ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ПИК! Проф. Никола Филчев разкрива: Как Борис Велчев, шеф на Конституционния съд, с връзки и по партийна линия получи диплома за висше образование
Последвайте ни в Google News Showcase
За житие-битието на някогашният главен прокурор Борис Велчев разказва в серия от интервюта в ПИК друг главен прокурор - проф. Никола Филчев.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Велчев в момента е шеф на Конституционния съд и по информация на ПИК е сред онези, които навиват президента Радев да не подписва указа за Иван Гешев. Прави го с користна цел, тъй като се е амбицирал да повтори мандата си като обвинител №1, гласи публичната тайна.
Ето какво разказва пред ПИК проф. Филчев.
- Проф. Филчев, агенция ПИК публикува шокиращи разкрития от битието на наследника ви на поста главен прокурор Борис Велчев, за които ви молим за коментар най-вече по повод подробностите от неговото дипломиране, които загатнахте в последното си интервю пред медията ни. Как точно стана това дипломиране на Велчев и вие свидетел ли сте събитията?
- Случаят е отпреди 1990 г. Като асистент по наказателно право участвах в държавния изпит по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В деня на държавния изпит проф. Димитър Михайлов много настоятелно ме помоли „да направим едно добро дело“ и да помогнем на едно студентче, което било учило в различни държави и трудно се ориентирало в българското право.
Казах му, че не изпитвам ентусиазъм, защото пробутваме разни „талпи“, те заемат местата на добрите студенти и после се чудим защо съдебната ни система е на това дередже. Михайлов ми обясни, че случаят е много специален, ставало дума за внучето на другаря Борис Велчев (вторият човек в партията и държавата, който по това време беше изгонен от всички постове). Освен това професорът бил много близък с … родителите на студентчето, което се казваше също Борис Велчев. И най-важното – това студентче никога нямало да се занимава със съдебна практика, затова нямало да направим кой знае какво нарушение.
Абсолютно сигурно било, че младото Велчевче, веднага след дипломирането, започвало работа в апарата на ЦК на БКП.
- Простете въпроса ми, поради моята възраст, но баща му е бил известен и влиятелен по това време ли?
- Всички редови български граждани тогава уважаваха много бащата на Велчев – големия другар Владимир Велчев, член на ЦК на БКП, посланик в Лондон и Москва. Още повече уважаваха дядото на Велчев – още по-големия другар Борис Велчев, секретар и член на Политбюро на ЦК на БКП, втори човек в комунистическата йерархия (който беше изхвърлен от Т. Живков от всички постове заради интриги и доноси до Съветския съюз срещу България, и най-вече – заради специфичните си наклонности, за които не е прието да се говори публично).
Цялата рода на другарите Велчеви строеше комунизма и служеше директно на Съветския съюз (както и на някои служби). Но внучето се обърна наопаки и стана господин Велчев. Днес господин Велчев, с маниери на английски лорд, е лъскав демократ - антикомунист, бори комунизма и служи на евроатлантическите си господари. Изобщо на господарите, които и да са те.
- Какво точно стана тогава на изпита?
- Проблемът обаче дойде от това, че проф. Михайлов не му знаеше факултетния номер, а изпитваха четири-пет комисии, по няколко дена. Пред вратата на канцеларията на Юридическия факултет имаше залепени много списъци. Беше невъзможно само по име да се открие в коя зала е въпросното студентче на писмения изпит.
Наложи се Михайлов да звъни на майка му, за да разбере факултетния му номер. Тогава нямаше мобилни телефони. След като научи факултетния номер, проф. Михайлов лесно откри в коя зала е Велчев. Той беше в първата зала в ляво на коридора на първия етаж на ЮФ. Беше седнал на последния ред, за да е по-удобно за подсказване на писмения изпит.
За да пробутаме Велчев на изпита, беше осъществена сложна операция, в която участваха и служителки от Юридическия факултет. Накрая студентчето Велчев „съвсем случайно“ се оказа в комисията на проф. Д. Михайлов. И, разбира се, получи „заслужена“ шестица. Веднага, без да изкара и задължителния стаж, Велчев започна като съветник на последния министър-председател на социалистическото правителство другаря Георги Атанасов. Какво го е съветвал не знам, но след време, като съдия във Върховният съд, участвах в състава, който осъди Г. Атанасов на лишаване от свобода за финансови далавери.
След устния изпит и „заслужената шестица“ на Велчев, неговите родители ме причакаха в коридора на университета - пред стълбата към мензата. Професор Михайлов ме посочи, а те се хвърлиха да ми благодарят и прегръщат. Велчев стоеше като сопол на три метра зад тях и не смееше да се доближи до мен.
- С днешна дата знаем, че не е спазено обещанието да не се занимава с право, но как се случи продължаването на кариерата му в тази посока?
- Успешното дипломиране на младото отроче очевидно даде кураж на близките му да го уредят за докторант по право. Ясно е, че Велчев не става за съдебната практика, ама поне една дисертация да защити. Нямаше ги вече старите взискателни професори – академик Павлов, проф. Ненов и проф. Лютов, които не допускаха случайни, неуки хора в науката. Така записаха Велчев за докторант по наказателно право в Правния институт на БАН.
В института, където и аз работех, той не успя да защити дисертация. Тогава Михайлов го взе при себе си за асистент по наказателно право в юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Под неговото бащинско крило Велчев израсна и стана „голям учен“.
Спомням си, че когато бях заместник-министър на правосъдието проф. Михайлов ръководеше работната група за изменение на Наказателния кодекс и ми се оплака, че Велчев отказал да си довърши дисертацията. Отчаял се от интелектуалното си равнище и отказал да напише третата глава на дисертацията. Та се наложило проф. Михайлов да запретне ръкави и лично да му я напише. Не вярвам да е излъгал. По-скоро беше разочарован от произведението си.
Минаха години и Велчев, след като съветва последния социалистически премиер Г. Атанасов, попадна пак по партийно-аристократическа линия при първия социалистически президент Г. Първанов. Пак да го съветва. И оттам Първанов го инсталира в кабинета на главния прокурор с помощта и на други верни другари. И така студентчето Велчев, което никога нямаше да работи в съдебната система, започна да я ръководи. И да раздава присъди.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ! СПОМЕНИТЕ НА НИКОЛА ФИЛЧЕВ ЗА НЕВЕРОЯТНАТА КАРИЕРА НА БОРИС ВЕЛЧЕВ ЩЕ ВЗРИВЯТ ПРАВНИЯ МИР. КАК СЕ СТАВА ГЛАВЕН ПРОКУРОР...
