Последвайте ни в Google News Showcase
На пленум на БСП в събота Станишев обяви, че се оттегля от лидерския пост в БСП и поиска конгрес, на който да бъде избран новият водач на червените.
Страхувах се, че никога няма да се сети. И няма да се размине без изхвърляне през прозореца, дефенестрация по народному. Даже, ако не бъркам, съм ви споделял, че това изглежда е единственото, което е възможно, когато имаш работа със Станишев. Изглежда, че и той почна да усеща, че тази възможност започва да става реалност и събра кураж или може би страх да се оттегли.
Искам да декларирам още в началото, пък вие ще прецените накрая, че Станишев не ми е никакъв и не съм инвестирал в него никакви чувства, нито добри, нито лоши. За мен оставката му е просто загуба на една изчерпана сюжетна линия в един многолюден роман. Ако съм допуснал емоции, то те са плод на нетърпимостта ми към лицемерието, подлостта, фалшивото състрадание и показното съчувствие към страдащите.
Няма място, а и едва ли е удачно да ви разказвам цялото либрето на оперетата, която се игра на пленума. Но някои неща трябва да се отбележат. Изказването на Станишев не остави съмнение, че за него грешките са общи, успехите са лични. Виновни са всички, освен главният виновник. Виновна е безпринципната коалиция, сякаш, че от небето му я спуснаха… И коварните коалиционни партньори. Виновни са вътрешните врагове в партията. Интригантите, които си разчистват сметките с другарите през медиите. Предателите, които тайно се сдушават с враговете. („Как да се биеш с политическите опоненти, когато постоянно трябва да пазиш гърба си от своите?!”) Виновен е ГЕРБ и Борисов. Няма признание за грешките, няма извинение за сбърканата посока, за покаяние да не говорим. Думите на Мерджанов – „Ще се обърнем с лице към бедните, ще поискаме прошка...” – щяха да отиват много повече на Сергей, на лидера, не на човек от агитката.
През 1996 г. Станишев все още е руски гражданин. 18 г. по-късно той се е устремил към бюрократичните и политически върхове на обединена Европа, а зад него е богатата биография на лидер на най-старата партия, премиер, мандатоносител…
Пръв беше Първанов. Той го сбърка с безлична шушумига, която може успешно да топли лидерското място в БСП, докато му свърши президентския мандат. Но не беше само той. Петър Димитров каза, че Станишев приличал на „бял лист качествена хартия, на който много хора се надявали да пишат…” Сложиха му за по-сигурно и двама регенти, Петков и Овчаров. Но младежът се оказа амбициозен. И сравнително бързо се еманципира от тях. Успя да ги извади от правителството, а после да ги избута и от партийните позиции.
Трудно е да се каже какви щети нанесе на лявата идея Станишев, преди да са минали „оценителите”. Според мен той превърна БСП от лицемерна социална партия в откровена левица от типа „Чер хайвер”. Не че социалната мимикрия на предшествениците му носеше нещо повече за бедните симпатизанти, но даваше поне психологически основания за електорална подкрепа. Още през 2002 г. Александър Лилов каза: „Вербалната наша социалност вече е недостатъчна, дори изглежда фалшива.”
Е, щом е фалшива, няма защо да тъжим. БСП на Станишев прие плоския данък в чист вид, без необлагаем минимум за най-бедните. БСП прие закона за ВЕИ и определи антикварни цени за тока, произведен от слънце, вятър и вода. И т. н. Вероятно вече сте забравили, но да припомня офертата, с която Станишев дойде на власт през 2005 г. Обеща 8% ръст на БВП и 13% ръст на доходите при 5% годишна инфлация. “БСП не се страхува да управлява България”, даваше си кураж младият лидер. България трябваше да се страхува, че пак на нейната глава ще се учат да стрижат, но и тя не се страхуваше… То кой ли не се учи на нас - Виденов се учи, царят се учи, Станишев, Борисов. Само Костов си беше научен, та затова ни острига из дъно...
„Имам план!”, твърдеше Станишев. Тогава се опитах да обясня на моите приятели пенсиите, че план сигурно има, но още по сигурно е, че тях ги няма в този план. В този случай бих бил щастлив да не се бях оказал чак толкова прав…
Между другото, като споменах царя, та се сещам, че червените обещаваха да му вземат имотите. Нещо, което, неизвестно защо, тогава беше за българите толкова важно, колкото и обещанията за личното им добруване.
