ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК: Легендата на Нефтохимик Станимир Димитров с остър коментар за националите и Нафтата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Легендарният бивш футболист на Нефтохимик (Бургас) Станимир Димитров говори ексклузивно пред ПИК относно теми свързани с националния ни отбор и Нафтата. Димитров беше част доскоро от треньорския щаб на Нефтохимик. Като играч на "шейховете" Станимир стига до второто място в шампионата, а и до финал за Купата на България, също така прави и силна кариера в чужбина. Осъществихме контакт със Станимир Димитров, благодарение на футболния общественик Кирил Евтимов - популярен като Човека в кадър. Ето какво сподели един от най-легендарните футболисти на Нефтохимик пред медията ни.
- Г-н Димитров, повече класа, късмет, повече смелост, какво не достигна на националите ни срещу тима на Унгария във важния 1/2-финален плейоф за квота за Европейското?
- Общо взето, може би, вие изброихте нещата, които липсват на този етап на националния ни отбор. Като започнем от по-голямо самочувствие, а то знаете как идва - когато футболистите играят в добри първенства, добри клубове. Това, че в момента нямаме футболисти, които да играят в топ световни отбори е атестат, че липсва и достатъчно класа. Според мен, резултатите, които се получават напоследък са закономерни. Като погледнем противниците срещу, които излизаме и съпоставим състезателите им в какви първенства играят - в Германия, в Италия... Докато при нас го няма това нещо, което беше преди години, когато националите ни масово играеха на клубно ниво в топ първенства. Без да засягам никой - според мен нямаме нужния потенциал. Просто това са моментните възможности на момчетата. Мисля, че треньорите достатъчно са огледали наличните футболисти и това е потенциалът, с който разполагаме в момента.
Лошото на треньорите в националните тимове е, че няма как да се правят трансфери - като на клубно ниво. Напоследък стана модерно да се натурализират тук-там някои чужденци, но това са инцидентни случаи. Така, че всеки селекционер трябва да се оправя с това, което има като наличен потенциал. За мен потенциалът в представителния ни тим е ограничен откъм преследване на високи цели. Иначе, да има материал да се работи, да се развиват футболисти, но ако трябва да се преследват по-високи цели - класиране на сериозни първенства - трябва класата да е по-висока.
- Относно темата с треньорите. Удачно ли е да се избере селекционер, който да води тима ни в по-дълъг период от време? Да се даде шанс на наставника (независимо кой) да кажем до края на квалификациите за Мондиал 2026?
- По принцип, навсякъде се говори, че трябва нужното време даден треньор да реализира своите идеи. Но в спорта, в частност футбола - следи се от много фенове и ако няма достатъчно резултати - година, две, въпреки, че си дал някакъв шанс на треньора в цял цикъл 4-годишен или нещо от този род, когато няма резултати, надига се обществено мнение. Това е може би не само в България, а по цял свят. Има недоволство от ръководители, от привърженици и тези смени са по-скоро плод на такива недоволства. Много трудно на треньор може да се дадат едни комфортни 3-4 години да работи, при положение, че няма въобще никакъв положителен резултат. В нашата професия във всеки един момент, може да се получи рокада.
- Божидар Краев, Кирил Десподов, Валентин Антов, Доминик Янков, Филип Кръстев, Георги Йомов, Станислав Иванов, Мартин Минчев, Кристиан Димитров, Иван Турицов и прочие родни млади футболисти - изглеждат с добри възможности на терена. Същевременно Антон Недялков и Тодор Неделев натрупаха солиден опит в представителния ни отбор, а тепърва може да показват най-силните си игри. Мартин Луков е на много добра възраст за вратар. Време ли е да се осъществи по-мащабно подмладяване на състава на "лъвовете", пък каквото сабя покаже в мачовете?
- Как да кажа, подмладяване по изкуствен начин за мен - не е правилно. Да, тези, които изброихте са много добри футболисти и има възможност да се развият и да отидат да играят и в по-сериозни отбори. Дай, Боже. Но ако има по-добри футболисти, които са на 30 и повече години, аз съм за това - те да играят. Младите да докажат, че са по-добри от тези, които са били до този момент и влизат и играят. На тренировъчния и официалния терен показваш, че си по-добър от даден опитен футболист, влизаш и играеш. Тези състезатели, които ги изброихте - може би това е бъдещето на националния ни тим. Дай Боже и други да излязат. Но пак ви казвам, че всички тези състезатели, които изброихме трябва да се стремят да се развиват всеки един ден.
- Около 2500 зрители подкрепиха националите ни на стадиона срещу Унгария. Мачът беше много важен. Същевременно имаше възможност на "Васил Левски" да бъдат допуснати към 8500 привърженици. Може ли да твърдим, че ниската посещаемост на срещата е образно казано голям жълт картон за националния ни отбор?
- При всички случаи. Може би очакванията на хората са, че точно това, което се случи - едва ли не всички бяха отписали тези баражи. Всички знаем какво се случва в държавата покрай тези пандемии напоследък, протести, други проблеми. Това не е от 2-3 дни, тук вече виждаме, че от доста години хората общо-взето, не визирам само този мач, пренебрегват спортните събития. Дали на национално или на клубно ниво - състезателите се нуждаят от подкрепата на публиката. Защото общо-взето спортът и футболът е за феновете. В момента е бич за младите футболисти - да излязат и да играят пред празни трибуни. Даже съм коментирал с мои колеги, че ако аз трябваше да изляза и да играя на тези трибуни, може би нямаше да съумея да се мотивирам. Преди години, когато играехме и стадионът беше пълен, това ни даваше допълнителен импулс, адреналинът се вдигаше и оттам качеството беше по-добро.
