Тихомир Стойчев е роден е на 23 февруари 1953 г. в София Завършил е история във ВТУ "Св. Кирил и Методий", слушателски курс в Академията на МВР и политология. Специализирал е управление и овладяване на кризи. Работил е на различни длъжности в МВР, в Националната служба за сигурност и в Централната служба за борба с организираната престъпност. Директор на ЦСБОП през 1991-1992 г. Председател на НААФ (Национален антикриминален и антитерористичин форум).
Потърсихме г-н Стойчев за коментар след убийството в столичния квартал "Димитър Миленков", при което бивш военен застреля брат, сестра и майка им.
- Г-н Стойчев, смятате ли, че убийството край гара Искър е в резултат от подценяване на етническите конфликти от страна на вътрешното министерство?
- Според мен потенциала на етническия конфликт е подценяван не само от ръководството на вътрешното министерство, което подаде оставка, но и от много предишни ръководства на МВР. Според мен би било добре в България да бъде приложен модела, който Никола Саркози приложи във Франция по времето, в което бе министър на вътрешните работи. Тогава бе създадено Министерство на националния въпрос. Държавата ни има потенциал, който не се използва достатъчно рационално.
- Какво имате предвид?
- Една от ефективните мерки, които могат да бъдат приложени е използване на мониторинг от страна на държавата по отношение на постоянно съществуващото етническо напрежение, за което може да се твърди, че има своите корени дълбоко в историята. Свидетели сме как Консултативния съвет към президента взимаше повърхностно отношение по тази тема. Друг държавен орган като Комисията по защита от дискриминация също е доста изолирана в момента. Много хора биха могли да се обръщат към тази комисия по-често и по редица проблеми, а не тази структура да стои встрани от реалните проблеми и да се возят на скъпи автомобили. В държавата има и друга важна институция като Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет. Там обаче няма не правителствени организации/НПО/, които биха могли да допринесат със своята дейност, ресурс и полезни идеи. Националният съвет по етнически и демографски въпроси би могъл да организира и повече кръгли маси и дискусии по отношение на етническите конфликти.
- Защо институциите, които изброихте не функционират достатъчно ефективно?
- Етническите конфликти се разширяват и ескалират. Основната вина е на политическите субекти, които се опитват да използват етническите конфликти за свои цели. В Нов български университет бе стартирана специалността "Социални конфликти и рискове за сигурността".
Студентите, които са завършили тази специалност, както и колегите им от специалността "Национална сигурност", и в други ВУЗ не се използват по предназначение. Тези млади специалисти никой не ги търси, въпреки че със знанията биха допринесли много за решаването не само на етническите конфликти. Това е причината много от тези отлично подготвени млади кадри да напускат страната и да заминават за чужбина.
- Събитията в "Димитър Миленков" наподобяват кървавата драма в "Катуница". Там също се стигна до смъртни случаи. Защо държавата продължава да не реагира достатъчно адекватно по време на такива конфликти?
- След събитията, които се разразиха в Катуница стана ясно, че от там има поне 12 депутати, от този избирателен район, които нито веднъж не бяха стъпвали на тази територия. Адекватни мерки по този вътрешно-малцинствен конфликт не предприеха нито общината, нито областната управа. Държавата трябва сериозно да се замисли, защото етническото напрежение избива.
Изключително важен, чувствителен е и въпросът за това кой има право да притежава огнестрелно оръжие. В повечето държави това е въпрос на личен избор.
Преди месец в столичния квартал "Христо Ботев" охранител простреля двама младежи, които се опитаха да откраднат железа. От доста време малцинствата у нас са ухажвани заради Европа. През 1998 г. България подписа рамкова конвенция за малцинствата, което не беше задължително.
А тук населението е смесено и в него има групи, които изпитват определени социални проблеми. Част от техните хора традиционно не познават и не признават законите.
- Има ли опасност от нови убийства на етническа основа?
- Да. Има такава опасност, която не е за подценяване. Един от проблемите е, че определено малцинство, което мисли, че определени закони не важат за него. Не е изключено да има мъст за близките набившия военен, въпреки че той вече си е отишъл от този свят.
Държавата не трябва да подценява етническото напрежение, защото на фона на други нерешени проблеми може да стане опасно.
