Експерт по лавините разкри защо загинаха двамата младежи на Витоша! Вижте как да се пазите в планината и къде в България природното бедствие е най-страшно!
Липсата на уважение към планината често води до трагични случаи, категоричен е Камен Якимов
Последвайте ни в Google News Showcase
Лавините тази година се оказват едно от най-страшните бедствия за туристите.
Миналата седмица две млади момчета загинаха, след като паднала лавина на Витоша ги погуби.
ПИК потърси за експертен коментар Камен Якимов, дежурен в централен денонощен пост на Планинска спасителна служба.
С г-н Якимов разговаряме за смъртта на двамата младежи, опасността от лавини и как да се пазим в планината.
Интервю на Явор Белчев
- Г-н Якимов, каква е Вашата версия за смъртта на двете момчета, които бяха затиснати от лавина на Витоша?
- Състоянието на снежната покривка е било много нестабилно. Причината е, че е имало силен вятър и е натрупан много сняг в подветрените части на склоновете. Там където са били момчетата е типичен подветрен участък. Там има една силно негативна релефна форма, така наречената Дупка под Романски, и се събира много сняг.
- Имало ли е други трагични случаи на това място?
- Да. Двамата младежи не са първите жертви от лавина на това място. През 1997 година един мъж на слизане от Черни връх е решил да следва посоката на склона, но в много лоша видимост. Той се е движел под лифта Романски и попадайки там предизвиква лавина. Тогава беше много топло времето и снежната покривка беше подгизнала. Това е форма на нестабилност на снежната покривка и една малко външно допълнително натоварване предизвиква стихията.
Камен Якимов е със солиден опит в Планинската спасителна служба
- Да, но при сегашната ситуация времето не е било топло.
- Тук причината е била ниските температури и най-вече силният вятър, заради който се натрупва сняг. Снежната покривка е била почти на границата на своята якост. Достатъчно е било някой допълнително да я натовари отгоре и тя да се откъсне, както се е случило.
- Имало ли е шанс младежите да оцелеят?
- В такива случаи шансът за оцеляване се крие само в късмета. Няма някакъв модел, на който те да разчитат. Шансът да оцелеят е бил те да не се появяват там. Те са правили грешки след грешки. След като са отишли през нощта да правят снимки, които те са изпратили, аз приемам, че видимостта е била добра. Не е въпрос на загубване от лифта "Заека" на разстояние около 50-100 метра на изток, за да попаднат в Дупката на Романски.
Те очевидно са търсили някакъв нов ракурс на снимки, но не са познавали добре района и са предизвикали лавината.
- Каква е Вашето мнение за новата мода - нощни разходки в планината?
- Скоро научих за тази мода. Но колегата, който коментираше този въпрос дълги години е работил на "Алеко", има конкретна представа за тази мода и щом го казва значи е така.
За съжаление младите си въобразяват, че познават добре живота, но според мен са крайно неподготвени, особено, ако попаднат в необичайни за тях условия, каквато е планината. Липсата на уважение към планината много често води до трагични случаи.
- Какви мерки трябва да се предприемат в планината, когато има опасност от лавини?
- Когато се тръгва на планина човек трябва да направи своята подготовка. Първата стъпка е да се набере информация какви са условията в планината. Каква е степента на лавинна опасност, къде са най-лавиноопасните места, какво е метеорологичното време и какви са прогнозите за неговото развитие?
Трябва да се събере информация за маршрута, по който ще се минава. Никога не се ходи сам в планината и трябва да имате представа какъв е характерът на групата, с която сте тръгнали. Колко опит имат хората, колко човека са, кой е водачът. Общо взето трябва да се изградят очаквания за реакция. Тези неща не съм ги измислил аз, а един много известен специалист по лавинните въпроси, който се казва Мануел Генсвайн. Той е написал и е разработил един метод, който се казва 3 по 3 метод. Той е свързан с оценката на лавинната опасност и в неговата същност се съдържат точно тези 3 параметъра, които се проверяват на 3 етапа. Оценката за лавинната опасност не е еднократен акт.
При всички случаи когато човек отива през зимата в планината трябва да има най-общи понятия от опасностите, които крие зимната планина. Трябва да сме запознати кои са най-лавионоопасните райони, с какъв наклон са, с какво изложение. При какви температури снежната покривка става нестабилна и кога тя се стабилизира? Най-вече планинарът трябва да прецени дали това, което е планирал да направи е по силите му и това трябва да става в светлата част на деня.
