ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Абе, сега ще играем, или ще броим?", "Живи сме! Лазим и пак продължаваме", "Когато топката е у теб - да я държиш. Когато не е - да я гониш!".
Едва ли има фен, който да не е чувал тези, а и още десетки крилати фрази, изречени от най-известния български футболен треньор. Димитър Пенев, Чичо Митко, Пената остава ненадминат стратег и недостижим зевзек, без когото родният футбол нямаше да е същият.
На 12 юли 80 години навърши Стратега от Мировяне - прякор, който като че ли символизира всичко у този човек - от простодушната доброта, през народната хитрост до футболната гениалност. Чичо Митко, както го наричат много от играчите му, всъщност се ражда на 10 юли, но получава акта си за раждане на 12 юли и припознава тази дата като рождена. Кръглата годишнина на човека, благодарение на когото българските национали станаха четвърти на Световното по футбол през 1994 г., бе отбелязана с внушително тържество във Военния клуб.
Последното си интервю Димитър Пенев даде за "Филтър" на 8 октомври 2025 г. пред журналистката Петя Бахарова. Срещата им е седмица след рождения му ден. "Когато му се обадих по телефона, той първо предложи да се видим на стадиона на ЦСКА в Борисовата градина. Леко притеснено го питам дали ще е удобно, тъй като в момента там е строителна площадка. "Е, ние няма при работниците да ходим", отсича Пенев. След няколко телефонни обаждания се съгласява да се видим в любимото му кафене в столичния квартал "Изток". Въпреки ранния час виждам отдалече легендарния треньор с идеално изгладена риза, гладко избръснат и с книга в ръка. Един човек го спира на улицата, Пената усмихнато му отговоря и маха с ръка за поздрав. Успявам да му се представя малко преди друг съкварталец да го заговори.
"Я да те видя за какво си дошла", казва ми в типичния си стил той, докато сядаме на масата в кафенето. Обяснявам му, че искам да направя негов портрет, да ми разкаже интересни истории и футболни подвизи. Преди това питам легендарния треньор какво ще пие. Докато се двоуми между вода и кока-кола, кафеджийката подава кола, кафе и сок. Димитър Пенев внимателно поставя книгата и телефона си на масата", разказа за срещата им Бахарова.
Ето и цялото й интервю със Стратега от Мировяне:
– Господин Пенев, как мина тържеството за рождения ви ден?
– Мина във Военния клуб, там го организираха. Бяха от ръководството на ЦСКА, от футболния отбор, много приятели, познати. Прожектираха записи с поздравления от Аспарух Никодимов и Христо Стоичков. Радвам се на това внимание и че все още не са забравили моя период, в който бях треньор и на ЦСКА, и на националния отбор. Останах приятел с всички, не ги деля на този или онзи отбор. Спомнихме си много хубави моменти от моята кариера като състезател и треньор. Рожденият ми ден още продължава, хората още ме спират и ме поздравяват, обаждат се по телефона.
– На такива годишнини човек си прави равносметка на живота. Когато върнете лентата назад, кои са най-забележителните ви спомени?
(Докато задавам въпроса си, в кафенето влиза мъж, който носи клетка с животинка в нея. Оставя я на пода и оттам излиза малко черно котенце. Заинтригуван, Димитър Пенев пита още ли е живо. След това ми обяснява, че котето е намерено преди седмица на улицата и сега собствениците на кафенето се грижат за него.)
– Нито съм първият, нито последният, който навършва 80 години. Спомените ме връщат в младите ми години. Какво съм свършил, какво съм тренирал – продължава разказа си той. – Аз съм роден в село Мировяне през 1945 година. Майка ми ме е родила на ливадата с помощта на медицинска сестра от селото. Родителите ми бяха обикновени хора. Баща ми работеше в завода "Васил Коларов" в Илиянци, поддържаше фрези и стругове. Майка ми беше продавачка в сладкарницата на селото. Грижеше се за мен и брат ми Младен, който почина през 2008 година. Това е бащата на Любослав Пенев. Нали знаете, че моят племенник е много добър футболист и треньор?
– Кога разбрахте, че футболът е вашият живот? Още като малък или по-късно?
– С брат ми още от деца играехме в "Локомотив" (София). Двамата даже сме ставали шампиони.
Димитър Пенев започва футболната си кариера в юношеските формации на „Локомотив“ София, но истинската му слава идва с отбора на ЦСКА, където играе като защитник през по-голямата част от 60-те и 70-те години. Известен със своята интелигентна игра и чувство за позициониране, казват за него футболните коментатори. Той става един от най-добрите защитници в историята на българския футбол.
– Всеки ден ли пътувахте от Мировяне за тренировки в София?
– Е, какво толкова, 10–12 километра, тренирахме през ден. Ходехме пеша, нямаше трамваи, тролеи. Сега всички си мерят на телефоните колко километра ходят.
– Добър ученик ли бяхте?
