследвания показват, че ГЕРБ продължава да е първа политическа сила на следващите избори. А хулиганстващите по улиците и площадите политици все по-уверено падат под чертата за бъдещите парламентарни партии.
Как се отрази размирното лято върху авторитета на управляващите и нагласите на избирателите на кого да дадат доверието си през следващия мандат? С каква мотивация и с какви цели искат властта метежниците и какви са шансовете им да я получат? Какво е отношението на гражданите към новите мерки на властта срещу нашествието на коронавируса?
Обърнахме се с тези въпроси към преподавателя по политология в СУ "Св. Климент Охридски" доц. Стойчо Стойчев.
Ето какво заяви той пред ПИК:
- Доц. Стойчев, най-коментираната тема през последните дни са новите мерки на правителството за борба с коронавируса. Смятате ли, че те са навременни и необходими?
- В България, когато се прилагат мерки, те трябва да бъдат съобразени с готовността на населението да ги прилага, защото ние като цяло не сме от народите, които стриктно изпълняват разпорежданията на правителството. До голяма степен си позволяваме да ги тълкуваме. Така че, ако бяха наложени по-строги мерки, те масово нямаше да бъдат спазвани, под предлог, че при предишната карантина, когато имаше строги мерки, нямаше никакви заболели и тежки случаи, сега защо не го правят същото. Сега упрекът е обратен.
В днешната ситуация всичко беше умерено претеглено на базата на опита от пролетта и на базата на това, което се случи през лятото - доколко мерките трябва да бъдат строги и рестриктивни и доколко могат да бъдат спазвани. Защото по-рестриктивни мерки биха довели до цялостно неглижиране. Затова смятам, че мерките са адекватни. Разбира се, можеха да бъдат и много по-добри, но можеха да бъдат и много по-лоши. От тази гледна точка ние винаги можем да бъдем максималисти и да искаме максимума, но трябва да се съобразяваме и с възможностите да получим нещо значително по-зле от това, което в момента имаме.
- Само че това политически беше използвано чисто демонстративно – гориха се маски, завързваха се с вериги. Прави впечатление, че това са същите хора, които протестираха след това, че няма мерки.
- В крайна сметка в България тези неща се преиграват и твърде много се драматизират. Още когато се заговори за диктатура, за репресии, за някакви страшни тегоби в страната, беше ясно, че една част от населението обича да живее в драма, да преувеличава многократно нещата. Трезво мислещите хора си дават сметка, че някаква кой знае каква свобода не е ограничена, при положение, че целият свят следва тези мерки. Другите явно трябва да го отдадат на някакъв световен заговор.
Поддръжници на такива теории в Европа като цяло са крайно леви движения, анархисти и други такива млади хора, които се бунтуват срещу световния ред и срещу начина, по който са уредени и се случват нещата в света. Но това са, пак казвам, крайни движения на крайно леви хора.
- Само че президентът Румен Радев нито изглежда млад, нито е представител на някакво крайно ляво движение. Но той обруга и мерките, и бюджета на държавата, който нарече разоряващ, и изобщо всичко, което върши правителството. И е основен запевчик на всички тези прояви. Каква е неговата мотивация?
- Президентът Радев отговаря на абсолютно всички критерии за политик популист, който използва всякакъв повод да критикува управлението с претенцията, че той стои на страната на обикновените хора срещу някакъв митичен корумпиран елит. Демонстративно наблегна, че той не е от управляващите. Това е христоматиен пример на основни теоритици на популизма, които го определят като предизборна стратегия - да критикуваш всички, които разпределят бюджетни средства и публични финанси, да ги обявяваш за корумпирани, за продажни, за разсипващи. Което автоматично означава, че ти си тяхната алтернатива. Критикувайки, или ако използвам модерния термин, хейтвайки управлението, означава, че, без ти да го заявяваш, си алтернатива, че ти си точно обратното.
Всъщност, той не казва никъде: аз съм честен и почтен. Той казва: те са ужасни и са корумпирани и продажни. А ние трябва да предполагаме, че той е честен и почтен. И оттам някак си следва, че трябва да му повярваме и да му се доверим. Популистите работят по този начин. Но когато дойдат на власт, биват много бързо разобличени. Такъв е класическият пример с Ципрас в Гърция. Той през цялото време обикаляше и обясняваше как кредиторите на Гърция я загробват, как я убиват. А когато дойде на власт, веднага подписа споразумението с кредиторите.
