Експерти предлагат данък върху подсладените безалкохолни напитки у нас
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Да се въведе данък върху подсладените безалкохолни напитки в България, като част от мерките за превенция на незаразните заболявания сред населението. За това настояват експертите от Health Metrics – компания, която събира, анализира и представя здравна, социална и икономическа информация, целяща да осигури качествени данни за по-добри здравни политики и решения в страната.
" Въвеждането на данък върху подсладените безалкохолни напитки в България може да се разглежда като част от цялостна стратегия за превенция на хроничните заболявания. Ключовото условие за целта обаче идва от този данък, за да бъдат целево инвестирани в програми за детско и училищно здраве, свързани с здравословното хранене, както и в превантивна и образователна кампания. необходим инструмент за общественото здравеопазване и сигнал, че държавата поставя здравето на децата и бъдещите поколения в центъра на техните политики.“, коментира Аркади Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics.
Подобен данък вече е въведен в редица държави в света. В низкия съюз (ЕС) няма един унифициран данък – всяка държава прилага собствена ставка и обхват. Някои държави се таксуват само, ако захарното съдържание надвишава определена праг. Други имат степенувани ставки според съдържанието на захар. Трети използват фиксирани суми за литър, а други прилагат комбинирани модели на облагане.
Данъкът върху подсладени безалкохолни напитки носи двойна полза – освен здравна, тя е и фискална. В САЩ, които прилагат подобни данъци, събраните приходи през 2021 г. се равняват на 2,13 млрд. евро (сума от отчетените приходи по държави). Паралелно се наблюдава и измерва ефектът върху потреблението. В повечето случаи данъчните настройки са прогресивни и обвързани с количеството захар, което допълнително увеличава преминаването към продуктите с по-ниско съдържание на захар.
Предложението за експертни данни за Health Metrics е база анализ на редица, доклади, последвани и политики на глобално ниво.
Така например, според Световната здравна организация (СЗО) над 80% от смъртните случаи в нисък регион се дължи на хронични незаразни заболявания, като нездравословното хранене и сред водещите предотвратяващи рискове фактори, а повишеното потребление на свободните захари е сред основните причини за повишаване на нивата на затлъстяване както сред възрастните, така и сред подрастванията.
Международните тенденции в здравната политика ясно показват, че борбата с хроничните незаразни заболявания изисква системни мерки. В този контекст Министерството на здравеопазването и социалните услуги на САЩ (HHS) обяви "исторически рестарт“ на федералната хранителна политика, като постави силен акцент върху ограничаването на ултрапреработените храни, добавения захар, подсладените безалкохолни напитки и други в новите насоки "Диетични насоки за американците, 2025-2030“.
България не представлява изключение от глобалните тенденции. Страната не е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с детското затлъстяване, диабет и други хронични заболявания, пряко повлияни от прекомерната консумация на преработени храни, захар и в частност подсладени безалкохолни напитки.
По данни на UNICEF от септември 2025 г. България е сред страните с най-високите нива на затлъстяване при децата в Европа, като почти едно от всеки три деца е с наднормено тегло.
Данни от проведено в периода 2022-2024 г. Изследването в рамките на Европейската инициатива на Световната здравна организация за наблюдение на затлъстяването при деца (COSI) показва, че 17,8% от децата на възраст 6-9 г. в България изпращат безалкохолни напитки по-често от три пъти седмично.
Съвременният доклад "Health at a Glance 2025“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочи, че 30% от 15-годишните в България плащат подсладени безалкохолни напитки всеки ден.
По данни на Националния статистически институт потреблението на газирани напитки средно на лице от домакинството се увеличи с 29 литра през 2020 г. до 37,9 литра през 2024 г., което показва устойчива тенденция на нарастване на потреблението.
Редовният прием на подсладени напитки (вкл. подсладени газирани и негазирани напитки, плодови напитки, концентрати, овкусена вода, енергийни и спортни напитки, овкусено мляко и др.) е свързан с по-висок риск от затлъстяване, диабет тип 2, артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания, дентални и други здравословни проблеми.
Експертите на Health Metrics сигнализират, че тези тенденции представляват не само здравен, но и сериозен дългосрочен икономически проблем. Хроничните заболявания, свързани с храненето и повишения прием на свободни захари, водят до повишени разходи за лечение, загубена продуктивност и нарастващ натиск върху здравния бюджет.
По данни от Global Burden of Disease (GBD 2019), представени от Европейската комисия, "диета с високо потребление на подсладени със захарни напитки“ води до 532 500 години живот с умора (DALY) годишно за ЕС, което се равнява средно на 59,4 милиарда. евро социално-икономически загуби на годишна база.
" Международният опит показва, че данъчното приложение на подсладените безалкохолни напитки е ефективен инструмент за подобряване на средата. Във Великобритания въвеждането на т.нар. "Soft Drinks Levy“ води до 50% спад в продажбите на напитки с високо съдържание на захар и консумират производителите да намалят захарта във формулите си, без да се наблюдава компенсаторно увеличение на потреблението на други вредни продукти. Подобни политики в редица други държави не само намаляват потреблението, но и увеличават значителни публични приходи, които се реинвестират в превенция, програми за борба с диабета и др. “, сподели Шарков.
Той включва, че предложението е в унисон с новия федерален подход на САЩ към храненето, което поставя добавените захари и подсладените напитки (вкл. безалкохолни и енергийни) сред ключовите рискове за детското здраве. Препоръката е те да се избягват, а за най-малките не се препоръчва прием на добавен захар. Това е важен сигнал, че превенцията започва именно в ранна възраст, когато навиците се формират и "техническите калории“ най-лесно се превръщат в траен риск.
