ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-малко 75 медицински работници са се заразили с ебола в Демократична република Конго от началото на настоящото огнище на заболяването, а 17 от тях са починали, съобщи Световната здравна организация (СЗО), цитирана от "Ройтерс".
Според представител на организацията вирусът вероятно е циркулирал в продължение на месеци, преди конгоанските власти официално да обявят епидемията на 15 май. Това означава, че много лекари, медицински сестри и санитари са били изложени на заразата, без дори да знаят, че тя присъства в региона.
Директорът на СЗО за извънредни ситуации Мари Розелин Белизер заяви по видеовръзка от източната част на страната, че здравната система плаща висока цена за разпространението на вируса.
"Това е наистина висока цена, която системата, здравната система, плаща, защото нямаме достатъчно здравни работници в Демократична република Конго", каза тя.
По данни на СЗО страната разполага с едва около 11 здравни работници на 10 000 души население, което я поставя сред държавите с най-ниска осигуреност с медицински персонал в света.
Белизер съобщи, че Китай и Уганда изпращат медицински екипи в помощ на местните власти. СЗО също така оказва психологическа подкрепа на медици, които се страхуват да лекуват пациенти, след като са станали свидетели как техни колеги се разболяват и умират.
"Когато ви разказват как са преживели всичко това и как са се заразили, това може да разбие сърцето ви", каза тя.
Здравните власти предупреждават, че запасите от основни предпазни средства като ръкавици, маски и защитни облекла намаляват, което допълнително увеличава риска за медицинския персонал.
Ебола е едно от най-смъртоносните вирусни заболявания при човека. Смъртността при различните огнища може да достигне между 25 и 90 процента, като заразяването става чрез пряк контакт с кръв, телесни течности или тъкани на болни хора и животни. Именно поради постоянния контакт с пациенти медицинските работници са сред най-застрашените групи по време на всяка епидемия.
Въпреки високата си смъртност и опасност за персонала, ебола няма тенденция да се превръща в глобална заплаха. За разлика от заболявания като грип или COVID-19, вирусът не се разпространява по въздушно-капков път и изисква близък физически контакт със заразен човек. Освен това тежките симптоми се проявяват сравнително бързо, което улеснява изолирането на болните и проследяването на контактите им.
Поради тези особености повечето огнища на ебола остават ограничени предимно в Централна и Западна Африка, където вирусът циркулира сред диви животни и периодично преминава към хората. Въпреки това всяко ново огнище представлява сериозно изпитание за местните здравни системи, особено в бедни региони с недостиг на персонал и медицинско оборудване.
