Етнограф: Всеки един от елементите, който присъства на празничната трапезата, има своята символика
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Празникът около Коледа започва още в ранна утрин, когато в деня на така наречената Малка Коледа (24 декември) обикалят малките коледарчета с пръчка в ръка, като те пожелават на всеки един дом да се радва на благоденствие и радост и наричат: „Хоцам, боцам Коладе ле, дай бабо кравайче!“. Това каза етнографът и уредник на Етнографска къща в Добрич Лена Кирилова, предаде агенция "Фокус".
„Това са били едни от най-чаканите гости”, каза още етнографът и допълни, че в този ден стопанката в предпразничната суетня приготвя всичко за трапезата. Особено важна е трапезата на Бъдни вечер и на самата Коледа.
„Това е символ на плодородие, на берекет. Тя е от една страна дарът на човека към природата, към боговете, които са го дарили със своята благодат. И същевременно това е очакването за всичкото плодородие, за целия късмет, който ще се изсипе, който ще бъде част от дома през следващата година. Затова всеки един от елементите, който присъства на трапезата, има своята символика. Разбира се в центъра е хлябът, който трябва да бъде в чест на Бога, така наречената Боговица, хлябовете за дома и стопанството. На трапезата задължително трябва да присъства медът, който да осигури сладкия живот на хората. Чесънът със своята апотропейна (предпазна сила) ще пази дома от всички зли сили, които могат да го сполетят. Бръшлянът ще го дари с дълголетие. Да припомним, че в митологията бръшлянът е символ и на безсмъртие. Дряновите пъпки, които също ще бъдат сложени на трапезата, те ще дарят младост, здраве, радост и много късмет на всички. На трапезата трябва да присъства и бучка пръст, защото тя е символ на чистота, на святост. Знаем, че българинът целува бучката пръст, защото той целува хляба, той целува земята и отново тази връзка между човека и земята присъства и на трапезата. На трапезата трябва да има седем или девет постни ястия като тази символична цифра отново ни отвежда към древната митология, защото 3+4, това е пълното описание на света. Четири са посоките, три са световете – небето, земния и подземния, така че това съчетание от цифри също е елемент от трапезата“, каза Лена Кирилова.
По думите на специалиста, солта, виното и хлябът са всъщност земните превъплъщения на Светата Троица. Не само на коледната трапеза, но въобще и на много празници солта, хлябът и виното са задължителен елемент от определени обреди. Лена Кирилова припомни, че българската традиция повелява с хляб и сол да бъдат посрещани най-скъпите гости.
„На коледната трапеза стопанинът кани и светците и каква по-голяма чест за тези, които присъстват, на трапезата да присъстват не само най-близките, които да засвидетелстват своята обич, но и светците, които да ги пазят и закрилят. На трапезата, когато вече наближи полунощ, всички са в очакване, защото тогава идват най-важните, най-чаканите и най-желани гости. Това са коледарите, предвождани от станеника. Коледарските дружини са част от древни посветителски обичаи на преминаване, на инициация, т.е. с участието си мъжете, ергените, те вече показват, че стават равноправни членове на мъжкия колектив и готови да продължат рода“, разказа Лена Кирилова.
Тя допълни, че коледарските песни са изключително богати като тематика и са едни от най-интересните в българския фолклор. Основната тема е благословът всеки един дом да се радва на стопанско благополучие, на много здраве, на късмет.
И както наричат коледарите: „Тебе пеем, Бога славим, стани, стани Нине, стани Господине! Да посрещнеш добри гости, добри гости коледари!“. Другата основа тема в коледните песни са любовно-женитбените елементи, защото това е началото на новата слънчева година, а самото очакване е свързано с най-хубавото човешко чувство – любовта, каза Лена Кирилова. Тя допълни, че нерядко в коледните песни се разказва за момково юначество и момина хубост. Всички теми в коледарските песни са благослов, който изразява надежда и желание
