Емил Хърсев пред ПИК: 2014 г. ще е по-добра за джоба ни. Лихвите по депозитите у нас ще са в пъти по-високи от тези в чужбина
Последвайте ни в Google News Showcase
При всички положения 2014 г . ще е по-добра за икономиката на България и за портфейла ни. С такава оптимистична прогноза излезе финансистът Емил Хърсев.
„Че икономиката ще расте е вън от съмнение. България е една от малкото страни в ЕС с устойчива на кризата икономика. Спад отбелязахме само през 2009 г., и то под средния за Евросъюза, оттогава всяка година отчитаме - макар незначителен, пренебрежим, но ръст. С колко ще се увеличи брутният продукт за 2014 г., зависи от общия сценарий за развитие“, коментира той.
Според Емил Хърсев истината е, че и в момента лихвените проценти по депозитите в България са сред най-високите в цяла Европа и дори в пъти в сравнение с тези в Европейския съюз и закъсалата от дълговата криза Еврозона.
Твърде оптимистичната на пръв поглед прогноза на финансиста има свое обяснение и то е, че България не е част от Еврозоната и българските банки изобщо не се рефинансират с гарантирани от държавата спасителни заеми.
„Понеже европейските банкови регулатори в доста страни наложиха забрани да се рефинансират от депозити, като в замяна те получават финансиране от бюджета на Европейския съюз и еврозоната“, обясни той пред ПИК.
Икономистът потвърждава тезата си в интервю за "24 часа", че въпросът е само с колко по-добра ще бъде 2014 г. има два възможни сценария за развитие в зависимост от това „дали ще продължи депресията, или ще започнем да излизаме от ниската фаза на кризисния цикъл“.
„Първият сценарий лежи в основата на т.нар. макрорамка, по която е планиран държавният бюджет. На същия сценарий, но в по-песимистичен вариант залагат текущите прогнози на Европейската комисия, МВФ, Световната банка и всички, които следват мисловния модел на тези институции“, обяснява известният финансист.
Вторият сценарий пък според него е свързан с надеждата икономиката на страната „да се оттласне от икономическото дъно и да навлезе в т.нар. фаза на оживление“.
„Това няма да е бурният разцвет от предкризисните години, но след пет пълни години на рецесия и депресия ще се почувства в практически всички отрасли и сфери“, категоричен е Хърсев.
Според него не може да се каже какъв лек ни трябва за борба с кризата: „Българската икономика е твърде малка и много отворена, ние зависим от състоянието на нашите външни пазари“. „Когато икономическата общност, в която участваме - ЕС, започне да се възстановява след кризата, това ще даде най-сериозен тласък и на българската икономика“, категоричен е Емил Хърсев.
Според него ще има развитие и когато светът преодолее депресията, ще нарасне търсенето на цветни метали и продукти на преработващата промишленост, които доминират българския експорт.
Другият сериозен двигател пък бил в конкурентоспособността на българските производители: „Ако са в състояние да произвеждат изгодно, т.е. ако имат евтини и качествени продукти, българските производители ще могат да навлизат в нови пазари и да увеличават дела си на традиционните за тях“.
Според него и през следващата година, както и досега, се очаква да се запазят темповете на растеж в туризма, услугите и софтуерната индустрия. „А в селското стопанство, и то само в зеленчукопроизводството имаме потенциал за поне 20% ръст на брутния вътрешен продукт в рамките на година-две. Това е "доматената революция", за която от години говоря. Но тя изисква уникален нов бизнес модел, гениална организация и логистика, кооперация и координация, каквато не сме виждали у нас през последните 60-70 г.“, пояснява Хърсев.
Една от най-важните новини от икономиста е, че нивото безработицата ще тръгне надолу.
Според Емил Хърсев лихвите у нас щели да бъдат „в пъти - до десетки пъти по-високи от лихвите, които плащат банките в чужбина“. „Инвестициите в акции и в недвижимости са примамливи, ясно е, че когато икономиката излезе от депресията и започне нов етап на устойчиво развитие, стойността на тези активи ще нараства изпреварващо. Но засега остават твърде рискови“, констатира той.
Според Емил Хърсев също така се наблюдава и отдръпване на някои чужди (основно гръцки поради кризата – бел. ред.) банки от пазара на заеми у нас: „Свиват кредитирането, а затова нямат нужда и от свежи пари на потребители, което означава и по-нисък лихвен процент при депозиране в тази банка“. „Ами, сега и без това лихвите по депозитите в нашите банки са в пъти по-високи от средното в еврозоната. Това дори не е очакване, а е абсолютен факт“, категоричен е финансистът.
Обяснението му е в това, че средноевропейският процент за междубанков депозит в момента е 0,223% според Европейската банкова федерация. „Това означава, че реално депозитните лихви ще бъдат под 0,3% в страните от еврозоната. У нас банките предлагат отдавна 2%, 3%, 4% и дори 6%, което е над 10 пъти повече от средното за еврозоната“
Също така икономистът разби мита, че банковите такси у нас са по-високи от тези в ЕС и еврозоната. „Не мисля, че таксите са по-осезаеми. Някъде по средата сме в Европа по таксите за обслужване: ако става за дума за плащания през интернет, теглене от банмкомат, разплащане на пост терминал и т.н.“, казва още Емил Хърсев.
Според него банковите такси в България са много по-ниски (дори в пъти), отколкото в Европа: „При нас са символични“.
Финансистът обаче признава, че лихвените проценти за кредитиране (заеми, ипотеки, лизинги и т.н.) в България са двойно по-високи от тези в ЕС и еврозоната: „Размерът на кредита и респективно лихвения процент по него зависи най-вече от две неща – първо от доходите, а второ – от обезпечението, което може да предложи клиентът“. „У нас лихвените проценти при взимане на кредит са примерно двойно по-високи - тъй като в Европа лихвите се покачиха в пъти, а част от банките-майки имат проблеми и там“. Според думите му в момента нормалният лихвен процент по кредит в ЕС и еврозоната е средно 4 – 5%, докато при нас е между 5 и 8%
Българските банки според него имат повече нужда от свободни пари, а и българският бизнес няма къде другаде да си набави финансирането. „Всяка банка сама определя какви лихви да предлага в зависимост от собствения си портфейл. Въпрос на търговска практика е: някои банки у нас са по-агресивни – не ги е страх да кредитират, докато другите са си свили кредитната дейност и няма смисъл да харчат пари за по-добри депозити“, коментира Емил Хърсев.
