Експерти разкриха колко струва истинското сирене и какво ни продават на родния пазар!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Общо взето може да се каже, че сирене под 8 лв. може и да не бъде краве, тъй като ние установихме цели 6 от 36 продукта, в които има вложени немлечни мазнини. Това каза д-р Богомил Николов - изпълнителен директор на Българска национална асоциация „Активни потребители”. Те представиха резултатите от изпитване на 36 марки краве сирене на тема: „Краве ли е кравето сирене?“. Николов посочи, че има и други продукти с проблеми, но те са не толкова фрапантни както имитиращите съставки.
Той даде пример с високо водно съдържание или недостатъчна степен на зрялост на продуктите. Така за високо водно съдържание според тяхното изследване при БДС 54%, над 59,4% имат 19 марки, а 3 са с много високо – над 65%. По показател ниска степен на зрялост под 12,6% (14% по БДС) се наблюдава при 26 марки. Според Богомил Николов за съжаление обикновеният потребител вече няма шансове с просто око да прецени кое сирене има по-добро качество от останалите. „Преди 5 години бих казал поне 2-3 индикатора, които смятах за надеждни, само че практиките вече отричат тези съвети от учебниците. Буквално казано: при едно от сирената, което имаше чужда мазнина, външният вид по никакъв начин не подсказваше, че това сирене може да бъде нередно. Така че остава единствено цената като най-надеждният индикатор. Просто сирене за 5-6-7 лева няма как да бъде произведено по традиционна технология. Това просто не е сирене“, посочи експертът. Той обаче каза и че ако си купим сирене за 10 лв. например това също не може да бъде 100% гаранция, че е произведено по традиционна технология.
„Но факт е, че ние не установихме такива груби нарушения в нито едно от по-скъпите сирена, което не означава 100% гаранция, но все пак това е по-надеждната стратегия“, посочи той.
Според съвета му хората могат да се доверяват също така и на традиционни марки, които не са ги подвеждали през годините, завоювали са си името вече с десетилетия и са все пак са тествани не веднъж и не само от тях и никога не са показвали проблеми.
Сред другите показатели от изследването е и липса напълно или част от задължителна хранителна информация при 23 продукта, на-вече при насипните сирена.
Изследването не е намерило марки, в които да е надхвърлено количеството сол, което по БДС трябва да е до 3,5%. Няма и намерени антибиотици. Сергей Иванов сподели опасения, които не могат да докажат категорично сред тях и подхода с добавяне на ензим. Този ензим по принцип е разрешен за употреба, но не за направа на сирене, каза Иванов. Сред предложенията им са: БАБХ да прави регулярни тестове с участието на заинтересовани страни. Министерство на икономиката да финансира програма за независими тестове на продукти не само на сирене. Според тях е крещяща нуждата от намаляване на ДДС на основните храни.
Ощетените производители – тези, които произвеждат коректно и качествено да сезират по-активно Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). От Българската национална асоциация "Активни потребители" казаха, че ще сезират КЗК, ще уведомят и Агенцията по храните. Те се надяват също така и секторът да се активира и да изчисти черните овце от себе си, защото според тях иначе страда имиджът и репутацията на целия сектор. „Просто мисля, че крайно време е българският бизнес да играе по правилата – всички да играят и да го искат това“, каза Николов.
