Дъглас Смит, авторът на "Распутин": Това е най-пълната и честна биография на Распутин изобщо. Убийства, интриги и конспирации бележат неговото време

"Распутин и залезът на Романови" е на българския пазар с щампата на "Милениум"

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Изтъкнатият историк и преводач Дъглас Смит е автор на четири книги за Русия, сред които Working the Rough Stone ("Да обработваш коравия камък" - 1999 г.), Love & Conquest ("Любов и завоевание" - 2004 г.) и Former People ("Бивши хора" - 2012 г.). Неговите творби са преведени на дванайсет езика. Изучавал е немски и руски език във Върмонтския университет и има докторска степен по история от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. През последните трийсет години Смит пътува многократно до Русия. През 80-те години той е рускоговорящ екскурзовод на изложбата на Държавния департамент на САЩ "Информация САЩ", която пътува из СССР. Публикуваме интервюто на Теодора Кларк от сайта "RussianArt+Culture", която разговаря с Дъглас Смит за новата му книга "Распутин и залезът на Романови", за да разбере истинската история за мистичния образ на монаха и ролята му в руската история.

Книгата излезе на български през септември с щампата на издателство "Милениум".

- Господин Смит, вие не сте първият историк, който пише за Распутин и неговата роля в историята. Какво е новото или оригиналното във вашата книга в сравнение с предишните изследвания по тази тема?

- Има стотици книги за Распутин и когато започнах този проект, се чудех какво ново мога да добавя. Едно от нещата, които установих доста бързо, е, че почти всички книги рециклират един и същ набор от истории и повечето от тях повтарят предишните биографии. Една от причините за това е, че през по-голямата част от ХХ век достъпът до архивните документи в Русия, касаещи Распутин, е забранен. С разпадането на Съветския съюз това се промени. Едно от новите неща, които читателите ще открият в моята книга е, че никой не се е заровил толкова дълбоко в оригиналните източници. Бях допуснат в архивите в Сибир, Тоболск и Тюмен. Отидох в родния град на Распутин - Покровское в Сибир, прерових архивите в Москва и Санкт Петербург, намерих много полезни материали, които никой никога преди не е виждал. Бих казал, че съм малко книжен плъх и исках да прочета абсолютно всичко, което е написано за Распутин. Например, прекарах една седмица в Берлин и работих в Политическия архив на Министерството на външните работи. Той е пълен с велики неща на Распутин, но досега не им е обръщано внимание. Отидох във Виена, в Париж. Работил съм и в Националния архив в Англия и в няколко архива в САЩ. В крайна сметка получих материали от архиви в седем различни страни, които никой не е виждал преди. Трудно е да се събере в няколко кратки думи всичко, което открих, но като цяло намерих богатството и детайлите, които ми позволиха да създам много по-пълен, цялостен и честен портрет на Распутин и неговия живот, много по-точен от тези, които са били правени до сега. Мога да проследя живота му почти ден по ден, нещо, което никой не е правил преди. Благодарение на това, което разкрих в архивите, успях да разбуля истината за много от митовете, които се повтаряха отново и отново до степен, че всички им вярваха.

- Коя е основната целева аудитория на вашата книга?

- Не пиша за академичните среди. Стремя се да привлека читателите, които изпитват наслада от интригуващия прочит на миналото и искат да научат нещо ново за важни събития и личности като Распутин. Целта ми е да кажа нещо ново, да напиша книги, които съчетават изчерпателното изследване с добре разказаната история.

- Споменахте, че сте работили в архивите в Русия. Други историци, които са се опитвали да се доберат до тях, са споделяли за редица трудности, отказван им е достъп до документи или пък някои документи са изчезвали по време на тяхното проучване. Имали ли сте подобни проблеми с достъпа до информацията?

- Изглежда съм имал късмет. В по-голямата си част вратите бяха широко отворени за мен, а архивистите изглеждаха щастливи да споделят това, което имаха на разположение. Позволете ми да ви дам един пример за това как се работи в руските архиви. Има огромни полицейски файлове за Распутин в Държавния архив на Руската федерация в Москва, хиляди и хиляди страници от полицейски доклади, съставени от агентите, които са го следили и са отбелязвали всяко негово действие. В продължение на години се опитвах да получа достъп до тези документи, до които са били допуснати само двама други учени. Отговаряха ми, че тези документи се намират при директора и никой не може да получи достъп до тях. Съвсем случайно, на литературен фестивал във Великобритания, срещнах човек, който беше близък до директора на архива - Сергей Мироненко. Този човек ме препоръча и аз отидох в Москва, за да се срещна лично с г-н Мироненко, който се съгласи да ми покаже интересния архив. Беше невероятно, толкова много нов материал, който е изключително важен за историята на Распутин!

