ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Кодекс Гигас" (Codex Gigas) е най-големият илюминиран ръкопис от Средновековието. Освен религиозни текстове, енциклопедични, медицински познания и цветни илюстрации тази книга съдържа изображение на дявола на цяла страница, откъдето идва и второто име на ръкописа.
“Кодекс Гигас“ е известен като Дяволската библия и заради свързаната с него легенда. Кодексът е написан между 1204 и 1230 г. на латински в каролингски минискул - тип писменост, популярна през Средновековието. Учените смятат, че ръкописът е създаден от представител на Бенедиктинския орден.
Книгата е висока 92 см, ширината ѝ е 50 см, дебелината - 22 см и тежи 74,8 кг. Първоначално е написана на 320 листа пергамент, за които се предполага, че са изработени от кожите на 160 магарета. С течение на времето 10 листа от Кодекса са изчезнали.
В документален филм на National Geographic от 2008 г., посветен на „Кодекс Гигас“, специалисти предполагат, че книгата е създадена от един човек. Само за нейното изписване са били необходими около 5 години и още 20 години за украсяването на страниците със сребърни, златни орнаменти и ярки миниатюри.
“Първо авторът е трябвало да подреди всяка страница и едва след това да започне да пише буквите. Той вероятно е писал около 100 реда текст за един ден", казват експертите във филма.
Повечето от страниците на кодекса са посветени на религиозни текстове, исторически трактати, медицински и енциклопедични знания. Например, там са поместени Старият и Новият Завет, книгите на еврейско-римския историк Йосиф Флафий „Юдейски древности“ и „Юдейската война“, енциклопедията на учения Исидор Севилски „Етимология“, широко разпространена през Средновековието, медицински трактати на Хипократ, има дори описания на ритуала екзорсизъм и астрономически календар.
Кодексът е трябвало да отразява всички знания за света и природата, които Бенедиктинският орден е имал по времето на създаването на книгата. Особено внимание привлича разположението на една страница на Царството небесно, а на другата – на сатаната. Очевидно по този начин авторът е искал да покаже контраста между образите на Доброто и Злото.
Легендата разказва, че в началото на XIII век в един от манастирите на територията на съвременна Чехия е живял монах-писар, който веднъж нарушил монашеския си обет. В резултат на това братята решили да го накажат за това деяние, като го зазидат в стените на манастира. Монахът не искал да умре и за да избегне наказанието, обещал да създаде книга за една нощ, която да включва всички знания, натрупани от човечеството, и да прослави манастира. Докато се трудел над книгата, монахът осъзнал, че не може да се справи сам и има нужда от помощ. Той отправил гореща молитва, но не към Бог, а към падналия ангел Луцифер, като го молел да му помогне в писането на Кодекса в замяна на душата си.
Дяволът завършил ръкописа и в знак на благодарност за помощта монахът го нарисувал на една от страниците на книгата. Независимо че дяволът спазил обещанието си, авторът го изобразил в с раздвоен език - това изображение се използва в религиозните текстове за обозначаване на нечестен, измамен човек.
Нарисувано с червени рога и два езика, с наметка от хермелин, това същество се взира от празна страница. Той е изобразен между две кули. Заслужава да се отбележи фактът, че само членовете на кралското семейство са носели хермелин, затова този детайл определя дявола като „принц на мрака“.
Точно до илюстрацията на дявола има изображение на рая, представено от множество редици здания, които също се намират между две кули. Това, което прави небесното царство тревожно, е фактът, че там няма признаци на живот. Без обяснение авторът е нарисувал рай, напълно лишен от живот. Тези две страници зловещо изобразявал доброто и злото рамо до рамо. Тези илюстрации са и единствените рисунки на цяла страница в Codex Gigas.
Още една легенда преследва Codex Gigas – тя е известна като "Проклятието на Дяволската библия". През 1477 г. Бенедиктинският манастир в Бохемия, който е известен като източник на средновековния ръкопис, изпитвал финансови трудности. Следователно монасите нямали друг избор, освен да продадат най-ценното си имущество – Codex Gigas. По това време ръкописът принадлежал на бенедиктинския манастир в Бржевнов. Малко след това манастирът в Бохемия попада под опустошението на Хуситската революция.
Кратка история на Кодекса
Учени, които изучават Кодекса и други исторически документи, са успели да проследят „житейския път“ на ръкописната книга. Кратка хронология:
От 1204 до 1230 г - през този период се създава Кодексът, монахът отшелник Херман работи по него в бенедиктинския манастир, който се намираше в чешкия град Подлажице.
1295 г. – Бенедиктинският манастир в Подлажице залага кодекса на съседния манастир в Седлец, който по-късно продава книгата на манастира Бржевнов в Прага.
1594 г. – Кодексът се озовава в ръцете на германския крал Рудолф II, който поставя книгата в своя замък в Прага.
1648 г. – Шведите разграбват Прага. Ръкописната книга завършва при шведската кралица Кристина, тя пази ръкописа в библиотеката си на дървения замък „Три корони“.
1697 г. – Пожар в замъка „Три корони“. Близо 18 000 книги и 5700 ръкописа изгарят в пожара. Кодът оцелява, защото слугите успяват да го изхвърлят през прозореца. При падането корицата на книгата е сериозно повредена.
1768 г. – Кодексът е предаден за съхранение в новата резиденция на шведските монарси – Кралския дворец в Стокхолм.
1819 - Кодексът е реставриран: подвързията е заменена.
1878 г. - Кодексът е преместен в нова сграда на библиотеката, разположена в парка Хумлегарден.
2007 г. - Ръкописът е изпратен в Прага, временно е изложен в Националната библиотека.
2018 г. – Кодексът става постоянна експозиция в Националната библиотека на Швеция в Стокхолм, където е достъпна за широката публика.
Ако искате да се запознаете с „Кодекс гигак“, но не планирате посещение в Стокхолм, можете да разгледате книгата на официалния сайт на библиотеката.
