Евродепутатът Александър Йорданов в ПИК и "Ретро": Борисов не е политически партизанин, а държавник. Тежко за България и радостно за олигархията ще е, ако законът "Анти-Гешев" стане факт
Последвайте ни в Google News Showcase
Всеки, който е ходил до стария български град Битоля, днес в съседна Република Северна Македония, знае как се нарича неговата главна улица за „прошетка“. Нарича се „Широк сокак“.
Започва от старата Часовникова кула и завършва задънено на входа на Градския парк. У нас често се употребява и изразът кьорсокак, в смисъл на задънена улица или безизходно положение. По отношение на европейската си интеграция нашите македонски съседи днес се намират в кьорсокак.
Но истината е, че като българския политически кьорсокак няма дори и в Северна Македония. Техният кьорсокак е прав и широк. У нас той е тесен и криволичещ и поне към днешна дата е без изход. От две години българските политици са се забили в него. Наричат този кьорсокак „промяна“, но в Брюксел знаят чужди езици и са наясно, че между „change“ и кьорсокак няма нищо общо. Защото за две години да се похарчат стотици милиони грешни народни пари, за да начешат т. нар. промянаджии своята политическа изборна краста, означава само едно – политически кьорсокак. И тотална неориентираност, неопитност, съзнателна гавра с политическата нормалност.
На 2 април се проведоха петите за две години парламентарни избори. Преди тях посъветвах гражданите да гласуват правилно. Тези, които ме послушаха, така и постъпиха. Гласуваха правилно. Но мнозина, които мислеха, че разбират повече от мен от политика, дадоха гласа си за губещите партии, а някои дори направо си хвърлиха гласа на вятъра.
В изборите участваха 21 коалиции и партии, както и двама независими кандидати. Резултатите на някои от тях са потресаващи. Защото какво означава например да се наричаш партия „Вън от ЕС и НАТО“ и за теб да гласуват само 0,26% от избирателите. Означава, че си извън реалността. Или „Социалистическа партия Български път“, за която са гласували само 700 души, или 0,03%.
В зоната на здрача, т. е. на неадекватността, се вписват още партии като ПП Глас народен (0, 22%), БСДД – Български Съюз за ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ (0,10%), БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ – ЕВРОЛЕВИЦА (0,10%), МИР (0,15%), КОД /Консервативно Обединение на Десницата (0,31%), НДСВ (0,27%), БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД (0,07%), ЗАЕДНО (0,35%), Българско Национално Обединение (0, 09%), КОАЛИЦИЯ НЕУТРАЛНА БЪЛГАРИЯ (АТАКА, РУСОФИЛИ, КОМУНИСТИ) (0,42%), ПП НАРОДНА ПАРТИЯ ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА (0,31%). За единия от независимите кандидати са гласували само 286 души, а за другия 638. Тъжна, та чак плачевна картинка.
Тези нищожни резултати говорят, че у нас все още има много комплексирани хора, които дали от нямане какво да правят, дали от гледане на телевизия и порядъчно посръбване в кръчмите са решили, че са политици. Но слава Богу, че по техния акъл са се подвели малцина нашенци. Това говори положително за българския народ. Малко под избирателния праг останаха и няколко от т. нар. гръмогласни партии. Те вдигаха предизборно много шум, но с него и ще се запомнят. Не успяха да излъжат избирателите.
А как само искаха да сторят това партии като „ЛЕВИЦАТА!“ (2,23%) и ПП „БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“ (3,06%), в чиито листи бе пълно с бивши министри и депутати, че дори и бивш премиер и омбудсман се подвизаваха там. Накрая едно голямо нищо, но което ми дава повод отново да похваля разумния български народ.
На парламентарните избори победи проевропейската и много българска коалиция ГЕРБ-СДС. При това тя победи с цели 2% разлика коалицията ПП-ДБ и с много голяма разлика следващите партии като „Възраждане“, ДПС, БСП и „Има такъв народ“.