Същото е и с Радев. Той ходи и обяснява тези неща, но когато един ден му се наложи да управлява, ще прави същото. Това не може да бъде изненада за никого, който се занимава с политика. Разбира се, някои хора, които съвсем леко, само по допирателната, са запознати, ще се изненадат и ще бъдат разочаровани. Но, уви, политиката е такава в днешно време, че много популисти изключително лесно стигат до сърцата на хората и колкото повече всичко е електронизирано, включително и изборите, с един клик на мишката искат да направят така, че лековато да получат гласа им.
Защото, колкото по-трудно гласуваш, толкова по-информиран избор правиш, тъй като всяко едно усилие изисква и някакъв вид подготовка. За да се вдигнеш, да отидеш някъде и да пуснеш гласа си, това означава, че искаш да го направиш осмислено. Докато популистите навсякъде по света искат интернет гласуване, много по-улеснено гласуване, защото това позволява лековато мислещите хора, които се поддават на техните внушения, да участват много по-масово.
- Обаче биографията на президента отдавна вече е широко известна и тя изобщо не говори за някаква личност с ангелски криле, а точно обратното. С тази биография и с разследванията на негови съветници Радев ще поиска ли доверието на гражданите, за да продължи да бъде във властта?
- Разбира се. Неговата амбиция е да бъде в изпълнителната власт и да управлява България.
- Значи ще трябва да направи партия.
- Разбира се, че ще направи партия. Моята теория е, че той е един влюбен човек, а един влюбен човек като цяло се променя коренно и изглежда коренно различно от това, което хората са свикнали да виждат до този момент. Поведението му не се свързва по никакъв начин с консерватизма на военния чин, още повече на генералския.
Който има познати висши офицери, знае до каква степен те са стриктни и пунктуални, още повече, когато става дума за институции. Подобно говорене от един военен изглежда странно. И аз го отдавам на някакъв вид емоционална превъзбуда, която е плод именно на влюбеността му. Защото той наскоро се ожени.
- От 6 години са заедно. Хората се развеждат за една. Извинявайте, но това е смешно.
- Може би при него е по-дълготрайно. Може би той иска да впечатли. Иначе другото е с години да са трупани някакви комплекси, скрит бунт, скрит гняв срещу системата. В момента той се държи като човек, който иска да я разтури напълно и да я съгражда наново по някакъв си негов нов тертип.
Пак казвам, това не е типично за хората от армията. Все пак има някакви обичаи, нрави, порядки, които се предават. Не може всичко да е лошо, всичко да е ужасно, всичко да е покварено. На практика той не идва от нищото. Такъв тип поведение е характерно за млади хора, актьори, журналисти, например като Зеленски в Украйна, някакъв такъв тип аутсайдери до този момент.
Само че той в досегашния си живот е засвидетелствал някаква лоялност към тези институции и този ред. И сега да иска да го преформатира, това означава някакъв вид или вътрешна колизия, или прераждане, или любов.
- Да не би пък да става дума за ментални отклонения, защото в неговия случай има една възраст, която е много подробно изследвана от медицината.
- Може и да е криза на средната възраст. Да си вземеш нова жена може също да е от кризата на средната възраст. Кое е първо – дали кокошката или яйцето, няма да изясняваме. Но според мен в момента той е твърде много емоционално експресивен за позицията, която заема. Защото тази позиция навсякъде по света, където има парламентарна държава с президент, е замислена тя да бъде за човек, който търси консенсус, който гради мостове. Затова за този пост избират я жени, както в Естония, я много възрастни политици, които нямат амбиция тепърва да правят кариера, все професори, някакви личности, които са общоприети, много харесвани.
Бог да го прости, Стефан Данаилов сигурно беше последната такава личност, всички го харесваха и през последните 7-8 години можеше да стои много добре като президент на страната, защото той намираше път към всички и в общи линии можеше да си говори с всички. А да има човек, който е непознат и тепърва трябва да прави контакти с всички, винаги е много, много опасно, защото се излиза извън начертания път от конституцията.
Нека да излезем от клишето „да обединява нацията“, но когато всички са се изпокарали, да търси път към някакъв вид диалог. Както винаги прави италианския президент. На такива места са винаги хора, които могат да търсят общи позиции в името на намирането на някакво решение. Трябва, когато всички спрат да си говорят, какъвто е случаят в момента в България, да има човек, който да може да ги събере всичките на една маса и да им каже: дайте да измислим някакво решение, защото сме в кризисна ситуация. Това е ролята на президента.