Във външната политика Станишев почти успя да убеди света, че е по-голям привърженик на НАТО дори от Мони Паси. Което, разбира се не може да бъде. Веднъж пробва микрофона в НС и вместо да каже “Проба, проба”, каза “НАТО, НАТО”. Всички му пляскаха, а най-вече от ляво. А преди втората война в Залива Станишев успя да наложи на БСП позиция, която би правила чест на СДС, ако го имаше… БСП каза, че би подкрепила войната и без санкцията на ООН. Е, тя бързо беше снета, но се записа в протоколите. И Буш го нарече „Мистър Клийн” и се пошегува, че ставал за негов зет…
Всъщност, най-големият провал на Станишев беше именно в ролята на „Мистър Клийн”. „Съратници” на др. Станишев са ме убеждавали, че Моника много го е променила, омагьосала го нещо. Преди десетина дена й се обясни в любов в ефир и обеща, че ще бъде винаги зад нея. Не мога да се изкажа компетентно на тема чувства, а и никой не може. Затова ще го кажа прагматично. Станишев й направи толкова много скъпи „подаръци”, че определено може да се каже, че след това се ожени за нея по сметка. Разбира се, Моника също май злоупотреби с пола си. Е, това е лично мнение и може да е спорно. Но едно е ясно – днес Станишев изглежда като морален пораженец. Характерът се проверява в сблъсък с друг характер. И ако не устои, толкова по-зле за него.
Слушах тази сутрин по телевизора Малария Велева. Категорично оспори самомнението на Станишев, изказано на пленума, че няма олигархични зависимости: „Цялото поведение на БСП по отношение на КТБ показва, че има зависимост между ръководството на тази партия и Цветан Василев… Кой назначи министрите? Има ли връзка икономическият екип с Василев? Има ли финансови зависимости между Станишев и Василев?… Има ли роля част от това семейство за скандала в ДФ „Земеделие“? Има ли роля за преразпределянето на обществените поръчки?“
Ако Малария Велева беше спряла до тук, можеше и да се вържа, че интересът ѝ е чисто журналистически, но тя не спря. Не Пеевски а лично Станишев бил злият гений на правителството. Пеевски не искал в ДАНС, но го насилили: „Той не се е съгласил в началото, не е искал да приеме този пост. Това е било наистина под натиск на Станишев.“
Действие предпоследно: Пеевски жертва на коварното семейство. В последното действие очаквам тези нови Борджии да са поръчали убийството му.
Малария Велева и в. „Преса” ни пробутват новата си идентичност. Вестникът тръгна като общо предприятие на тандема Пеевски-Василев и Тошев. И явно при развода е избрал Пеевски. Което не значи, че въпросите на Велева непременно са лъжа. Значи просто, че са само половината от въпросите. Другата половина, за Пеевски, липсва. Аферата „Хохегер”, опитът на съпругата на лидера на ПЕС да печели договори от ЕП, обслужването на незнайно колко министерства и агенции и т.н. подсказват, че този тип поведение не е чуждо на семейството.
Но да се върнем към началото – оставката на Станишев, която е декларирана, но още не е факт. Нека да мине конгресът. Станишев не може да си отиде сам, много хора трябва да го последват, цялото му обкръжение. Не вярвам да го направят доброволно. Знаете колко е важно кой ще излъчи конгресмените, каква комисия по избора ще се формира… Един милион апаратни хватки има. Ще се изправи примерно конгресменката от Каспичан, ще проплаче: „Другарю Станишев, на кого ни оставяте?” И току-виж си го преизбрали.
Изказването пред пленума изобилства от „ние” формата. „Ние социалистите винаги сме намирали верния път към промените и обновяването. И днес ще го направим. Заедно… Оставам в първите редици на битката. Ще застана до новия лидер. С всичката сила на авторитета и опита, с европейското си влияние и позиции. С ясната убеденост, че ни е нужна промяна, но и единство, и приемственост.”
А истинска приемственост нали знаете кога има? Когато Сергей наследи Сергей.
„Мнозинството от вас ми имат доверие, защото знаят, че за мен БСП е кауза. Заедно ще продължим напред. Не бягам и няма да избягам от отговорност. Като председател на КБ ще продължа да работя за единството и укрепването на левицата…”
Бих казал, че на тази левица така ѝ се пада, но не искам да вземам репликите на Борисов.
С една дума Станишев отново шикалкави: "В БСП, в левицата, аз съм един много важен стълб, така се е сложило исторически. Днес аз съм обединителната фигура."
„Единственото нещо, казва Чандлър, което не можеш да искаш от един пиян мъж, е да спре навреме.” Същото е и с политиците. Пияни от властта, те губят чувство за време и място.
Смъртта (и политическата) на всеки прилича на живота му. В смъртта рядко има повече достойнство, отколкото е имало в живота. Тази оставка можеше да бъде достойна, ако не беше закъсняла. Няма нищо по-смешно и тъжно от герой, който е пропуснал времето за подвиг.
Ако Станишев е откровен в оставката си, трябва да тръгне и да върви, без да спира по пътя да бере цветя…
Hasta la vista, amigo.
