За авторитарните методи на свободния демократичен свят и налагането на Истанбулската конвенция
Последвайте ни в Google News Showcase
Омръзна ми от тази Истанбулска конвенция. Снощи Съветът на ЕС одобри присъединяването на Съюза към нея, което автоматично означава, че тя ще бъде въведена във всички страни членки, срещу заплахата от наказания и санкции. А у нас пак започват едни дълги дебати.
Нима не е ясно, че Конституционният съд на България спря ратификацията й, като противоречаща на Основния закон. Точка. Това би трябвало да е основополагащо за всяка правова държава, каквато казваме, че сме.
Но нещата съвсем не стоят така - който не я одобри, е заплашен от санкции. Така е в демократичния свободен свят.
В другия, пропутинския, несвободния, диктаторския свят, хората провеждат избори и си избират Ердоган за президент.
Друго си е в демокрацията от нов тип - слагат Урсула, без никой да я избира, и тя налага правилата.
Ако си против - си русофил, путинист, слуга на Кремъл... Ако слушкаш, си добричък демократ.
И какво от това, че сме отхвърлили един документ. Това никого не интерусува. Демократично е да се рапортува в строя.