Уви, Плевнелиев, който също беше краен в ясно и категорично заявените си позиции, и Радев са хора, които бягат от диалогичността, имат крайни политически позиции и до голяма степен поляризират общественото мнение и са част от този проблем за липсата на диалог, а не неговото решение.
- Въпреки напрегнатото лято, опитите за метеж и преврат под юмрука на Радев, социологическите изследвания сочат ГЕРБ като първа политическа сила, БСП значително изостава от нея, лицата на бунтовете като Демократична България и Мая Манолова са извън следващия парламент, а Слави Трифонов вече виси на косъм от него. С какво да си обясним тези нагласи на хората?
- По принцип за Слави Трифонов трудно може да се говори в електорален план, защото той може да има и много, и малко. Всичко е възможно при положение, че досега не е излизал на избори и не е ясно под каква форма ще се яви. Така че тези високи нива на декларирано доверие преди месеци нищо не ни казват. Те ни казват това, което си знаем – че всичко, което каже на декларативно ниво, е спекулативно.
За Мая Манолова важи същото. Когато тя е в позицията на алтернатива, обединява антивот и, разбира се, има голяма подкрепа. Но когато изпадне в един пул, в който и има и други алтернативи като нея – Слави Трифонов, Демократична България, президентът с неговия политически проект и кой ли още не, тя изчезва в това многообразие. И аз съм силно скептичен към внушенията, че има шансове да пребори бариерата в каквато и да било форма. Освен ако нейният партиен проект не е носител на президентската амбиция да влезе в политиката. Тоест, ако няма договорка между нея и президента тя да регистрира каквото там се казва, а президентът не ги припознае като неговите хора и това да я вкара в парламента. В противен случай – надали, както и съвкупните партии около нека като АБВ, Български социалдемократи на Александър Томов, Настимир Ананиев и кой ли още не, които напоследък са около нея на протестите.
За Демократична България е ясно, че уравнението там е 300 000 гласа. Въпросът е как се мобилизират и накъде изобщо отиват. Тези 300 000 гласа на т.н. градска десница няма да бъдат увеличени, въпросът е да бъдат събрани.
- Нека изясним за каква десница става дума - Атанас Атанасов заяви, че нямат никакви проблеми да се коалират с Мая Манолова, която доскоро е ярко лице и глас на БСП, и Слави Трифонов, който никой не знае какъв е. При това положение кой десен избирател ще ги припознае и ще гласува за тях?
- Там е ясно, че отдавна се бяга от определението дясно, още от създаването на „Да, България“, която е платформа, която вкара в своята програма много либерални, но по същество леви принципи. Разбира се, най-големият удар беше скритата коалиция и подкрепа за Мая Манолова на местните избори в София. Което трасира един път за някакъв общ фронт.
Българската политика е много окопна игра и това, което се случва през последните месеци и може би вече над година, е една колаборация на Демократична България с БСП срещу ГЕРБ. Толкова им е омразен Бойко Борисов и ГЕРБ, че те са склонни да си сътрудничат с БСП, дори с Мая Манолова, само и само по някакъв начин ГЕРБ да бъде свалена от власт, пък после какво ще става, тогава ще го мислят.
- Но, за да реализират това, някой трябва да гласува за тази т.н. градска десница. Кой десен избирател би гласува за бъдеща коалиция с БСП и Мая Манолова?
- Има такива хора, които ги движи омразата и тази омраза е способна да мотивира такъв тип гласуване. Видяхме го на местните избори и на президентските видяхме. Омразата е силно мотивиращ фактор в България и заради голата омраза хората са склонни да правят дори такива компромиси.
Ще гласуват с отвращение и ще отидат да го направят само и само ГЕРБ вече да не е на власт, защото за тях това е голямото зло. Не случайно от доста дълго време се обяснява, че за тях ГЕРБ е новото БКП, за да бъдат приравнени. Но е ясно, че общият враг е ГЕРБ, до голяма степен – и главният прокурор Иван Гешев. Защото тяхната линия на обединение се води и от разследванията срещу техни хора.
Изобщо, ясно е, че има организиран един фронт срещу общия враг. Защото нищо политическо или идеологическо не може да оправдае подобна колаборация. Още повече, че доскоро се протестираше и срещу самата Мая Манолова, която беше таранът на мнозинството, подкрепящо Пламен Орешарски, срещу когото същите тези хора протестираха и я освиркваха по улиците.
