ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Последните интервюта на Йоргос Мазонакис днес звучат по съвсем различен начин. След внезапната смърт на гръцката звезда на 54-годишна възраст думите му от 2026 г. се превърнаха в болезнена равносметка за човек, който преминаваше през тежки лични конфликти, но беше решен да разкаже своята версия за случилото се.
В месеците преди смъртта си певецът говореше необичайно откровено за семейството, принудителното си настаняване в психиатричната болница "Дромокайтео", страха, който е изпитал, и за двете неща, които според него са му помогнали да остане изправен - вярата и сцената.
Още през март, около рождения си ден и представянето на новата песен „Επιπτώσεις“ ("Последици"), Мазонакис даде знак, че има много неизказани неща за последните години от живота си. Той сподели, че възрастта не го притеснява и дори вярва, че времето го прави по-добър.
По-същественото обаче беше обещанието му да разкаже подробно какво е преживял през предходните три-четири години. "Ще кажа всичко и ще разреша всичко", заяви тогава певецът.
Той посочи, че би искал големият разговор да бъде именно с журналиста Павлос Цимас.В същия период Мазонакис говореше и за значението на вярата в живота му и за подкрепата, която е получил от публиката. Най-пълната му лична изповед прозвуча в предаването "Тет-а-тет" с Тасос Трифонос.
Разговорът е бил записан приблизително два месеца преди смъртта му и впоследствие започна да се възприема като последната му голяма телевизионна изява.
Именно там Мазонакис говори подробно за принудителното си настаняване в психиатричната болница "Дромокайтео" през август 2025 г., както и за болезненото отчуждение от част от семейството си. "Тази година беше изпълнена с премеждия. Научих се да говоря, когато аз поискам, а не когато другите искат", призна певецът.
Мазонакис обясни, че съзнателно се е отдръпнал от медийния шум около личните си проблеми. По думите му години наред телевизионната публичност му е носела страх и напрежение. С времето обаче осъзнал, че не винаги е необходимо да отговаря веднага.
"Искам да обяснявам нещата с факти, да гледам на тях от разстояние, а не с гняв и нерви", каза той. Тази дистанция според него му е помогнала да подреди случилото се и да разбере какво иска да каже публично. "Вярвам, че е погрешно да казваме: "Кръвта вода не става", сподели Мазонакис. За него близостта по кръв не отменяла необходимостта от справедливост, уважение и лични граници.
По време на интервюто той даде да се разбере и че възнамерява да търси правата си по законов път във връзка с принудителното си настаняване в психиатрична болница.
Особено емоционален е разказът му за деня, в който полицаи се появили пред дома му, за да го отведат в "Дромокайтео". По думите му той се прибрал след разходка с кучето си и сутрешно плуване, когато на вратата се появили двама служители. Те му казали, че трябва да ги последва. Първоначално Мазонакис реагирал спокойно. Едва по-късно започнал да осъзнава сериозността на случващото се. Певецът описва преживяното с две силни думи: "страх и предателство".
Най-много го тревожело как всичко това ще се отрази на кариерата му и на отношението на публиката. За човек, който десетилетия е живял под светлините на прожекторите, възможността личната криза да промени публичния му образ била изключително болезнена. Мазонакис категорично отхвърляше твърденията, че е представлявал опасност за себе си или за други хора.
Това обаче остава неговата лична позиция, изразена в интервюто на фона на продължаващия тогава конфликт с негови близки. В последната част на интервюто Мазонакис говори за вярата си. "Бог ти дава толкова, колкото можеш да понесеш", казва той.
След всички конфликти, страхове и публични изпитания именно духовността се превърнала за него в опора. И тогава произнася фразата, която след смъртта му придоби още по-силен смисъл: "Вярата и сцената ме спасиха".
"Ще кажа всичко и ще разреша всичко" днес звучи особено тежко - като обещание за разговор, който животът не му остави достатъчно време да продължи, писа "Блиц".
