ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С отмяната на дългогодишното ембарго върху износа на петрол от САЩ и свалянето на международните санкции срещу Иран евтиният петрол от катастрофален процес, който трябва да бъде изчакан да премине, се превръща във фактор на новото равновесие. В краткосрочна перспектива толкова рязко сриване на цените е свързано с много проблеми за производителите на петрол и съпътстващите ги отрасли на икономиката. Според прогнозите на анализаторите до една трета от американските петролни и газови компании ще банкрутират до средата на 2017 г. Но за всички индустриални икономики в дългосрочна перспектива ниските цени на нефта са изгодни – поевтиняват превозите, промишленото производство, дори земеделието и високотехнологичната сфера косвено ще имат по-малко разходи, а следователно ще могат да се развиват по-ефективно. Това е добре за развитите държави – преди всичко САЩ и Европейския съюз и по тази причина и за цялата световна икономика като цяло. По данни на МВФ, цитирани от „Ведомости“, спадът на цените на петрола през 2015 г. ще доведе до ръст на глобалния БВП през 2015 г. с 0,5-1%. За суровинните икономики – Саудитска Арабия, Русия, Венецуела – спадът на първо място е свързан със загуби. Там ще падат инвестициите, доходите от износа и в резултат на това потреблението, силно зависещо от държавните разходи, а те до голяма степен се формират за сметка на рентата. Още един фактор за новото равновесие отбелязва в своята колонка в „Ню Йорк Таймс“ икономистът проф. Пол Кругман. Спадът на цените ще доведе до преразпределение на доходите от близкоизточните плутокрации и тексаските милиардери към обикновените потребители. Като цяло това е добре, защото трябва да се стимулира потреблението, но както отбелязва Кругман, в условията на технологичен скок петролните доходи се превръщат в инвестиции в развитието на технологиите, докато обикновеният потребител просто ще похарчи своята неочаквана печалба. Впрочем потребителят трябва да харчи по-бързо, отколкото петролната държава /правителствата са склонни да спестят част от нефтените доходи, а милиардерите имат по-малко стимули да харчат/. Интересен случай е Китай. Ненормалното търсене на ресурси от неговата икономиката в течение на 10 години беше главният локомотив на свръхрастежа на развиващите се страни. Днешната криза се смята за един от факторите за спада на цените на "черното злато" но и внася голям дял в забавянето на световната икономика. Освен ресурси Китай купуваше много индустриално оборудване от развитите държави. От друга страна Поднебесната се опитва да преструктурира своята икономика към потребление и услуги – тези двигатели, които са вече водещи в развитите страни. Ако тя успее да направи това в обозримо бъдеще, страната отново ще даде тласък на световната икономика.