Благодарение на този материал успях да проумея отправната точка на някои от най-известните легенди за Распутин. Една от най-прочутите и емблематични истории в биографията му е как през 1915 г. в Москва Распутин отива в един ресторант, където се напива и губи контрол. Разказва се, че е свалил панталоните си и е размахал интимните си части пред всички, хвалейки се, че това е инструментът, който управлява Русия. Бил каза и направил и други неприлични неща. Този епизод е описан във всяка една биография на Распутин като факт, но в тези полицейски досиета аз открих, че този инцидент никога не се е случвал. Всъщност полицията е създала тази история, за да може да я представи на царя и да каже: "Вижте какво прави Распутин зад гърба ви, вижте как той омърсява образа на монархията! Трябва да го заточите в Сибир до живот!" Всичко това е било лъжа, фалш, компромат, измислен от полицията. Това е история, за която хората са говорили сто години и само чрез разрешението за достъп до архивите аз бях в състояние да докажа, че този измислен факт за Распутин не е нищо друго освен огромна лъжа. След това откровение започнах да проследявам нишките на всички пикантни истории, опитвайки се да разбера колко от тях са лъжи и степента, в която полицията и приближените на царя са се опитвали да го манипулират чрез подобни измислици.

- Предполагам, че има хора, които не знаят почти нищо за Распутин, но със сигурност са чували за неговото жестоко и мистериозно убийство. Какво мислите, че се е случило онази нощ?

- Историята за убийството му е сред най-известните в биографиите на Распутин, заедно с епизода в ресторанта. Прекарах много време да разследвам това, което мисля, че се е случило в нощта на убийството му. Едно от нещата, което е особено в историята е, че я научаваме от мемоарите на принц Феликс Юсупов. А той е един от съзаклятниците, отговорни за самото убийство. Учудващо е, че хората приемат неговата "изповед" като истина. Откога приемаме думите на един убиец като фактическо изявление? Никой досега не беше анализирал внимателно начина, по който е построен неговият разказ. В моята книга доказвам, че това е груба измислица, отвратителен опит за самооправдание за хладнокръвното убийство на човек  - това, което са извършили Юсупов и другите. Те са поканили Распутин в дома на Юсупов, заявявайки, че ще има прием, а след това са го убили. Историята ни казва, че той е бил отровен, бит, разстрелян и по някакъв начин след всичко това е оцелял, само за да бъде изхвърлен в река Нева, докато още е дишал. Всичко това е една голяма лъжа. Измислена е, за да се преувеличи храбростта на Юсупов, за да се предположи, че само той е имал смелостта и силата да убие човек, "изпълнен с духа на Сатаната". В книгата доказвам, че всичко това не е вярно, вероятно никога не е имало никаква отрова. Ясно е, че всъщност просто са застреляли Распутин, стреляли са три пъти в него, от които веднъж в челото, и той е бил убит на място. Удивително е как фалшивата история за невероятното му оцеляване след толкова изстрели се е превърнала в един от определящите митове за личността на Распутин.

- В хода на вашето изследване, вероятно сте се натъкнали и на други интересни истории. Бихте ли споделили с нас един или два любопитни факта, които сте открили по време на работата си по книгата?

- Има толкова много! Едно от нещата, които наистина ме смаяха, беше това, че предходният опит за убийство на Распутин се свързва с името на министъра на вътрешните работи Алексей Хвостов. Александра Фьодоровна, императрицата на Русия, помага на Распутин да се сближи с министъра, мислейки, че така му осигурява покровителство. Всъщност, скоро след като става министър, Хвостов опитва да убие Распутин. В архивите намерих подробности за това как Хвостов прави много усилия в тази посока. Той намира един от враговете на "армията" на Распутин - прословутия свещеник Илиодор. Той преди това се е опитал да убие Распутин, като изпратил един от неговите последователи да го намушка през лятото на 1914 г. Едва не се стига до смърт при това покушение. Открих как Хвостов е изпратил агент под прикритие до Илиодор, който тогава е бил в изгнание в Европа. Предложил му е шейсет хиляди рубли, за да уреди убийството на Распутин. С това предложение стартира странна каскада от събития. Заговорът обаче бързо се разпада, включват се различни конспиратори. Един министър се опива да създаде друг заговор срещу Распутин, търсят се подмолни начини за убийството му, чрез които различни хора се опитват да напреднат в собствената си кариера. Всичко е било ужасно низко. В известен смисъл този епизод показва напълно изгнилите основи на царския режим по онова време. За да напреднат в йерархията, царските служители са мислили за убийства, интриги, конспирации. Мисля, че всеки, който се вгледа внимателно в живота на Распутин, може да види, че той отразява този разпад, но всъщност е много по-малко компрометиран от много други известни хора от онова време.