Обръщам внимание на тези два победни процента, защото добре помня, че през октомври 1991 г. Съюзът на демократичните сили победи на изборите БСП само с 1% разлика. И това бе достатъчно, за да стартира „смяната на системата“. Но тогава в парламента имаше културни хора и никой не постави под съмнение тази синя победа, не разви глупави теории като тази за „ротацията“ на парламентарните председатели. И с този само 1% разлика СДС състави правителство и издигна за премиер своя председател Филип Димитров.
Какво обаче се случва сега.
ШАНТАВИ ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕЗИ БЛОКИРАТ БЪЛГАРИЯ
Още в деня на откриването на новия български парламент политикът новобранец Асен Василев от новоизлюпената и загубила изборите партия „Продължаваме промяната“ изстреля в публичното пространство шантаво предложение. Той предложи председателят на парламента да се избира на ротационен принцип. С други думи, парламентът да няма един председател, а двама или няколко, за да се менкат те.
Това глупаво предложение е израз на убеждението на Асен Василев, Кирил Петков, Атанас Атанасов и другарите им, че загубата на изборите с 2% е почти равна на победа в тях. И тъй като споменатите в чудо се виждат как да се докопат по някакъв начин до властта, без да са спечелили избори, те са готови да обслужат всякакви шантави идеи. Както впрочем и идеята този парламент да изкара само няколко месеца и наесен заедно с местните избори да се проведат и парламентарни.
Тук вече става дума не просто за некадърност, но и за политическо нахалство. За безочие. В никоя европейска държава председателите на парламентите не се ротират по простата причина, че докато дойде моментът за ротацията, може да се окаже, че парламентът е предал Богу дух, разпаднал се е. И все някой от „ротиращите“ се ще да се е минал с по-кратък „мандат“.
В Европейския парламент има ротация, но там са представени депутати от 27 държави, прави се баланс на интересите и за личността, която ще оглави Европейската комисия, за еврокомисарите, а и срокът на неговата работа е твърдо определен – пет години. Председателите се сменят логично по средата на този мандат. У нас това е по-скоро въпрос на политически каприз, отколкото на политическа необходимост. Просто голям им е меракът на промянаджиите да председателстват, да командорят. Същевременно и дума не продумват за това, че парламентът трябва да работи по конституция четири години. Говорят за далеч по-кратки срокове. За какво тогава им е ротацията? Единствено за начесване на политическата краста и за забиване на държавата ни в поредния кьорсокак.
В ситуация като днешната у нас, когато неразбирателството между партиите доминира, не се търсят екстравагантни решения като това на Василев и другарите му по акъл, а се постъпва според българската парламентарната традиция, текстовете и духа на конституцията, европейската демократична практика. Това означава, че за председател на парламента трябва да бъде избрана личност, посочена от победилата на изборите политическа партия. След което парламентът започва работа, избират се заместник-председатели, председатели и членове на комисии. И гражданите очакват резултати от депутатския труд, по-добри дни за България.
И което е особено важно, партиите се самоопределят: кои искат да участват в коалиционно управление и кои остават в опозиция. Защото не може всички да са на власт и всички да се изживяват като опозиция. Това е шантаво и води до пореден хаос и криза.
ЩЕ ИМА ЛИ ПРАВИТЕЛСТВО?
Основна задача на парламента е да избере редовно правителство. През последните две години е очевидно, че партии като „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, БСП и ИТН правят и невъзможното президентът Румен Радев да управлява страната, макар че по конституция той има главно представителни функции.
Но той се изживява като изпълнителна власт. С една дума: „командва парада“ на пропадането на държавата ни. Някои казват, че тая политическа компания, която през миналата година се прегърна в правителството на Кирил Петков, обслужва интересите на трета държава и намекват, че това е Русия. Възможно е и да е така, но първата им грижа са техните партийни интереси. А президентът само се възползва от това, което сам нарече политическа шарлатанщина. За такива случаи е народната поговорка: „Не е луд тоя, който яде баницата, а тоя, който му я дава“. Споменатите партии се погрижиха през последните две години българският президент сладко да си похапне. А отстрани изглежда, че му се е усладило и дори си облизва пръстите.
