ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сирия падна - как обаче се стигна дотук и какво бъдеще очаква тази красива арабска страна. Това са все въпроси, на които анализатори и политици от целия свят се опитват да отговорят.
Има няколко интересни и вероятно далеч не случайни съвпадения, които сякаш остават извън словесния поток, който се лее от нощтта на 8 декември. Едно от тях е датата 27 ноември, когато започна офанзивата на бунтовниците, които свалиха Башар Асад. Точно тогава влезе в сила и примирието между Израел и Хизбула. Бойците не са срещнали никаква съпротива по пътя си, според световните агенции. И още на 29 ноември успяха да превземат втория по големина сирийски град - Алепо.
Само за 12 дни бунтовниците успяха да завладеят ключови градове. И за първи път от началото на гражданската война през 2011 г. влязоха столицата Дамаск. Офанзивата и резултатите от нея са изненада не само за играчите в близкоизточния регион, но и за самата сирийска опозиция, според някои анализатори. Кадрите от световния видеообмен показват друго. На тях ясно се вижда как победителите влизат в посолството на Иран и го плячкосват. Сградата е празна, очевидно дипломатите са знаели какво ги очаква и своевременно са напуснали страната.
Според известния специалист по Близкия изток Григорий Лукянов, правителството на Асад не е извършило икономически и политически реформи, и не е спазило споразуменията от Астана и Женева. Което е довело до корупция на високо ниво и обедняване на населението. Войниците от държавната армия не са получавали 4 месеца заплати, твърдят медии от региона. В резултат на това мотивацията на въоръжените сили била сведена почти до минимум. Нейният професионализъм също спаднал.
Въпреки някои паралели с идването на власт на талибаните в Афганистан, ситуацията в Сирия е много различна. В арабската страна действат много групи със значителен военен потенциал и различни идеологии. От друга страна, сирийците са изтощени и уморени, на ръба на оцеляването са и затова са готови да подкрепят всяко правителство, което е готово да им гарантира мир и поне малко подобряване на живота.
Споразумението от Астана в сегашния му вид най-вероятно ще престане да съществува, тъй като изчезва идеята, за която първоначално е създадено. В новите вече реалности се появява необходимостта от нов формат, в който Иран, арабските страни, Турция и, вероятно Русия и САЩ, съвместно ще обсъждат оказването на помощ на Сирия.
Със свалянето на Асад не свършва злото в Сирия. Режимът вече е в историята и затова ще престане да бъде обединяваща сила за много от враговете си. И е твърде вероятно да започне междуплеменна война, каквато виждаме в други арабски страни след подобен трус.
Европа ще трябва да се пази от нови групи бежанци. А освободените от затворите терористи не може да се очаква да започнат да садят цветни градини.
Духът от бутилката е пуснат...
