Експертно мнение: Психоаналитик разкри как да разпознаем и да се справим с агресията в дома ни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Как да разпознаем и да се справим с агресията в дома ни и в кои моменти тя избухва. Това коментира пред БТВ психоаналитикът доктор Огнян Димов.
„Агресията обикновено се акумулира в детството и избухва в един момент, отключва се в ситуации, като извънредното положение, в което бяхме – коментира доктор Димов, който е и автор на книга по темата. - Всеки носи агресия в себе си. Всеки носи деструктивното начало, деструктивните импулси, желанието да се самонаранява. Много хора влизат като роби в едни отношения, проигравайки като модел своето детство. Преповтаряме части от своето минало. А в семейството има много агресия, за която не говорим, не сме свикнали да говорим. Много пъти и обичта е форма на агресия, обичта, която преминава граници. В книгата си съм дал много примери за това, как родител с обичта си създава вина у детето си. После тази вина се проектира от детето при неговия партньор и неговите деца. Търсенето на адреналин, сливането с някакви граници, е вид агресия. Човек трябва да ограничава това деструктивно удоволствие в себе си и да приема реалните граници в себе си, като нещо напълно необходимо и да ги овладява.
При агресията между двама души в единия или двамата има голямо желание за контрол. Когато започваме една връзка, става дума за едни свободни отношения и не си даваме първоначално сметка какво искаме от другия. Ако избираме партньора си, за да станем родители, водещото не са първичните импулси, първичното желание и страст. Подсъзнателният избор създава после големите партньори. Двамата партньори в едно семейство много повече трябва да мислят за себе си като партньори, а не като любовници. Страст помежду си, която впоследствие да трансформират в едно приятно ежедневие”.
Доктор О(гнян Димов коментира, че в работата си се е сблъсквал с много фрапантни случаи, свързани с агресия.
„Първото, което ми изниква в съзнанието, е един мъж, успяващ бизнесмен, с модел от неговото семейство, отгледан от майка си - сам родител. Тя, с много агресия, унищожавайки другия, подчинявайки го, е успявала да възпитава сина си. Той сега прави същото. Въпреки че успял, той избира жени, които унищожава психически и след това захвърля. Той отключва към тях такава агресия, като в момента работи за това как да култивира и цивилизова тези импулси. От години е на терапия, като с изключително бавни темпове това се успокоява. При всеки човек е индивидуално да се прибегне до помощ. Най-напред трябва честно да се научим да говорим. Да разговаряме със себе си, с детето си, с децата си. С всеки по различен начин. Разговор трябва да има, защото когато спре разговора, започва агресията.
Най-здрави и силни са хармоничните връзки като приятелство, а не само като любовни отношения. Повече трлябва да гледаме отношенията от тази призма. По-скоро трябва да се попита в колко домове не се води тиха война, а не в колко се води. Толкова много хора са минали през кабинета ми. Семействата, в които на пръв поглед нещата изглеждат напълно безпроблемни, в един момент избухват в агресия. Работата започва с признаване, изговаряне, осъзнаване и всеки ден да си правим нашата молитва-медитация - как го направих, защо го направих, как да стана по-добър”.