- Вие се сред легендите на Нефтохимик, във визирания от вас период тимът играеше редица пъти пред около 20-ина хиляди зрители. Сега положението сякаш е коренно различно, що се отнася до посещаемост на мачовете на отбора?
- Да. Това имах предвид, че точно хванах най-добрите години на Нефтохимик. Радвам се, че бях част от тези години - визирам от 1994-а до към 2000-ата година, за мен беше удоволствие всеки един мач да излизам. Да, вие казахте, да имаше и правостоящи фенове на някои мачове и над 20-хилядна публика. Мотивираше всеки един. Сега нещата не само в Нефтохимик, но и в почти всички клубове родни са различни.
- Доскоро бяхте част от треньорския щаб на Нефтохимик, като футболист на клуба пък имате второ място в шампионата с "шейховете", втора позиция и за Купата на България. Сега обаче тимът се намира в зоната на изпадащите във временното класиране на Втора лига. Настоящият ли е може би един от най-тежките периоди в историята на Нефтохимик?
- Може и така да се каже. Макар че в последните години - отборът на Нефтохимик общо-взето почти винаги е в тежки периоди. Така с леки проблясъци. Какво да ви кажа. Ние нямаме база, нямаме 1 квадратен метър трева, ние нямаме една скамейка, нищо нямаме, офис нямаме. И развиваме професионален футболен клуб, за мен това е несериозно. През годините нали, основен спонсор в лицето на г-н Бошнаков, когато той беше основен спонсор на клуба, нещата се получаваха. Сега в момента тимът е в безтегловност. От 2-3 месеца даже не знам точно какво се случва, защото аз бях до май месец. Имаше възможност, миналата година бяхме направили добър отбор, добър колектив, може би с няколко попълнения, този сезон можеше да бъдем по-сериозен фактор във Втора лига. Така се стекоха обстоятелствата...
Нещата в момента не са такива, каквито ни се иска на всички, надявам се по някакъв начин да се стабилизират. Защото както Нефтохимик, така и другият бургаски тим - Черноморец, болно и тъжно е вече години да лъкатушат между професионалния и аматьорския футбол. А мястото им е в Първа лига и на двата клуба. Как да ви кажа - въпрос на разговори, на преговори. Дай Боже да дойдат по-светли дни и за двата клуба в Бургас.
- Дали това не е сред основните проблеми на българския футбол? Вие казвате, че Бургас трябва да има два тима в елитната ни група, пък сега е с нито 1 в Първа лига. И други традиционни центрове в нашия футбол в момента са далеч от промоция за Първа лига. Дали по-този начин губим и част от най-силните школи в България и това не се ли отразява по един изключително лош начин на представянето на националния ни отбор?
- Може би сте на прав път, като казвате, че много от центровете се загубиха. Връщам пак годините назад, когато бях юноша. Аз съм юноша на Розова долина (Казанлък). Има редица центрове и школи, които са дали много футболисти. А сега в редица школи е занемарено положението. По-сериозните школи като да не ги изброявам Лудогорец, Ботев (Пловдив), Берое, нали Левски и ЦСКА няма смисъл да ги споменавам, обират каймака на цялото това нещо в България. Но събират едни 20 кадърни момчета в набор, но според мен не се обръща може би такова внимание на тези деца, защото знаят, че ако едно дете не се развива за футболист, ще привлекат бързо друго на неговото място. И се губи нишката между тези всички деца. Ако всички центрове са добре развити и си работят на място и се получи една силна конкуренция между отделните тимове, то тогава качеството на футбола ни ще е по-добро.
- В една от Третите лиги, в момента са Беласица (Петрич), Марек (Дупница), Вихрен (Сандански), два тима от Кюстендил...
- Да, вие изброихте някои от центровете, които са дали национални футболисти, захранвали са представителните ни отбори. Според мен това е, че на местно ниво в много от спорните центрове - може би и държавата не помага толкова много, преди години държавата помагаше много повече на футбола и заради това се случваха нещата. Мнението ми е, че трябва във всички школи да се работи сериозно, децата да си стоят по родните места, да се развиват, да стане едно конкурентно първенство и когато има достатъчно силна конкуренция, ще се получи израстване на всички нива.
- Предстои Конгрес на БФС, с всички теми, които коментирахме, като че ли българският футбол се нуждае от кардинални промени?
- Как да ви кажа. Може би много хора ги знаят нещата как трябва да се случат. Като светнат камерите, доста правилни неща се говорят. Визирам интервюта, като има широк медиен интерес. Сяда някой човек, който знае как трябва да се случат нещата, говори истини, говори нещата така както трябва да станат. Но в момента, в който копчето на камерата цъкне и оттам нататък нещата си вървят постарому - тук ако трябва ще направим компромис, там - там ще направим компромис. И може би от тази гледна точка нещата толкова години не се случват. Националният тим е лицето на футбола в България, виждате, че значи не достатъчно се работи в правилната посока, за да може страни като Унгария, дойдоха момчетата биха ни, отидохме във Финландия - зимен център, на футбол общо взето преди години ги прескачахме, но сега вече се съобразяваме с тези отбори. Значи някъде нещо се къса във футбола ни, нещо е объркано, не е правилно и трябва да се промени.
