Жестовият преводач Силвия Маринова: Понякога ми се иска да съм глух човек, техните души са по детски чисти
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вече девет месеца тя е на първа линия в информационната борба с COVID-19, в помощ на всички хора с увреден слух. 8 март 2020 година е началото на безкрайните работни дни и нощи на жестовия преводач Силвия Маринова.
„Няма как да не си го спомням този ден, завинаги ще остане в моите спомени – разказва Маринова пред БТВ. - Бях си вкъщи и говорих с моя син по скайп. Той ме помоли да не излизам, за да съм здрава. Казах добре, няма проблем, обещавам ти и наистина го обещах с чисто сърце. Тъкмо затворих и ми се обадиха от Министерство на образованието. Казаха, че след един час ще има брифинг, на който ще се обяви пред обществеността пред какво сме изправени. Можеш ли да отидеш да превеждаш? Въобще не се замислих, облякох се, взех едно такси и отидох на брифинга. Не съм си мислила нито за рискове, нито за нищо. За мен беше важно, че правителството се е сетило за глухите хора и че ще им осигури този достъп чрез жестов превод и те ще знаят какво се случва“.
От тогава до днес, вече 288 дни, тя е на първа линия в информационната борба с COVID-19 в помощ на всички хора с увреден слух, за които нейната помощ е жизненоважна.
„На следващия ден дойде поканата от БТВ, страхотно щастие! Казах си, голяма телевизия ще стане достъпна за глухите хора – казва Силвия Маринова. - Tе вече няма да гледат само едни картинки, ще имат достъп до нейните новини и така започнах. Aз си мислих, че цялото това нещо ще е за около седмица–две. А ето вече девет месеца аз имам удоволствието да съм част от тази телевизия“.
Детството й започва в тишина. И двамата й родители са глухи, затова от малка й се налага абсолютно несъзнателно да се сблъсква с бита на възрастните.
„Имам брат, по-малък от мен с шест години, и много добре си спомням каква радост беше, когато брат ми се роди – нов член на семейството, който също чува – казва Силвия. - Всеки път, когато брат ми като бебенце се разплачеше, аз трябваше да ходя да будя майка, за да й кажа, че бебето се е събудило и за мен това е било абсолютно игра. Това е неосъзната отговорност. Когато аз самата създадох семейство, разбрах, че това е една доста сериозна отговорност.
Иначе, честно казано, понякога ми се иска да съм глух човек. Защото техните души са по детски чисти”.