Но тъй като и народът ни трябва да похапне, е редно да се пресече президентският мерак. И това може да стане, ако 49-ото Народно събрание избере редовно правителство. Спор няма, че избиране на правителство с мандат на победителите на изборите ще бъде политически успех както за ГЕРБ-СДС, така и за България.
Това не може да се случи без компромиси, без отстъпки. Не може с 26,49% на изборите да искаш да реализираш 100% от програмата си. Но същото негласно правило важи и за загубилите изборите промянаджии. Те могат да разпрострат своя управленски мерак само до 24,56%. Толкова са им отредили избирателите. Такова чердже те могат да си изтъкат. С други думи, партиите в своите мераци могат да се разпростират според вота на гражданите и това, което им позволява конституцията.
Антиконституционни компромиси са недопустими. Затова и законодателни решения от тип на закона „анти-Гешев“, освен че са глупави, издават и нескопосна юридическа „култура“. Те са и морално осъдителни. Тук става дума за липса на професионален морал, а не за това, което се коментира в социалните мрежи като неморално поведение в битов аспект. Тежки ще бъдат последиците за държавата ни, ако промените „анти-Гешев“ станат законодателни текстове. Тогава българската олигархия, която е грабила и граби народа, ще има в ръцете си не само хляба, но и ножа. Тя ще се къпе в реки от шампанско, ще лапа планини от торти и ще яха, ах как само ще яха наивния наш народ. Засега Гешев я спира. Кога ефективно, кога недотам, но все пак не ѝ позволява да се разгащи съвсем.
Що се отнася до националните приоритети, те отдавна са известни: членство в Шенген, за да има още по-голяма свобода при пътуване в Европа за българите, членство в еврозоната, за да станем и ние успял народ и гражданите да имат европейски доходи, използване на милиардите, предвидени за възстановяване след Ковид кризата за народополезни дела. Това иска победилата на изборите коалиция ГЕРБ-СДС. И за това и преговаря и е склонна на компромиси със своя политически противник – коалицията ПП-ДБ.
Впечатлението ми е, че Бойко Борисов – лидерът на ПП ГЕРБ, не е партиен партизанин. Той мисли и действа като държавник. Някои не харесват това. Но те съдят по себе си, по собствените си партийни мераци. Борисов е съградил успешна партия, която е в съюз със „сините“ от СДС, които ориентираха евроатлантически България още в началото на 90-те години, и неговата грижа е за държавата ни. Това му качество ценят високо в Брюксел. И затова, независимо че не е на власт от две години, там го приемат радушно. Дори председателят на най-голямата европейска партия - ЕНП, Манфред Вебер дойде да го приветства и подкрепи у нас в навечерието на изборите. Това не е случайно. То ни говори много ясно какво очаква Европа от нас. Впрочем партия с мегаломански претенции като „Продължаваме промяната“ няма все още европейска легитимация.
Пиша тези редове и съм склонен отново да повторя общоизвестното. А то е, че редовно правителство е по-добре за държавата ни от служебно правителство. Да припомня и европейската практика, че коалиция между първите две политически сили е нещо обичайно в Европа и това е работещ механизъм за стабилно управление. Правилно е ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да съставят правителство с мандата на победителя на изборите. Неправилно е да не съставят правителство и да поднесат, както вече обърнах внимание, отново баницата на президента. По принцип в политиката, както и в държавното управление, трябва да се постъпва правилно. Политиците, които постъпват неправилно, са като шофьорите, нарушители на правилата за движението. Те правят катастрофите, заради тяхното самочувствие без покритие загиват хора.
Затова и винаги съм препоръчвал, препоръчвам и сега на политиците от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да постъпят правилно.
