Един легионер разказва! В реалния живот има много повече лудост, отколкото в армията
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
50-годишният Никола Пеев от Варна е служил във Френския чуждестранен легион от юли 1996 до юли 2002 година.
Пред сутрешния блок на Нова телевизия той разказа за обучението си, за живота си като легионер, за адаптирането си към цивилния живот след като е напуснал Легиона.
„По времето, когато постъпих в Легиона, бе голям глад и по неволя кандидатствах – спомня си Пеев. – Така станах елитен стрелец. Специалността ми е действия в пустинни и полупустинни райони. Бил съм в ЧАД, Габон, Еритрея, Джибути.
По принцип там кандидатстват много хора. В подготвителния лагер, който бе край Марсилия и продължи четири месеца, започнахме 46 човека, а завършихме – 26.
По принцип там се котират неконфликтните хора, тъй като се работи в екип. По време на подготвителния лагер и при най-малкия конфликт, всички които са засемени се освобождават“.
Пеев разказва, че преди да стигне до Френския чуждестранен легион е бил военен полицай. Преди това пък се е занимавал с конни каскади, като е тренирал няколо вида спорт, така че е имал първоначалната подготовка за Легиона.
„В полка ми в Легиона, когато постъпих, заварих още осем българи – казва Никола Пеев. – Когато се уволнявах вече само в полка ми бяха над 40 българите и не се познавах с всички. И това беше само в моя полк, а в Легиона са десет полка.
Там основното е работа. Чистене, тренировки. Основното на практика е дремене и най-вече тичане“.
Никола Пеев коментира, че в Легона най-важното е дисциплината, като има изключително коректно отношение от ръководството, като каквото е обещано, се изпълнява точно.
„Факт е, че на практика в реалния живот има много повече лудост, отколкото в армията – признава Пеев. – Нормално е след напускането на Легиона да има по-тежък период на адаптация към живота. И с мен бе така. Нямах семейство. Аз съм любител на старите коли и хубавите жени, така че...
Лошото е, че след Легиона не мога да изпълнявам това, за което се специализирах там. Сега съм шофьор. В Легиона изкарах професионална книжка и сега тя ми е от полза.
Иначе проблемът с адаптацията след служба го има във всички армии. Особено това важи за американската. В Легиона хубавото е, че се грижат за хората си. Имат и старчески дом и след време мога да отида там.
Пенсия от тях ще получа, когато навърша 60 години. Мисля, че около 1 200 евро“.