- Тъй или иначе, в момента ГЕРБ води по гласове на избори. Чувала съм от вас, политолозите, и от социолози, че в крайна сметка омразата и негативизмът отблъскват избирателите, хората, които са наблюдатели на процесите. Това означава ли, че ГЕРБ има много по-големи шансове на следващите избори, отколкото техните хейтъри?
- До голяма степен зависи от това какво ще се случи до следващите избори, защото хората в България гласуват доста битово. Тъй като изборите ще бъдат през пролетта, зависи какви ще бъдат сметките, дали ще има някакви драстични скокове в цените на парното, на тока, на горивата. Това изключително много влияе особено в България, където човек гледа доколко джобът му е изтънял. Въпросът е колко разумна ще бъде тази политика. Така че е рано да кажем дали хората, които предпочитат по-умерен тип политика, което е традиционно за България, ще я подкрепят. Или пък обратното – ще има по-силен стремеж към промяна, което ще се изрази в избор на нещо екстравагантно.
В момента няма ясно изразена такъв тип екстравагантност и алтернативност, че да бъде припозната. Все пак всички играчи, претендиращи за антисистемност, ги познаваме отдавна – и президентът е такъв, и Слави Трифонов, и Мая Манолова. Нямаме нов тип политик, който да притежава широк тип популярност извън системата, нещо като Симеон Сакскобургготски или Бойко Борисов през 2009 г. нито пък се е формирало такова движение.
Затова като цяло евентуалният протестен вот ще бъде в пъти по-малък, отколкото през 2009 г. или през 2001 г. или ще бъде разпилян между доста равностойни алтернативи. Които, осъзнавайки това, независимо какво говорят и какви кампании водят, очевидно се борят просто за място в парламента. А още от сега се мисли какви коалиции ще правят и в какви конфигурации ще влизат.
Затова тази омраза към ГЕРБ е само на декларативно ниво. Ако в парламента са в позиция да правят коалиция, ще забравят и омраза, и критики, и какво ли още не. И президентът, и Слави Трифонов, и Мая Манолова.
- Освен омразата, има ли друга мотивация, която да води политическите хейтъри към властта при положение, че социологията не им отрежда кой знае какво влияние върху избирателите?
- На базата на заявките и на миналата изборна година, виждам, че това ще е коалиция по-скоро на принципа на тия, които са огладнели и им е изтънял джобът. Тоест, нещо около БСП и Демократична България. Това означава, да дойдат едни гладни хора, които тепърва ще крадат и ще си пълнят търбусите.
Или, ако следваме стария ресторантьорски принцип, е по-добре да държиш барманите, които те крадат по малко, но все пак вършат и работа и върви барът, отколкото да сложиш нови, които ще те ошушкат, ще ти провалят бизнеса и накрая ще фалираш. Ясно е, че всички политици в България крадат. Въпросът е, освен да крадат, да вършат и някаква работа, защото има такива, които само крадат и нищо не вършат.
Хубаво е да не очакваме да се появи някакъв месия.
Защото аз съм далеч от мисълта, че човек, който е стигнал до върха на йерархията в армията, като Румен Радев може да има самочувствие да говори за корумпираната държава. В крайна сметка, ако той беше толкова принципен, те нямаше изобщо да го допуснат да стане началник на ВВС. Как ще обясняваш колко е корумпирана държавата, която те е направила шеф на ВВС?! Как ще говориш, че държавата е просмукана от мафията, мафията е абсолютно навсякъде? И само ти си честният човек. Но се оказва, че изведнъж тия мутри и тая мафия са те промотирали до най-високото ниво, за което си се борил. Тия хора трябва да ни имат за балами, за да ни ги говорят тия неща.
Разбирам да си бил дисидент, да си репресиран, да си бил в затвора, да си омерзен, да си изхвърлен, както имаше журналисти, които останаха без никаква работа и ги гонеха отвсякъде, за да кажеш, че е имало мафия. Но когато си бил на върха на професионалната и каква ли не йерархията във войската, изведнъж да кажеш, че държавата е корумпирана, както го правят и други директори в управлението, които казват, че държавата, която ги е назначила, е мутри и мафия, това е безобразие.
Смятам, че хората в крайна сметка ще се замислят върху тези неща. Иначе за пореден път ще ни баламосват някакви тарикати и ще ни обясняват кой е корумпиран, за да отидат там, където ще реализират още по-крупни измами и схеми.