Друго наистина е забележително е, че Распутин отдавна се смята за зъл гений: жесток, садистичен, кръвожаден, а това е много далеч от истината. Едно от нещата, които подчертавам в книгата, е степента, до която Распутин наистина е отдаден на своята християнска вяра. За него каквото и да е е убийство е против християнското учение. Може да не е бил пацифист, но е бил против войната. През лятото на 1914 г. е написал невероятно писмо до цар Николай II, молейки го да бъде твърд пред желанието на войниците и да не обявява война. Изненадващо, това писмо е оцеляло и сега е в библиотеката за редки книги в университета "Йейл". Държах това писмо в ръцете си по време на моето изследване и в книгата го цитирам изцяло, защото е наистина забележително. Това е един от не особено известните елементи в историята на Распутин. Ако царят беше послушал Распутин през лятото на 1914 г. и Русия не беше тръгнала към война, както Распутин го е молил, ходът на руската история и всъщност на самия ХХ век щяха да бъдат много по-различни.

- Споменахте връзката му с царя. Обяснявате ли точно каква връзка е имал Распутин с Николай II и съпругата му Александра?

- Това също е сред нещата, които в моята книга са различни от популярната версия на история, в която много хора вярват. Стандартното тълкуване на тази връзка е пряко свързано с историята на Алексей царевич, наследника на трона. След като се родил, семейството осъзнало, че момчето страда от хемофилия. Търсили са човек, който може да гарантира, че ще запази здравето на престолонаследника и така са попаднали на Распутин. Много хора са писали, че източникът на влиянието на Распутин в императорското семейство е неговата роля на лечител на Алексей. Но това, което открих по време на моето изследване, променя основно начина, по който мислим за тези отношения. Императрица Александра е имала нужда от човек като Распутин още преди да има опасения за здравето на сина си.

Това, което всъщност е било много важно за нея, дори по-важно от лечителските му способности, е надеждата й, че Распутин ще може да дава ценни съвети на съпруга й. Александра е обичала Николай II като свой мъж, но е осъзнавала факта, че той е слаб владетел. Преди Распутин тя кани мистериозния французин мосю Филип Низие-Вашо като човек, който да напътства Николай и да му внуши самоувереността, която му липсва. След като мосю Филип бива изгонен от страната, се обръщат към Распутин. Още от самото начало и през цялото време, в което поддържат отношенията си, можете да видите, че Александра постоянно търси съвети и напътствия от Распутин и казва на Николай да се вслушва в тях. Здравето на престолонаследника е важно за Александра, но не повече от подкрепата, която човек като Распутин би могъл да даде на съпруга й.

- Темата на книгата ви е изключително обемиста. Колко време ви отне работата по нея? При всеки автор този период е различен.

- Тази книга се оказа особено трудна. Както ви казах, с помощта на архивисти и историци в Русия успях да проуча хиляди страници документи. Опитвайки се да управлявам целия този материал, да не затъна в него, да разбера какво е важно и как се напасват парчетата, често се чувствах доста обезсърчен. Беше много по-сложно от предишната книга, която бях написал. "Распутин" ми отне шест години, за да науча и да напиша всичко, и това беше работа на пълен работен ден, шест дни в седмицата, почти без почивка.

Работех дълги часове без прекъсване без да бързам, методично. Аз съм старомоден. Държах да спомена всичките си бележки, да изследвам всяка улика и да работя с архивите на хартия. Когато всичко това беше вече качено на моя компютър, в първия момент не знаех от какво да започна. Изискваше се да организирам информацията, обикновено по източник, в отделни файлове. Имам файл за всеки архивен документ, за всяка книга или статия, която съм прочел. След това започнах да минавам през този материал, подчертавайки и отбелязвайки, като в същото време го поставях в хронологичен или друг тематичен ред. Следваше сглобяване на парчетата. В продължение на няколко години подреждах тази бъркотия и постоянно мислех за това, че работата ще бъде свършена тогава, когато няма човек, който след като прочете книгата да почувства, че му липсва нещо от историята, че нещо е останало неразбрано. Редактирах тази маса от бележки, цитати и идеи бавно и постепенно и така започнах да виждам връзки, които по-рано ми бяха убягнали. Това често ме караше да се връщам към източниците и да изваждам други неща - дори битови, които преди не са ми изглеждали значителни. Но става така, че когато те се съпоставят с друга информация, свързана с конкретни теми, събития, личности, са от значение. Това е бавен, труден процес и съм сигурен, че други писатели историци имат много по-добри, по-ефективни методи от мен, но това е моят начин на работа и не мога да си представя как мога да пиша по друг начин.

В книгата има десетки илюстрации.

Можете да намерите любопитния и увлекателен документален том "Распутин залезът на Романови" в книжарниците или да го поръчате на тел.: 02/879 40 06, на email: [email protected] и в сайта www.milleniumbg.eu. При поръчка през сайта ползвате 10% отстъпка от цената. Ще намерите заглавията на "Милениум" и на столичните aдреси: ул. "Николай В. Гогол" 24, ет. 1, ап. 1А и бул. „Мария Луиза“ 92, ет. 3.