Ето как Бойко Рашков възроди войната между МВР и прокуратура с "действията си по неотложност"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В поредното си обстоятелствено интервю служебният вицепремиер и министър на вътрешните работи Бойко Рашков потвърди, че еднолично е решил да бойкотира взаимодействието между прокуратурата и службите на МВР. „Правен свят“ разкри тези действия на Рашков още в началото на седмицата. Два дни по-късно бившият следовател потвърди фактите, като нападна предишния главен прокурор Сотир Цацаров.
Рашков твърди, че сключено споразумение между прокуратурата и МВР в началото на мандата на Цацаров, е позволило на определени прокурори да имат достъп до оперативната информация на службите. Според служебният вътрешен министър така се заобикалял Закона за защита на класифицираната информация.
„Не съм знаел, че са измислили начин да опитат да заобикалят ЗЗКИ“, посочи Рашков в сряда вечер пред ТВ1, като думите му бързо бяха цитирани от изданието „Дневник“ на Иво Прокопиев. Вътрешният министър не спря дотук, а намекна, че въпросната информация била изтичала от прокурорите към външни за системата лица.
Всъщност с това си изявление назначеният от президента Румен Радев за вътрешен министър негов съветник заявява формалния повод, по който да прекрати участието на служители от МВР в съвместни екипи с прокурори, които разследват корупцията по високите етажи на властта и прането на пари.
МВР работело с конспиративна информация и онова, което се установило, не следвало да става достояние на останалите институции, които по закон противодействат на престъпността.
Бойко Рашков не даде подробности за съдържанието на конкретното споразумение, нито можа да си спомни с кой точно вътрешен министър е сключено, само уточни, че било подписано от Сотир Цацаров преди десет години. Последното няма как да е вярно, защото Цацаров пое поста на главен прокурор в последните дни на декември 2012 г. Наред с това подобни споразумения за взаимодействие между прокуратурата, МВР и ДАНС са сключвани още през 2009 г. от тогавашния главен прокурор Борис Велчев, МВР-министъра Цветан Цветанов и председателя на ДАНС Цветлин Йовчев.
Очевидни са опитите на Рашков чрез поредните нападки, този път към предишния главен прокурор, да оправдае политиката на служебното правителство да неглижира и бойкотира съвместната работа с прокуратурата. За първи път от повече от десет години няма да има общ координационен център между МВР, ДАНС и държавното обвинение, които да действат единно срещу купуването на гласове за предстоящите на 11 юли предсрочни парламентарни избори.
Рашков всъщност прекратява едностранно взаимодействието между МВР и прокуратурата при т.нар. "действия по неотложност". Това крие сериозни рискове, защото очевидно целта е МВР да извършва арести, претърсвания и изземвания, без да уведомява прокуратурата. Така на практика се дава път на полицейския произвол, пред събирането на годни доказателства, които ще послужат за повдигането на обвинения и внасянето на обвинителен акт в съда, каквито би следвало да е целта на всички органи от досъдебното производство.
В предизборна обстановка това би могло да доведе и до полицейски акции срещу опоненти на партиите, които подкрепят Румен Радев.
С поведението си Бойко Рашков демонстрира манталитет, характерен за работата на службите и държавните обвинители на Народната република от преди 10-ти ноември 1989-та и първите години на Прехода. Времена на противоборство и конфликти, дори между самите служби, в рамките на вътрешното министерство. Професионалната биография на Рашков всъщност разкрива нелицеприятния факт, че винаги, когато е заемал ръководен пост, той е влизал в конфликт, било то с вътрешен министър (хвърля обвинения срещу Богомил Бонев за негова вина за убийство), главен прокурор (атакувал е Никола Филчев, Сотир Цацаров, Иван Гешев) или ръководител на контраразузнаването.
Властовият комплекс на Рашков може да доведе до възраждане на параноичната ситуация, при която допреди десетина години, макар да обитаваха обща сграда на бул. „Черни връх“ – Държавна агенция „Национална сигурност“ и Главна дирекция за борба с организираната престъпност, дори не си взаимодействаха, а общият коридор между двете служби бе преграден с метални решетки с ръждясали катинари на тях.
Историята помни и един случай, при който реставрирането на параноята в службите за сигурност и разрушаването на координацията между правоохранителните органи доведе до трагичен край. Става въпрос за „ювелирната акция“ в „Белите брези“ на 14 януари 1994 г., при която полицай от силите за борба с масовите безредици застреля две барети, пратени да охраняват жилището на висш началник от МВР, водещ преговори за предаването на сочения за кръстник на мафията — Иво Карамански.
Цялостният резултат от войната в структурите на МВР, както между МВР и прокуратурата, през годините на Прехода доведе до възможността за създаване на силовите групировки, през тяхното трансформиране в легални икономически структури и в крайна сметка до осигуряването на недосегаемост на фигури като Васил Божков – Черепа в продължение на повече от три десетилетия. Реставрацията на социалистическите прийоми, към която се е насочил служебният МВР-министър, изглежда цели да върне борбата с престъпността и корупцията именно към този най-мрачен период от историята на посткомунистическа България.
