ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ще ви разкажа историята на мой близък.
Той е онкоболен от няколко години. В инвалидна количка е, налага се съпругата му да го гледа, защото сам не може да се справя с обикновените нужди. Да, получава някаква пенсия с която се издържат, той, съпругата му /която не може да работи, защото трябва да се грижи за него/ и дъщеря им на 17 години.
И представяте ли си, каква гавра от страна на държавата? На месец му дават по 20 лв. като помощ! И представете си, дават му ги по два лева. Да си има за двадесет дена по два лева! Но за какво по напред?
Никой не мисли за тези хора, които се борят за живота си! Плащали са цял живот осигуровки, но когато имат нужда от помощ, не я получават! Каква държава сме? Защо никой не се интересува от народа си? Или само като има избори, се разбръмчат като кошер пълен с търтеи.
Само в България се гаврят с болните. Вместо да се опитат да памогнат поне на детето му, което е болно от диабет! Да се опитат поне, ама не! Дори в училището класният ръководител не и влиза в положението. Вместо да се опита да и помогне по някакъв начин, учителката я тормози, оставя я на изпити.
Децата на богаташите, на мутрите, които ги мързи да гледат, а камо ли да учат, получават образование на книга, но на обикновени деца с проблеми се пречи по всякакъв начин. Къде отиде човешкото в нас, българите?
Аз също съм пенсионер по болест.Не искам да казвам каква пенсия получавам, защото е смешно и долно. Пиша това, защото този човек е тежко болен, има нужда от помощ. Защо само в България има геноцид към тежко болните. А към болните деца? За тях не може дори да се коментира! Ще дойде ден, в който няма да има млади хора. Всички ще са в чужбина, защото тук няма живот! Няма да има и държава.
Василка Рангелова, София