– Не бях от слабите, а среден. Футболът не ни позволяваше да отваряме за по-дълго учебниците и тетрадките и да си пишем домашните, защото имахме тренировки почти всеки ден. Те бяха задължителни. Първо играх в отбора на родното ми село. Много футболисти са излезли от Мировяне.
– Кой ви беше любимият предмет в училище?
– Като станах по-голям, историята ми харесваше. Все пак научаваш нещо допълнително. Доста съм чел по лагери, при пътуванията. Трудно беше с отсъствията – извинени, неизвинени. Родителите ми ангажирани, работят, пък и селска работа имаше.
– Вие помагахте ли на родителите си в селската работа?
– Брат ми, който беше с две години по-голям от мен, помагаше на баща ми и аз покрай него. Бяхме под наблюдение, за да не направим някоя беля. Белите бяха да откъснеш круша или слива от съседния двор.
Родителите на Димитър Пенев вече имали момче и много искали второто им дете да бъде момиче. Ражда им се втори син, когото кръщават на дядо му Димитър по майчина линия.
– Кога разбрахте, че ще се занимавате сериозно с футбол?
– Това не става само с един поглед, при мен е по наследство. Баща ми Душко е бил добър футболист, неговият баща също.
Тук Димитър Пенев по свой си начин ми разказва нещо, от което разбирам, че баща му е участвал във Втората световна война. Раняват войник от неговия отряд в битка до границата със Сърбия. Човекът бил от село, близо до Мировяне, и бащата на Пената вървял пеша с ранения. След няколко дни целият му отряд бил избит, само Душко оживял и оттогава му викали Късметлията.
– Мировяне роди не само добри футболисти, но и отлични волейболисти – Димитър Захариев е един от големите волейболисти на България, Цеца Берковска също. Десетки спортисти излязоха от родното ми място. Техни снимки могат да се видят в хубавия музей, който имаме в нашето село. Мои снимки и трофеи, които бяха подредени в шкафове на стария стадион на ЦСКА, сега при ремонта ги преместих в Мировяне. Имам богат архив и снимки още като футболист в "Локомотив" (София), после в ЦСКА и в националния отбор.
– Кои ви бяха кумирите във футбола – и български, и чужди?
– Като станах по-голям, играех в първите ни отбори, участвал съм в юношеския национален, бил съм на състезания на УЕФА. Тогава имах симпатии към футболистите, които играеха на този пост, на който бях аз – защитник. Възхищавал съм се от Иван Димитров от $Локомотив" (София). Когато отидох в ЦСКА кумири ми бяха Манол Манолов-Симолията, Иван Колев, д-р Стефан Божков. А от чуждите харесвах германеца Бекенбауер. С него сме се виждали много пъти, той е идвал и в България.
– Какви са спомените ви от Франц Бекенбауер, какво си говорехте?
– Е, темите бяха футбол, разказваше ми негови истории. Той започва от Мюнхен, а аз – от Мировяне. Бекенбауер беше една от големите фигури на немския футбол. Играли сме мачове един срещу друг. Той беше приятел с Михаил Касабов, който е все още жив.
– Имате ли нещо за спомен от Бекенбауер? Той коментирал ли е вашата игра?
– Имам. Подаръците са спортни – шалче, картички. Имаме много снимки заедно. Иначе е правил коментари за мен, но ние сме били противници, конкуренция. Анализи не сме си правили директно, само коментари по общи въпроси или за дадено положение по време на играта. А и не сме имали много време да говорим, както сега седим в кафенето два часа. Само в съблекалнята и после "чао".
Тук трябва да отбележим, че Димитър Пенев има над 90 мача за националния отбор на България, включително участия на Световното първенство през 1966 г. в Англия, когато е едва 21-годишен. Кариерата му като треньор също е забележителна, а безспорно най-голямото му постижение е четвъртото място на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Тогава под неговото ръководство изгрява златното поколение футболисти – Христо Стоичков, Красимир Балъков, Боби Михайлов, Трифон Иванов, Златко Янков (на него треньорът веднъж му казва "Златков"), Йордан Лечков, Емил Костадинов.
– Искам да ви върна на Световното по футбол през 1994 година, когато българите стигнаха четвърто място. Как ще коментирате този непостижим досега успех?
– Е, не е единствен този успех, ставали сме и балкански шампиони. Навремето това е било голямото постижение. Аз лично съм участвал на три световни първенства. Имам много спомени от треньорите, от ръководството, от организацията.
– Когато отидохте в Америка през 1994 година, очаквахте ли, че отборът ни ще постигне такъв успех?
– Точно за четвъртото място нямах окачвания, но бях сигурен, че ще играем добре и че ще имаме успех. В онези години имахме производство на добри футболисти, които вече играеха в чужбина. Като млад и пресен треньор, имах вярата в нашия отбор. Футболистите играеха в различни отбори, там имаха един стил, а в националния трябваше да бъдат обединени. А аз трябваше да се преборя и да ги убедя да играят добре и сплотено.
– Какъв треньор бяхте вие – добър, строг или балансиран?
