ЕДИНСТВЕНО В ПИК! Червената легенда Димитър Дъбов: Катарзисът в БСП ще дойде през поредната изборна загуба след конгреса на загниващия ниновизъм
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Димитър Дъбов, който 24 години е член на Националния съвет на БСП, от които 20 е заместник-председател по организационните въпроси и е участвал в разработката на всички варианти на устави, с изключение на ниновисткия, проговори пред ПИК. Той, който минава за стара муцуна и вътрешна опозиция, търси отговори на въпросите: Знак за какво беше масовата сеч на конгреса на БСП, криминален ли беше форумът и взетите от него решения, ще търсят ли изключените правата си по съдебен ред и това ли е краят на партията.
- Г-н Дъбов, знак за какво беше изключването на 14-те, различни от „Позитано“ 20, социалисти от конгреса на Корнелия Нинова на 11 февруари?
- Ако мога да го определя с едно изречение, това беше конгрес на отиващия си загниващ ниновизъм в партията. Няма нищо по-лошо и неприятно от това да използваш един конгрес за разчистване на сметки със своите хора, нарушавайки грубо и некомпетентно устава на партията.
- Освен че станахме свидетели на масова сеч и разчистване на лични сметки, така форумът не придоби ли и криминален характер? Легитимно ли е да се отстраняват членове на партията, без това да е решено от преките низови организации, в които членуват, както е по устава?
- Безспорно сме свидетели на нарушаване на устава. Нарушението е пряко. Криейки се зад общата формулировка, че конгресът на партията е висшият орган и той може да решава всичко, както цитират хората около Нинова, че може даже да закрие и партията, но уставът чрез делегатите е сложил една рамка. Така тя казва какви са правомощията на конгреса: да приема устав, да приема програма. Изключванията са посочени и конгресът ги е предписал на други структури – на основните, на общинските и районните организации. Когато става дума за членове на Националния съвет, това се прави от този орган. Ако толкова много делегатите на конгреса искаха да станат тези изключвания легитимно, те, първо, трябваше да променят устава. Т.е. директно да се вкара такова правомощие на конгреса – изключване, и след като то бъде гласувано, можеше да се отиде към това решение. Начинът, по който го направиха, показва абсолютна некомпетентност и представлява грубо нарушение от страна на ръководството. Изключвам това, че разчистването на сметки беше толкова брутално и по женски отмъстително. Мисля дори, че част от хората, които са около Нинова, го разбират това, но очевидно не са могли да повлияят на лошото и настроение – не защото много уважават устава, а защото някои от тях предпочитат да играят двойно, да се договарят.
- Ако се абстрахираме от чисто емоционалната страна на нещата, от моралния аспект, в крайна сметка от този конгрес има документи. Тези документи в контекста на това, за което говорим, могат ли да са доказателство за фалшифициране и следва ли от това, че засегнатите лица ще търсят правата си по съдебен ред?
- Абсолютно е така. И тъй като точно уставът е партийният закон, искам да кажа, че смяната на делегатите става по определен ред. Не можеш да сменяш всичките в една организация – от първия до последния. Казано е как се сменят делегатите: ако е отишъл в друга партия, ако е болен, осъден, при смърт. Не може от Симеоновград всички да са осъдени. Не може от Харманли всички да са попаднали под този знаменател. Не може така да е в пловдивската организация. Заменят се отделни делегати, които по някаква обективна причина не могат да участват в конгреса. Второто, което трябва да се знае, е, че бяха отстранени делегати, които в предишните години са участвали при взимането на решения на конгреса, в това число и при избора на ръководни органи – Национален съвет, общопартийна комисия. Това поставя въпроса те легитимни ли са, легитимни ли са другите решения, които са взимани. Има толкова недомислени неща в стремежа да се постигне някакъв механичен превес. Разбира се, кулминацията на всичко беше начинът, по който се взе решението за изключване.
- Убита ли е наистина вътрешната опозиция, къде отиват тези, които напускат сами и изгонените, има ли нещо, което да ги обедини, да ги консолидира и наистина да се види, че не Нинова е партията?
- Мисля, че малцина от изключените ще отидат някъде другаде. Даже тези, които обявиха, че отиват в Левицата, те дори не са изключени. Да вземем за пример Костадин Паскалев и Ангел Найденов. Те не са от тези, които са наказани.
- Има ли такава колизия, противоречие – хем да си член на БСП и същевременно да си в новата левица?
- Това безспорно е колизия, защото е казано в устава на партията, че така престават да бъдат членове на БСП тези, които отиват в други партии или са издигнати в други листи. Най-тъжното е, че сред изключените са млади, талантливи и умни хора и това е цветът на партията. Ситуацията много напомня на СДС от времето, когато Иван Костов я разкостваше. Очевидно битката ще продължи вътре в партията. Убеден съм, че е много близо времето, когато тяхното членство в партията ще бъде възстановено. Ние ще продължим битката вътре партията до пълна победа и отстраняването на Нинова и компания от ръководството.
- Трогателен е оптимизмът, с който говорите за перспективите пред БСП с оглед да апатията и унинието у други членове на Националния съвет. Повече ли е оптимизмът, или залезът на партията е действително реален и близък?
- По природа не съм оптимист, не съм и песимист, реалист съм. Мога да гарантирам, че познавам добре партията и знам, че тя може за по-малко от две години да се вдигне на крака и отново да бъде първостепенна политическа сила. Не трябва да ги има тези, които искат да я закрият. Спомнете си, Сергей и Мишо си тръгнаха, защото БСП изпадна от втората позиция. А Нинова се държи като удавник за сламка, тези около нея също се държат за пешовете на палтото и, защото няма кой друг да им предложи нещо. Другите партии си правят гаргара с тях. Те просто не са потребни.
- Идва обаче Видовден – 2 април, когато кликата на Нинова ще инкасира поредния самоубийствен резултат, достоен за партия джудже. През този катарзис ли трябва да се мине, за да се случи червената надежда за възходящ тренд?
- Очевидно трябва да се мине точно през този катарзис. Кулминацията ще са местните избори. И там ще имаме потресаващи резултати. Избираемите кметове ни напуснаха, примерът е кметът на Перник Станислав Владимиров. Това ще е най-жестокият шамар. Елементарните сметки на Нинова са да се закачи към някого като ента политическа сила, последната дупка на кавала, за да може нещо да се захлеби. Надеждата са организации като софийската, които съхраняват автентичния социалистически дух. Затова нищо не е загубено. Развръзката предстои.
