Зам. председателят на Софийския градски съд Богдана Желявска е родена в София.
От м. Май 2008 г. е избрана и за ръководител на Гражданско отделение в СГС.
Член е на Националната съдебна мрежа
Преди дни г-жа Желявска оглави и Българска съдийска асоциация. Това бе и поводът да я потърсим за интервю.
- Г-жо Желявска, с какво Българска съдийска асоциация (БСА) се отличава от останалите подобни организации?
- Знаете ли, много е хубаво, че ми задавате този въпрос точно сега, след Общото събрание на Сдружението, на което събрание бяха взети много важни решения. На 16 и 17 ноември в Стара Загора се събрахме единомишленици и набелязахме съществените проблеми и идеите, които ни обединяват. Защото много важно е когато вземаме отношение по ключови за съдебната система въпроси, да говорим не от името на магистратската общност изобщо, а от името на членовете си. Това може би е нещото, което съществено ни отличава като съсловна съдийска организация. Ние нямаме претенции да изказваме мнението на всички съдии, а да изразяваме и отстояваме мнението на членовете си и считаме, че всички неправителствени организации в
сферата на правосъдието трябва да го правят, за да има чуваемост между нас, което ще ни помага да постигаме целите си. Много пъти сме казвали, а това е написано и в Устава ни: нашата основна цел е издигане авторитета наа съдията, възръщане на позицията му в обществото така, както той заслужава.
Трябва хората да разберат, че "съдия" не е мръсна дума, че съдиите са достойни хора, които кротко и съвестно си вършат работата.от скандали в Съдебната система никой няма интерес. Като се омаскаряваме постоянно и методично, ние нанасяме само вреда както на самите нас, така и на държавата.
И вижте сега какво стана: самият вицепремиер господин Дянков публично заяви, че ние не заслужаваме коледни премии,
защото не само че нищо не вършим, ами и за нищо не ставаме. Това е обидно както за системата, така и за всеки от нас поотделно, да не говорим, че работим с непокрити щатове и при изключителна натовареност в някои части на България. На обществото трябва да се показват и положителните страни на системата, но това не зависи само от нашето Сдружение, необходим е диалог и с властите и с останалите неправителствени организации.
- Колко магистрати членуват в ръководената от Вас организация?
- Понастоящем в БСА членуват около 300 човека и, разбира се, стремим се да привличаме нови членове. Трябва да кажа, обаче, че колегите са изключително обезверени, съществува един неприкрит негативизъм към всички
магистратски организации, защото преобладава мнението, че през годините никой нищо не е направил, за да защити правата на магистратите. Хората са дистанцирани, не виждат изход и не искат да дадат кредит на доверие на никого. Хубаво е това да се знае както от институциите, които се занимават с ръководството на съдебната система, така и от тези, които управляват неправителствените организации в сектора, за да си направят изводите и да не се заблуждават с аморфна и инертна членска маса, съществуваща по списък.
- Какви са най-тежките проблеми на съдиите?
- На първо място: огромната помия, която се излива върху нас и лепнатият етикет "Всички са маскари", което е нещо недопустимо. Недопустимо е всички да се поставят под общ знаменател и то в момент, когато работата ни е толкова тежка и щатовете ни са недостатъчни.
- На второ място: начинът на атестиране на магистратите и провеждането на конкурсите за повишаване в длъжност и преместване. За никого не е тайна, че атестациите в системата се провеждат изключително формално и не допринасят с нищо за преценка на професионалните качества на съдията. Необходим е нов, модел и нови критерии за атестиране, за да се вземат пред вид обективните и субективни фактори във всеки индивидуален случай и да се избегне формализма. Що се отнася до конкурсите, при тях на практика липсва регламент, понастоящем те се свеждат до едно събеседване от пет минути по въпроси, които в момента ще хрумнат на членовете на Изпитната комисия и в голямата си част са изключителен пример за субективизъм. Допълнителен критерий, пък, при формиране на крайния бал са резултатите от държавните изпити след в Университета. Така изцяло се зачерква професионалния живот на съдията и се обезмисля всичко, извършено от него през годините. Необходимо е изцяло да се промени регламентът на конкурсите, още повече, че се касае за хора, които вече правораздават и не трябва да бъдат препитвани като ученички в края на срока. А какво да кажем за колегите, които просто искат по различни причини да се преместят от един град в друг и, за да работят в същия по степен съд, трябва да се явят на същите тези конкурси?
