Един поет на 80 години! Недялко Йорданов: Не знам защо живях толкова много, но ми се живее и продължавам да живея
Последвайте ни в Google News Showcase
Поетът Недялко Йорданов празнува 80-годишен юбилей и навръх празника си гостува в студиото на БТВ.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
„Първа съпругата ми Ивана ме поздрави за юбилея – в 00:01 часа. Доста хора вече ме поздравиха. Изобщо не мога да повярвам, че съм стигнал такава възраст. Срамувам се даже. Просто не знам защо живях толкова много, но ми се живее и продължавам да живея.
Всичко изпитах в този живот. На 22 години излезе първата ми стихосбирка и имах едно стихотворение, което се казваше „Всичко съм изпитал” и наистина няма нещо, което да не съм изпитал – радост, любов, големи разочарования от това, което става, голяма надежда, че нещата ще се променят.
Като гледам снимката на родната ми къща в Бургас, се връщам в детската ми махала близо до плажа. Бяхме там само момчета. Животът на майка ми бил заплашен при раждането ми и баща ми е написал, че е важно тя да бъде спасена. Родил съм се с пъпна връв около врата. В родната ми къща почина баща ми, когато бях на 7 години. Той бе на 34. Нищо не изпита в този живот. Бе по затвори и концлагери. Пред очите ми, бих казал, че бе убит от една инжекция. Устроиха му грандиозно погребение, кръстиха на него улица”.
Недялко Йорданов спонтанно прочете стихотворение, посветено на България и живота днес. След това коментира и от какво е най-силно разочарован в момента.
„Никога не съм бил краен песимист. Изпитвал съм много разочарования, но винаги съм вярвал, че ще дойде друго време. Дори имам една песничка, която за мое тщеславие влезе в читанките. В нея се казва, че макар и да е живо злото, в живота побеждава доброто. Ясно е, че сега е тежко и трудно, защото тези, от които зависи много се мразят. Те не се понасят, а това е ужасно. Това обърква хората след кого да тръгнат. Няма след кого. Не съм объркан аз, защото вярвам на истинските хора, на приятелите си, а те не са малко. Тази вечер ще имам точно 80 души приятели. Не случайни хора, на които винаги мога да разчитам”.
Недялко Йорданов се върна и към инцидента от миналата година с бай Калчо, който блъсна с колата при инцидент. След случилото се поетът бе квалифициран като обвиняем след странно и очевидно пристрастно решение на българската прокуратура.
„Реагирах тогава веднага на това, което стана – разказа Недялко Йорданов. - То не бе и блъскане. Бай Калчо бе с бастун и падна. Той е един прекрасен човек, който непрекъснато бил изнудван да заведе дело срещу мен. Ние наистина се сприятелихме. Сам ми разказа, че го карали да ме дава на съд. Не мога да си обясня защо и как. Винаги е било така – някой, на който му се слуша гласа, да го накараш да се чувства задължен. Аз лично никога не съм се ръководил от това. Нямам представа дали ще се откажат или не от делото. Искам да има съд и там да излезе наяве всичко. Не се чувствам унизен и обиден, защото ми е чиста съвестта и се сближих с един наистина прекрасен човек”.
Недялко Йорданов коментира, че не познава новият главен прокурор Иван Гешев.
„Не познавам лично Иван Гешев – заяви той. - Само дано да бъде наистина полезен прокурор на България, защото мисля че досега не сме имали много полезни прокурори. Не го познавам лично, само реагирах на нещо, което ме изненада неприятно”.
Поетът разказа за съпругата си Ивана.
„Любовта ни бе много странна, бе незаконна. Дори тогава градът малко бе настръхнал срещу нас, но доказахме силата на тази любов. Бе много интересно, защото когато решихме да сключим брак, отидохме в Айтос, като дотам често пътувахме с влака. Оказа се обаче тогава, че общината е в ремонт. Заведоха ни в някаква къщичка, канцеларийка с три бюра. Една жена просто ни разписа, след което отидохме в местната шкембеджийница да се почерпим”.
Недялко Йорданов разказа, че в последните години работи по-активно от всякога.
„В последните няколко години имах известни здравословни проблеми и си казах, че многото мина – признава той. - Направих нещо, което се оказа че никой не е правил обаче. Започнах две постановки успоредно – в театър „Сълза и смях” и в Народния театър. Сутрин репетирах в Народния, следобед в „Сълза и смях”. Освен това почти всеки ден пишех по едно стихотворение и го публикувах във „Фейсбук”. Там имам много приятели, които всяка сутрин чакаха поредното стихотворение. Сега за две години, не познавам такъв случай, издадох две книги, сега и трета. – С 67 сстихотворения бе първата, със 125 втората, и сега последната с над 40 стихотворения”.
