Драма във Военна болница! Приеха братовчед ми с болка в ухото, изписаха го в ковчег! Оперираха го без преглед на резонанс?!

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Познавам много честни, прекрасни и неомърсени лекари, надарени с човечност и професионализъм. Но пък други се поддадоха на недъгавата ни здравна система и се превърнаха в търговци. 

Искам да разкажа за една жестокост, за едно безсърдечие, които продължиха цели пет месеца. Болката в ухото е страшна, нетърпима. 60-годишният ми братовчед (бивш военен) тръгва с колата си за местната военна болница. Влизайки в лекарския кабинет, той пада и изпада в кома.  Състоянието му е критично, извикан е специалист по уши, нос и гърло от друга база. Той е категоричен. Единственият шанс е да бъде опериран. Ухо! Не съм специалист, но си мисля, че за уши, нос, гърло и очи е нужен електромагнитен резонанс преди всичко. Но тук се пристъпва към операция без него. Обърканата и притеснена съпруга дава съгласието си и се подписва. Приключва операцията и следва заключението: "Ще го оправим, ще се борим". Започват тежки дни.  От Инфекциозно отделение искат постоянно дежурство от близки за 24 часа. Казват на съпругата му: "Намерете си хора, ние не можем да подсигурим". Откъде, пита обърканата жена. "Ако няма, обличай бялата престилка и заставай до него". Тя отговаря: "Аз лесно ще облека бялата престилка, но трябва да работя, защото няма кой да ти плаща".

Сменят се две жени на 12 часа като съответно им се заплаща. Консумативи, системи, лекарства - всичко купува и носи в болницата  съпругата му. На 14-15-ия ден я посрещат с: "Не можем повече да го държим, до тук той струва на болницата 27 хил. лв. Приберете си го в къщи. Нищо, че е все още в кома, че всичко необходимо за лечението му купува съпругата, той струва на болницата 27 хил. лв.  Межувременно лекарят, който го оперира,  стига до извода, че е нужна втора операция на ухото. Отново без скенер, отново само с подпис. Оперират го, за кратко се подобрява и след седмица го изписват. В дома си обаче бързо се влошава, от ухото отново тече гной. Най-после решават да направят скенер. След него е настанен в неврохирургията.

Състоянието е тежко, после за малко се оправя, отваря очи. Когато съпругата му заговаря за единствения им син, защитаващ магистратура в Холандия, от очите му капят сълзи. Тя го моли да започне да се храни, за да пребори болестта. Той поглежда към кофичките с кисело мляко, изяжда две и това е последното му ядене. Редуват се отново леко подобряване с влошаване. За да признаят накрая лекарите, че са безсилни, че нищо повече не могат да направят. Безсилни са, но е безумие след 5 месеца да признаеш безсилието и некадърността си.

Объркана, съпругата му търси помощ от негови колеги - бивши военни. Стига се до министерството на отбраната. Разпоредено е да го откарат във ВМА София. Но... там "одобряват" направеното до момента от колегите им и го оставят в ръцете на Господ. Не пропускат да кажат, че след изписването ще трябва да бъде настанен в хоспис. И докато той се бори с последни сили за живота си, съпругата му търси място в хоспис. В единия искат 750, в другия 1200, а в третия 2200 лв на месец! Линейката от София до градчето иска 950 лв, а от градчето до София 1200 лв. Няма лечение, няма здраве, няма човешки живот. Пари, пари и само пари. Два дни преди да го изпишат, Господ си го прибра.

По-късно се обаждат на съпругата му. Смазана, тя пристига с катафалката в 14.10 ч. Да, но в моргата работели до 14.00 ч. "Елате утре", и казали. За втори път се обадили от военното министерство. Вратите се отворили, та успяла поне да си го прибере. Да! Всички, които го лекуваха, са положили Хипократова клетва. Явно са се поддали на пороците на недъгавата ни система. Но... за съжаление лекарските грешки са под земята. Там лежи вече 30 дена и моят братовчед. Спи спокойно вечния си сън, Станимире, лека да е пръста ти и дано там да има доброта и човечност!!!!!

 Валерия Стефанова, Гулянци