ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Общото събрание на ООН се събра в Ню Йорк на специална сесия, за да бъде обсъдено как държавите от света могат заедно да се борят срещу световния проблем с наркотиците. Решаването на подходяща стратегия вероятно ще стане тема на ожесточени дебати – дори и използваната терминология продължава да бъде спорна.
През 2009 г. администрацията на президента Барак Обама заяви, че терминът „война срещу наркотиците“ беше контрапродуктивен, защото кара определени хора да се чувстват като мишена. Войната срещу наркотиците беше обявена още от президента Ричард Никсън през 1971 г. Но липсата на данни затруднява разбирането на ефекта: трудно е да се изчисли адекватно производството на наркотици, търговията с тях и използването им, както повечето нелегални дейности.
И без да бъдат известни изходните стойности е трудно да бъде разбран ефектът на каквато и да било политика – да не говорим за сравнение между ефекта на различни политики. Въпреки това, когато са на лице дългосрочно данни, те показват системни слабости в политиките срещу наркотиците. Изследване, публикувано в British Medical Journal през 2013 г., установи, че въпреки усилията за ограничаване на предлагането на наркотици, след 1990 г. цените са паднали, докато чистотата на наркотиците се е увеличила. Тенденциите са сходни в САЩ и в Европа. Заключението на авторите е ясно:
"Тези резултати показват, че разширяването на усилията за контролиране на глобалния незаконен пазар на наркотици чрез прилагането на закона се проваля." По-конкретно, учените са установили, че изчислени на базата на средната инфлация (и в съответствие с чистота) цените на хероина, кокаина и канабиса са намалели съответно с 81%, 80% и 86%, в периода между 1990 и 2007 г., докато средната чистота се е увеличила съответно с 60%, 11% и със 161%.
В международен план нелегалната търговия с наркотици е по-голяма отколкото която и да е легална дейност. Според доклад от 2011 г. на Global Financial Integrity нелегалните дейности в света са инкасирали 650 млрд. долара, от които 320 млрд. само от наркотици. Сред другите високо печеливши незаконни търговски дейности са били с фалшифициране на маркови продукти (250 млрд. долара) и трафикът на хора (31,6 млрд. долара). Само че тези статистики са доста ограничени.
Лесно е да бъде оценено, че публикуваните същата година статистики са сравними – изкушаващо, но погрешно. Оценката на стойността на международната търговия с наркотици идва от 2005 г., докато числото за фалшифициране на маркови продукти е от 2009 г. Истината е, че никой не знае точната стойност на международната търговия с наркотици, макар да е ясно, че възвръщаемостта е достатъчно доходоносна, че някои индивиди да искат и да се нуждаят да поемат рисковете. Тези рискове включват наказание от правосъдната система.
Само че и ефикасността на полицията е твърде съмнителна. Института „Брукингс“ публикува преглед на глобалната политика срещу наркотиците през 2008 г., в който са сравнени три различни подхода: „моделът на наказанието“, използван в САЩ, при който пращат виновните в затвора, за да се избегне употребата;
„моделът на ненаказване“ използван в Италия и Испания, където наркотиците са нелегални, но не се криминализира употребата им от лица до определено максимално количество; и, най-накрая, „моделът на декриминализиране“ използван в Холандия, който позволява продажба на канабис за лични нужди. Анализът на "Брукингс" беше най-критичен към използваният в САЩ модел на наказание, където процентът на лишените от свобода е скочил (от по-малко от 50 000 души през 1980 г. до 210 200 през 2015 г.) при огромни разходи за данъкоплатците, независимо от факта, че много малък брой затворници имат достъп до някаква форма на лечение за наркотици. / -------------------------------------------- Мона Чалаби, в. „Гардиън“.