– Не трябва да се издавам и да се хваля пред журналисти. Имало е и загуби, и победи. Много треньори се емоционални, подскачат, хвърлят, някой път прекаляват изкуствено, за да ги снимат фотографите.
– Героите от световното през 1994 година се помнят и все още са много популярни, но кой сред тях беше естественият лидер?
– Винаги трябва да има колективна игра. Има ядро от 4–5 човека в отбора, правиш анализ и трябва до постигнеш единство между изпълнителите.
– А кой беше най-чепатият от всички, Христо Стоичков ли?
– Стоичков, а от поколението преди него Жоро Соколов, Пешо Величков от „Славия“, Котков от „Локомотив“. Те не са чепати, но имаха чувството, че са малко по-големи от другите като футболисти.
– Казвахте ли нещо специално на играчите, преди да излязат на терена? Как ги мотивирахте?
– Казвах им, постоянно бърборехме.
В кафенето влиза достолепна дама, очевидно е близка на Димитър Пенев, който сърдечно я поздравява. Тя му разказва, че внучката й е дошла от Виена и отива на обяд при нея. Поръчва си кафе и сяда на една от масите. По-късно Стратега тихичко ми казва, че това е Софка - съпругата на покойния Петър Жеков, който е първият българин, носител на "Златната обувка" от 1969 г. и голмайстор на "А" група рекордните 6 пъти. "Двамата с Петър Жеков станаха семейство на 16 години, живеят наблизо. Тя редовно идва да си пие кафето с бабите тук", съобщава Димитър Пенев.
– Вие също сте редовен посетител на това кафене?
– Почти всеки ден минавам.
– Като известен футболист и треньор, имахте ли много фенки, г-н Пенев?
– Това не мога да го коментирам, но имам доста снимки с хубави жени. Аз съм женен човек. Съпругата ми Надя има близначка, която беше омъжена за моя колега Борис Гаганелов. Той почина преди 2–3 години. Двете са родени в Русе, играеха на трапец в цирка. Там се запознах с жена ми. Чичо им беше Пенчо Петров, един от големите циркови артисти навремето. Ние се запознахме, като бяхме на по 18 години, оженихме се на 20 и досега сме заедно. Имам една дъщеря и две внучки и правнучета.
– Ще откроите ли някои от младите футболисти? В кои виждате потенциал?
– Такова нещо може да се определи, когато футболистите имат успехи. Последните години така се омешаха, че объркват и треньори, и фенове. Как да ги избереш, как да ги подведеш? И във футбола, и в живота, и в отношенията между хората всичко е променено. Ще кажа обаче, че ако не успех, спортът носи здраве. Сегашните поколения са по-добре нахранени, много повече се говори и пише за спортистите и за гаджетата им. Навремето имахме само една забава в читалището, а сега гледаме футболистите повече по дискотеките и зад игралните машинки.
– Какво бихте казали на футболистите от националния отбор, ако сега сте техен треньор?
– Да слушат треньорите, да си изпълняват задачите и упражненията и по-кротко с дискотеките.
Преди да се разделим, Димитър Пенев разгръща биографичната си книга "Стратега", написана от Иво Тонков. Обещава да ми подари екземпляр при следващо виждане. Разгръща страниците и ми позволява да преснимам някои от архивните снимки. Подарява ми две картички с неговия лик. Едната е от младите му години като футболист в ЦСКА, а другата - клекнал до звездата си на Алеята на футболната слава. Поиска химикал, за да ми ги надпише. Подавам му. Когато по-късно разглеждам картичките, никъде не виждам подписа на треньор №1 на България. Къде ли се е подписал? Може би го е оставил за следващия път.
ЕДНО КЪМ ЕДНО
Някои от крилатите реплики на Стратега от Мировяне:
*Една Аржентина, кой не е чувал за нея. Тя е световен шампион на Южна Америка. Там играят Марадона и Кинаджи (Каниджа – б.р.).
*Тук, в Берлин, където сега сме дошли, беше комоцията на моята книга.
*Търси ме една екстрасекска и ми казва, че България щяла да стане богата държава.
*С олио ли ви мазаха за тоя календар? Приличате на пехливани…
*За съжаление, минералната вода калцира мозъците на футболистите…
*Испанците от „Атлетико“ са опасни! Особено онова, къдравото, Киков (Кико – б.р.). Имат и бразилче – Жмуньо (това е етническият испанец Тони Муньос, играл като ляв бек – б.р.), който направо скрива топката… Лулчев (Стефан Лулчев – б.р.), не ми се прозявай, щото онзи дингил – къдравото, ти ще го пазиш. Да видим ставаш ли за юнак и за златна ябълка, или змеят ще те изяде.
*Момчета, тренировката ще се води от Краси Борисов, ако ви стане студено – ще пуснем лампите.
*Митал, Питал (става дума за индиеца Прамод Митал – б.р.), това е – няма пари! Какъв началник ни е тоя, като никакъв не се е вясвал.
*На корнера няма да стоите на едно място и да си бъркате в носовете. Движете се, гледайте си играча накъде отива.
