ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Името на Владимир Полянов незаслужено остава някак встрани от пожълтелите страници на канона. Ще последват въпросите: защо трябва да си спомним за него? С какво да бъде запомнен този автор? Какъв е белегът, резката, следата, които оставя в българската литература?" С тези въпроси започва уводната статия "Владимир Полянов - памет отвъд сенките на канона" на Десислава Узунова и Боряна Владимирова, публикувана в брой 22 на "Литературен вестник", 6-12.06.2018 г., посветен на големия български писател. - "Името на Полянов препраща към особена граница на българската словесност - тази на диаболистичната литература - която има потенциала да пренапише антропологичния въпрос какво е човекът и какво е литературният човек. Смело може да се заяви, че Владимир Полянов и Светослав Минков поставят основите на тази специфична литература, чертаеща двойствените параметри на ужаса - в мен и отвъд мен."
"Черният дом", "Пробуждане", "Ерих Райтерер", "Мрежата на дъжда" са сред най-диаболистичните творби на Владимир Полянов, които ще откриете и в премиерната за българския пазар книга на издателство "Милениум" - "Дяволиада. Българска диаболична проза". Лудостта и магичната размяна на идентичности в разказите на автора кара читателя да погледне с други очи на света и на себе си.
Публикуваме със съкращения интервюто на Петър Величков с Владимир Полянов, което излиза за пръв път в бр. 31 от 4.08.1987 г. на в. "АБВ":
Авторът преживява всичко с героите си
- Как формулирате същността на диаболичната фантастика, с какво се отличава?
- За същността на диаболичната фантастика не зная никакви правила и изисквания. Не знаех за нейното съществуване като литературен жанр. Както ви казах, ние четяхме и Едгар По, и Хофман, и Еверс, но не отнасяхме тези автори към някаква друга категория, освен чете бяха интересни. По-интересни от някои други автори. Как бих формулирал същността на диаболичната фантастика?
Някои казват, че това е белетристика на ужасите и жестокостта. Смятам, че работата не стои тъй, и въобще не съм убеден да отделя този жанр като специална белетристика. Фантастичното, диаболичното, ако щете, и картините на ужаси и жестокост, не идат по специални рецепти, а са резултат от по-задълбочен анализ на човешки преживявания, които могат да бъдат всякакви преживявания из областта на подсъзнателното, неуловимото, онова, което често премълчаваме при общуване, тайнственото, които са налице във всяко човешко същество, което живее, страда, люби, мрази и пр. Оттук иде и фантастичното - оголената човешка същност, толкова реална, не може да не изглежда фантастична! Ако искате формулировка, бих казал - за научната фантастика се иска знание и въображение, за диаболичната - преживяване и анализ.
- С кои европейски автори свързвате нейната поява?
- Не съм проучвал, нито свързвал нейната поява с някои автори. Но ако трябва непременно да търсим нейните прояви, можем еднакво да ги срещнем и у Еверс, и у Достоевски, Стриндберг, Ведекинд, и у всеки автор, който по-задълбочено прави психологическия анализ на своите герои в дадени обстоятелства. Ако липсва фантастичното, диаболичното в много книги, то е само защото авторът е вървял по повърхността и е нямал склонност да разкрие по-интересното.
- Вие как си прествавяте вашия читател?
- Вих това не съм мислил. Невинаги съм така благосклонен да мисля най-доброто за него, щом ме е пожелал. (Смее се.) Винаги съм писал в различни варианти за себе си. Авторът на може да излезе от кожата си, той отразява себе си във всичко написано. Разбира се, има и дистанция, когато вмъква подлеца (отрицателния тип), но без наблюдение не би могъл да го опише. Не може един гол живот да ти даде подтици за писане. Животът трябва да бъде много богат, не да тънеш в охолство, а да си потънал в преживявания. Съдбата те е люшкала тук и там, срещала те е с различни хора, преживял си радости, любов, изневери и т.н. Всичко това обогатява човека и тогава той може да пише.
- Какъв беше отзвукът след излизането на първите книги на издателство "Аргус" (една от тях е "Смърт" на Владимир Полянов, другата "Сините хризантеми" на Светослав Минков, също включен в сборника "Дяволиада" - б.р.)?
- Двете наши книги се посрещнаха с извънреден интерес. Не съмнено те бяха някаква новост в нашата литература през този период. По-късно в някои излезли оценки се спомена вече и за диаболизъм и оттука нататък тръгна тъй. Нямах нищо против, но аз винаги смятах и смятам, че пиша психологически разкази, неподчинени на никаква школа и веяния освен на моята чувствителност при анализа на преживяването на героя, доколкото аз мога да го направя задълбочено и увлекателно.
- Какво ви вълнува у човека? Как виждате неговата роля в бъдещия свят?
- Аз никога не съм мислил да бъда такъв или друг. Никога не съм се подчинявал на някакви изисквания, мода, стилове и, да си кажа правото, не бих могъл. У мене всичко е спонтанно - в порива на мои усещания и разбирания, и преди всичко подбудено от обстоятелства от личния ми или общия живот.
Аз не съм проповедник. Аз съм, така да се каже, хроникьор, изхождащ от съчувствието си към преживяното от моите герои. Градусът на това съчувствие е моята позиция. Доколко тя може да се полезна за общия живот, остава на читателя да прецени. Лично аз винаги смятам, че е полезна, иначе не бих имал импулс да пиша.
Сборникът "Дяволиада" включва разкази на Светослав Минков, Георги Райчев, Владимир Полянов, Чавдар Мутафов. Можете да го поръчате на тел.: 02/879 40 06 (в делничните дни, от 9 до 16 ч.), на email: [email protected] или през сайта www.milleniumbg.eu. При заявка през сайта ползвате 10% отстъпка от цената.
