Евродепутатът Александър Йорданов: Резолюцията е пасквил и отвратителна провокация срещу нашата страна на Радан Кънев и Елена Йончева. Това е гола лява политическа пропаганда
Последвайте ни в Google News Showcase
В момента е в ход последното усилие на Европейската народна партия да поправи безумната социалистическо-комунистическа и зелено-либерална резолюция срещу България в Европейския парламент. Върви гласуването на внесените от ЕНП изменения. Моето решение е окончателно. Каквото и да се поправя, и допълва в тази резолюция, то тя е отвратителна провокация срещу нашата страна, инициатори на която бяха Радан Кънев и Елена Йончева, т.е. Демократична България и БСП. Утре, когато е финалното гласуване, аз ще гласувам срещу нея, ще бъда против. Това написа на страницата си във Фейсбук евродепутатът Александър Йорданов.
Тази вечер ЕП гласува една по една поправките в предателската резолюция, инспирирана от Елена Йончева и Радан Кънев, и резултатите ще бъдат обявени утре сутрин.
Ето какво написа още Йорданов:
И за мен няма никакво значение, какво ще обясняват и разясняват пред "Божков ТВ" и други подобни медии, вносителите на този пасквил. Подло е. И го разбирам дори само по това как се подхилкват в коридорите на парламента, колчем ни срещнат, нашите политически противници - евродепутати от други държави. Защото е факт, че български евродепутати инициираха резолюцията срещу нашата страна. А още по-отвратително е, че в нея има само гола лява политическа пропаганда и абсолютно недоказани твърдения. Няма смислени аргументи, няма факти и доказателства. Има само лъжи и клевети. И опит да се унижи България.
Не! Не може жаждата за власт и злобата, каквато виждам, че е изписана на лицата на Кънев и Йончева, на Христо Иванов и Корнелия Нинова, на мъжката тройка, самонарекла се "отровно трио", да бъде толкова голяма, че така да постъпят, заслепени от мерака да им се отвори скапаният парашут и кацнат в следващия парламент. Гневен съм. Не мога да ги понасям.
Но, слава Богу, че съществува българската поезия. И тя донякъде ми връща надеждата, че не всичко е загубено в нашата България. Спомням си великолепното стихотворение на Атанас Далчев:
КЪМ РОДИНАТА
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.
