ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Докарахме я дотам в държавата да няма опозиция, а всички партии да са на власт.
Мракът се сгъстява все повече след назидателната саморазправа с главния прокурор, който опита (за кратко поне) да се противопостави на сговора.
За мен особено тъжно е масовото примирение, смълчаването на авторитетите. Потъпква се Конституцията, а конституционалистите и интелигенцията мълчат. Това обезверява и недоволните по вертикала надолу, големите човешки маси, обостря конформизма.
Тъжни са и реакциите, които долавям около себе си - дай сега да се снишим, много са силни и обединени, да почакаме година и половина републиканците да се върнат в Белия дом, да потънат либерастите, тогава може да просветне...
Навремето така чакахме да сменят поредния генерален секретар на ЦК на КПСС в Москва, за да "просветне" у нас. Да се дръпне цензурата, режимът да поомекне. Играехме си на "размразяване" (Хрушчов, Андропов, Горбачов) и "замразяване" (Брежнев, Черненко).
През целия ми съзнателен живот водя тази игра; не помня отечеството да е било свободно, автономно, да се е развивало по своя воля и да не е зависело от спасители или потисници отвън.
Разбирам "кръстопътна роля" и "геополитическа периферия", ама така ще е, докато самите ние се държим като роби и не изправим гръбнак. Приемат ни за такива, каквито се чувстваме.
