ЖЕГА В ЕФИРА: Експерти сринаха със земята хрумката на ППДБ за зачеркването на 3 март като национален празник
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
3 март вкарва руски елемент в българската идентичност. Това заяви медийният експерт доц. Георги Лозанов.
„3 март не отговаря на две условия, които са ключови, за да може един празник да бъде национален. Първото е да обединява, а второто е какъв белег в националната идентичност изтъква. Не искам да подценявам ролята на Русия в Освобождението, но свободна България трябва да може да заяви своята идентичност“, отбеляза той пред Би Ти Ви.
„Разпространението на писмеността е едно от ключовите постижения от българската култура, която прави българската нация“, посочи доц. Лозанов.
По думите му българите са единствената нация, която си чества езика. „Какъв по-характерен белег от езика. Има опит от Москва да се подценява нашата роля по отношение на писмеността. Чрез превръщането на 24 май в национален празник заявяваме своето голямото културно постижение в Европа“, подчерта доц. Лозанов.
„3 март е форма на признателност към Русия. Няма никакво съмнение за ролята на Русия във войната, но като цяло в българската история тази роля е спорна. Нека да извадим руския елемент, когато празнуваме националния си празник“, каза той.
По думите му 3 март се свързва с патриотизъм, който е обвързан с Русия
„24 май е безспорна дата, но не би трябвало да бъде национален празник, защото е народен празник. Превръщането му в национален празник ще го политизира“, заяви от своя страна историкът проф. Искра Баева.
По думите й непрекъснатото повдигане на темата за смяна на националния празник е комплекс за малоценност. „Непрекъснато поставяме под въпрос националния си празник. Поставяме го под въпрос, защото все смятате, че някой друг е свършил нашата работа“, каза проф. Искра Баева.
Тя посочи, че на 3 март почитаме създаването на държавата. Баева подчерта, че 24 май е най-българският празник, но бил народен празник. „Той е народен, а не национален. Националният празник е политически. В него се изявяват политиците“, каза тя.
„Внимателно прочетох, това което предлагат. Там се подчерта, че става въпрос за кирилицата. Ако е кирилицата, ние се отказваме от деленото на Кирил и Методий, които са създали глаголицата. Ние говорим само за българската писменост, но по този начин се отказваме от славянското дело“, заяви проф. Баева.
Тя коментира, че при смяната на 9 септември с 3 март Русия не е играла роля. По думите й тогава датата се е сменила, за щото конюнктурата се променила. „Сега се опитваме да използваме сменената конюнктурата, за да сменим и националния си празник“, подчерта проф. Баева.
