Въпросът сега е какво ще стане със споразумението за мигрантите, които са около 3 милиона и са на турска територия
Последвайте ни в Google News Showcase
Турция въведе извънредно положение и прекрати действието на Европейската конвенция по правата на човека. Брюксел иска да спаси споразумението с Анкара за мигрантите, но действията на президента Реджеп Ердоган будят растяща тревога. Австрийският министър на външните работи Себастиян Курц повика в МВнР турския посланик, за да получи разяснение във връзка със случващото се в Турция.
Недоволството на Виена е предизвикано от провелите се в последните дни демонстрации в австрийската столица в подкрепа на турския президент, по време на които нещата стигнаха до нападение срещу кюрдски ресторант. Курц заяви пред журналистите, че разполага с доказателства, „свидетелстващи, че тези протести са предизвикани под диктовката на Турция“.
Освен това в интервю за германското списание „Дер Шпигел“ австрийският външен министър призова Европа да не показва слабост и да се стреми на „всяка цена“ към изпълнението на сделката с Анкара за мигрантите. Ако това споразумение се провали, тогава ще трябва да поемем защитата на външните граници в свои ръце, смята Себастиян Курц. Междувременно Белгия също привика турския посланик за обяснение, тъй като той обвини един от фламандските депутати в съпричастност към опита за военен преврат в Турция.
Преговорите за влизане в ЕС могат да бъдат замразени. Още на 18 юли върховният представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурността Федерика Могерини обясни, че връщането на смъртната присъда в Турция, което Ердоган планира, ще означава край на преговорите за влизане на Турция в Евросъюза.
А еврокомисарят, отговарящ за политика на добросъседство и разширяване, Йоханес Хан даде ясно да се разбере, че чистките, последвали след неуспешния пуч в Турция, са били планирани. Списъците с хиляди имена на тези, които са били задържани, по всяка вероятност, са били подготвени предварително, тъй като нито едно правителство не е в състояние да реагира така бързо, заяви Хан. Против прибързаното приключване на преговорите с Турция за нейното членство в ЕС са евродепутатите консерватори. Те смятат тези преговори за единствената възможност да се окаже влияние на Анкара. В същото време представителите на левите и „Зелените“ в Европарламента са на точно обратното мнение. Те смятат, че диалогът с Анкара за еврочленство трябва да бъде прекратен.
Какво ще се случи със споразумението ЕС-Турция за мигрантите? В съответствие със споразумението между ЕС и Турция до края на септември Анкара трябва да получи 2 милиарда евро, които според Еврокомисията трябва да отидат в помощ на сирийските бежанци, намиращи се на турска територия. По-рано бе одобрено отпускането на общо 3 милиарда евро и Брюксел не възнамерява да се откаже от това споразумение. От там подчертават, че нямат данни за това, че Турция не изпълнява поетите ангажименти. Но остава въпросът – как ще се изпълнява това споразумение в бъдеще?
Еврокомисарят по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Гюнтер Йотингер вече изключи отмяната на визовия режим за турски граждани до края на годината, което е една от предпоставките за изпълнението на споразумението за мигрантите. В същото време турският президент вече заплаши със скъсване на споразумението, ако безвизовият режим не влезе в сила, както това беше планирано първоначално от 1 юли. Освен това, Европейският парламент – ако вземем предвид позицията на мнозинството депутати – едва ли ще одобри ангажиментите, които е поел ЕС в съответствие със съглашението.
Холандският социалдемократ Кати Пири смята, че пречките за осъществяването на сделката се непреодолими. Някои консерватори се опитват да спасят споразумението, за да не допуснат сближаване между Русия и Турция. Напрежение в отношенията със съседите Докато мнозинството европейски столици до момента се ограничават само с изразяването на тревоги във връзка с действията на Анкара, България препоръча на своите граждани да не ходят в съседна Турция, отбелязва Дойче Веле. В Гърция също расте напрежението: 8 турски офицери, избягали след провалилия се метеж, все още се намират на гръцка територия от съображения за сигурност. Те очакват решение по молбата им за предоставяне на убежище. На 20 юли обстановката се нагнети от съобщенията, че в близост до гръцки остров има турски кораби. А разрешаването на териториалния спор между Турция и Кипър, което изглеждаше, че беше на път да стане факт, отново се отлага за неопределено време.
Атина се страхува от завръщането на продължаващото с десетилетия напрежение в отношенията с Анкара, особено по въпроса за мигрантите. Нови жертви на пуча Бившият посланик на ЕС в Турция, експертът в Европейския център Карнеги Марк Пиерини смята, че причината за действията на Ердоган се крие в рязката смяна на приоритети. Ако по-рано турският президент смяташе европейските норми за критерий /от свободата на словото до политическия плурализъм/, то сега Евросъюзът в неговите очи е пречка по пътя му към създаването на президентска република.
По тази причина членството в ЕС вече не е стратегическата цел за Ердоган, отбелязва Пиерини. Дипломатът смята, че турският лидер ще продължи да спазва споразумението с ЕС за мигрантите до тогава, докато то носи ползи и за двете страни. Многобройните призиви за спазването на принципите на правовата държава по адрес на Анкара са безсмислени, според Пиерини. От една страна, защото държавният преврат за малко не успя и по тази причина предизвика вълна от масови чистки, а от друга – защото „неуспелият опит за метеж дава на президента прекрасната възможност да укрепи своята власт“. Това също така би могло да означава нови избори и спечелването на мнозинство от две трети в парламента, което е необходимо на Ердоган за приемането на нова конституция, особено в частта за президентската форма на управление. „Демокрацията и стабилните връзки със Запада могат да станат първите жертви на пуча“, резюмира Пиерини.