- Друг огромен проблем на системата е нееднаквата натовареност в различните съдилища.Да вземем за пример софийските съдилища - СРС и СГС. Дори и Инспекторатът признава,че критериите за срочност при постановяване на съдебните актове при тях са други, с оглед огромната им натовареност, водеща до практическа невъзможност на колегите да си приключват делата в срок. Тук се работи с термина "разумен срок". Работата е убийствено много и вместо постоянно да се сипят критики, трябват спешни мерки, а тази натовареност трябва да бъде отчитана при индивидуалното атестиране на съдията. В тази връзка много разчитаме на новия ВСС, бяхме поканени за участие в сформираната там Работна група по натовареността и се надяваме да се стигне до някъде. Ще видим.
- Следващият проблем е взаимоотношението между съдилищата и НИП с оглед осигуряване участие на колегите в различните форми на обучения в страната и чужбина. Продължавам да твърдя, че доскоро липсваше комуникация между ръководството на НИП и съдиите по места. Не се предоставяше, или се представяше в недостатъчна степен, информация на колегите за предстоящи обучения и за такива узнавахме само от слухове. Казано накратко - имаше пълно затъмнение по отношение работата на НИП, чията функция би трябвало да бъде изцяло в услуга на магистратската общност. Най-накрая, с огромно закъснение през май тази година бяха приети Правила за избор на преподаватели в НИП. Сега, обаче, виждаме едно демонстрирано желание от страна на новия Управителен съвет за промяна на статуквото и се надяваме на добро взаимодействие, защото обученията трябва да бъдат от полза за всички нас, а не да служат само на определени хора.
Има и още много проблеми, но нека спрем дотук и да оставим материал и за следващото интервю.
- Достатъчно добри ли са заплатите на магистратите, за да гарантират тяхната почтеност и да ги предпазят от вземането на рушвети?
- Заплатите на магистратите, а и като цяло в съдебната система, са доста добри на фона на заплащането в държавата, например в отделните министерства, в образованието, в болниците, в общините. Сравнени, обаче, с магистратските заплати в Европа, те са доста малки. Да сте чули, въпреки това, някой съдия да се оплаква от размера на възнаграждението си? Не, разбира се. И да не мислите, че причината за това се корени във вземането на рушвети, както се изразявате. Нищо подобно. Отново повтарям, че съдиите са едни достойни хора, които си вършат работата в много трудни условия и са свикнали да мълчат. Нападат ги, много пъти несправедливо и те мълчат, защото все още в голяма част от нашите среди битува мнението, че съдията говори в обществото чрез съдебните си актове. А и в цял свят съдиите не са от най-разговорливите събеседници на медиите. Дори и да има единични случаи на корупция, това не означава, че всички сме маскари. Грешките на единици не са грешки на системата и това трябва да се обяснява ден след ден на обществото.
- В последните няколко години се усеща все по-голяма намеса в работата на съдиите от страна на изпълнителната власт. Опитвали ли са се хора от властта да притискат Вас или колегите ви от БСА при вземането на определени решения?
Лично мен, да Ви кажа честно, никой не ме е притискал. Много се заговори през последните години за намеса в работата на съда от страна на изпълнителната власт.Дали ще има такава намеса, обаче, зависи до голяма степен и от нас, като съдебна система и това е големият въпрос за независимостта на съда като институция и на всеки отделен съдия в индивидуалната му работа. А независимостта първо е в главите ни и чак после се демонстрира от делата ни. Защото много пъти липсата на независимост се смесва със страха - страха от изразяване на позиция, страха от вземане на конкретно решение. Трябва да сме наясно, че ставайки съдии, ние трябва да сме готови всеки ден сами да отстояваме своята независимост, а не чакаме някой да ни сложи под крилото си и да ни я даде. Независимостта се постига, обаче, когато съдиите са свободни хора, които имат възможността спокойно да упражняват правото си на труд, на почивка и на достойно възнаграждение. В тази насока искаме да предложим някои идеи на новия ВСС, за да можем да работим заедно за това.
- Ще си партнирате ли със Съюза на съдиите в България?
Преди време в едно интервю заявих, че ние протягаме ръка на всички неправителствени организации в гилдията, защото заедно можем да работим за реализиране на целите си. До момента никой от страна на ССБ не ни е потърсил. Може би с новото ръководство нещата ще се променят, още повече сега, след сформиране на Гражданския съвет към ВСС. Ще видим, но ние ще продължаваме да изразяваме тезите си и да отстояваме както пред институциите, така и пред обществото мнението на членовете си.