- А как се действа когато попаднем на лавина? Има ли правила, които се спазват?
- Ако попаднеш в лавина шансовете сам да направиш нещо са минимални. Защото попадайки в лавина психиката, която имаш в първия момент е водеща и блокира всички действия.
Но като цяло са описани няколко правила. Първото е да се опиташ да се освободиш от щеки, раница и други предмети, които биха могли като котва да те завлекат към дъното на вече спрелия сняг от лавината. Трябва да се опиташ с някакви движения да се задържиш. Ако можеш в последния момент преди спиране не снежната маса към върха, да се избуташ. Това са неща, обаче, които според мен не могат да се случат на практика. Това, което евентуално би могло да се случи, е въпрос на индивидуална психика - да не загубиш самообладание, да знаеш, когато не си сам, че другарите могат да ти помогнат.
Основното правило в лавинно поле е, че всеки член от групата трябва да преминава по единично. Останала част от групата седи на безопасно разстояние. Този който преминава бива наблюдаван и ако попадне в лавина останалата група ще може да му помогне.
Задължителни неща за групата са лавинния комплект, който включва лавинен уред, сонда и лопата.
- Кога и при какви условия има най-голяма опасност от лавини?
- Статистиката показва, че много често непосредствено след обилен снеговалеж падат доста лавини - спонтанни и предизвикани. Това се дължи на факта, че снежната покривка не е имала време да се стабилизира. Много навалялият сняг няма добра свръзка помежду си и е нужно време да се създадат по здрави връзки и да стане по-стабилен.
От друга страна лавинно опасно време е тогава, когато има чувствително повишаване на температурите над нулата. В резултат се увеличава влажността на снежната покривка, тя натежава и може да се пренатовари и да се откъсне лавина.
Лавина може да падне и когато завали дъжд, а температурата също е много висока. Дъждът подгизва снежната покривка, пренатоварва я.
- На кои места в България падат най-често лавини?
- Ще започна с Витоша. Най-лавионоопасните райони на Витоша са два. Това са улеите и североизточния склон на върховете Резньовете, както и улеят и съседните улеи на Комините където се намира заслона Орлово гнездо. Това са типични места за падане на улейни лавини.
В Рила също има много лавиноопасни места. Това са почти всички стръмни, подветрени склонове. Като започнем от Мусаленския дял - там от края на пистата Трети Маркуджик в посока хижа "Мусала" има опасност от лавини. Мальовишката долина е много лавиноопасна. Там падат и от ляво и от дясно лавини при определени условия.
Склонът на Рилските езера над хижа "Рислки езера" където фрийрайдърите обичат да карат е силно лавиноопасен, както и целият Отовишки рид на север и на юг.
Над Благоевград има улеи около пистата на Картала, които също са лавиноопасни.
Пирин също е много характерна планина със своите дълбоки долини и стръмни склонове и улеи. Около Банско лавиноопасните райони са Бъндеришката долина, склоновете на писта Тодорка към Къркъма и към Бъндеришка долина, и улеите, където обичат да карат фрийрайдърите. Склонът и улеите на Безбог към Безбожкото езеро са много опасни. Както и всички склонове от острите големи върхове на Пирин.
В Стара Планина ще се огранича с 3 места. На връх Ком има една голяма лавинна чаша, която при голямо снегонатрупване пада огромна лавина, която понякога стига в близост до град Берковица. На връх Вежен северният склон преминава в един дълбок улей. Там също понякога пада огромна лавина, Слава Богу зимната пътека минава отгоре, а ако някой реши да подсече по лятната пътека почти е обречен.
Към Северния Джендем всички склонове, като се тръгне от хижа Плевен към Ботев връх - Млечния чал и други, са силно лавиноопасни и заради това зимната пътека не минава от там.
- Софиянци са привилигировани да живеят в подножието на Витоша. Какви са условията в момента за туризъм в планината?
- Условията за туризъм са добри, но състоянието на снежната покривка се променя. В резултат на силния вятър, който е духал, са се получили твърди снежни дъски и снежната покривка е уплътнена. Но в дебелина има затрупана ледена кора. Хората да не се заблуждават и да се движат само по зимните маркировки и да не опитват все още да карат ски извън пистите, по стръмните улеи и северни склонове на Резньовете. Да не ходят въобще към улеите на Комините, а да изчакат докато се стабилизира снежната покривка, а това ще стане с постепенното повишение на температурите.
