Задава се промяна в яслите: Нов модел заради острия недостиг на медицински сестри
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Предложението на Столична община за промяна на модела на яслена грижа, в т.ч. изискванията за медицинските сестри в яслите, получи първа парламентарна подкрепа. Комисията по образованието и науката към Народното събрание подкрепи на първо четене законопроект, който предвижда яслите да са под шапката на Министерството на образованието и науката, а не към Министерството на здравеопазването.
Законопроектът беше подкрепен в Комисията по образованието и науката в Народното събрание от заместник-кметa по образование на Столична община Десислава Желязкова, представители на Уницеф и директори на детски градини в София. Те заявиха и готовност за съдействие в прецизирането на текстовете между четенията.
Междувременно Министерството на здравеопазването за първи път представи тълкуване на действащата нормативна уредба, според което изискването за медицинска сестра е на ниво детско заведение, а не на ниво група. Това дава възможност за реакция/повече възможности за решения в условията на настоящата кадрова криза при медицинските сестри. Тълкуването обаче не дава отговор на редица практически въпроси – кой назначава медицинските сестри, откъде се осигуряват средствата за възнагражденията им и как се уреждат свързаните с това организационни и финансови отношения. Именно затова промяната в закона остава единствено трайно решение на проблема.
В София в момента работят 260 яслени групи, за които по действащите изисквания са необходими 520 медицински сестри. В тях обаче са назначени 364. При тези изисквания 78 яслени групи са в риск от затваряне, което засяга 1716 вече приети деца.
Именно заради този риск Столична община многократно поставя въпроса пред държавата и настоява за промяна на нормативната уредба. Общината е изпращала многократно предложения до Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и е поставяла проблема пред Народното събрание. Предложенията са обсъждани и с професионалните организации и работещите в системата.
Промяната е необходима не само заради настоящия недостиг. Кадровият проблем е дългосрочен, тъй като повече от половината - над 180 медицински сестри в детските градини са над 62 години, а само 35 са под 35 години. Недостигът на медицински сестри е проблем и за цялата здравна система – болници, поликлиники и други здравни структури.
Затова Столична община настоява за модел, който отговаря на реалния кадрови ресурс, без да поставя под въпрос медицинската грижа за децата. Предложението е медицинските сестри да се фокусират върху медицинското наблюдение, профилактиката и здравната грижа, а педагози и специалисти по ранно детско развитие да поемат ежедневните занимания и дейности за развитието на децата.
Този подход е подкрепен от Българския лекарски съюз, Софийската лекарска колегия и Българската педиатрична асоциация. Трите организации подкрепят участието на различни специалисти в грижата за децата, като медицинската сестра запазва своята роля в медицинското наблюдение и здравната грижа.
Предложението за промяна на изискването за медицинските сестри е част от по-широката позиция на Столична община за реформа в организацията на яслената грижа. Общината настоява яслите и яслените групи да преминат към системата на Министерството на образованието и науката, така че грижата за децата от 0 до 7 години да бъде организирана като единна система и да бъде приложена Европейската рамка за за образование и грижи в ранна детска възраст.
На този етап Столична община предприема необходимите действия, за да не бъдат затваряни яслени групи и да бъдат запазени местата на вече приетите деца. Това обаче е временно решение, докато не бъде променена нормативната рамка.
Днешното решение на Комисията по образованието и науката е важен резултат от последователната работа и настояването на Столична община. То е стъпка към решаването на проблем, който не засяга само София. Без необходимите законодателни промени същата криза рано или късно ще засегне и останалите градове в страната. Предложението предстои да бъде разгледано и в пленарната зала на Народното събрание.
Припомняме, че вчера след три поредни заседания Комисията по образованието и науката в Народното събрание подкрепи на първо гласуване пет от шестте разгледани законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование.
Приети бяха законопроектите, внесени от Костадин Костадинов и група народни представители, от Красимир Вълчев и група народни представители, от Красимир Вълчев и Тома Биков, от Елисавета Белобрадова и група народни представители, и от Димитър Здравков и група народни представители.
Единственият отхвърлен законопроект бе този на Николай Денков и група народни представители.
Комисията по образованието и науката в Народното събрание на заседанието си продължи с обсъждането на първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), внесени от май до септември от народни представители от различни парламентарни групи.
Министерството на образованието и науката (МОН) е изразило подробно становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от Елисавета Белобрадова и народни представители от „Демократична България“. С това становище народните представители разполагат и ще представя накратко основните теми в законопроекта на Елисавета Белобрадова и народни представители, каза на днешното заседание Красимира Стоянова - директор на дирекцията „Правна“ в Министерството на образованието и науката.
Народни представители от Комисията по образованието и науката обсъдиха промените в Закона за предучилищното и училищното образование, предложени от Елисавета Белобрадова и от народни представители от „Демократична България“.
От многото теми в законопроекта народните представители акцентираха основно върху предложението за мандатността на училищните директори.
Заместник-председателят на комисията Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС каза, че по принцип мандатността е хубаво нещо, доколкото тя е механизъм, който би увеличил отговорността на директорите. Всяка длъжност трябва да има механизми за повече отговорност, но чрез мандатността се губи опитът и има риск голяма част от образователните институции да бъдат управлявани от временни директори.
Павел Попов от „Демократична България“ каза, че може би трябва да се разграничи мандатността като принцип от ограничения брой мандати. Това е идеята директорите да бъдат избирани за четиригодишни периоди, а идеята за ограничен брой мандати е друга.
Заместник-председателят на комисията акад. Николай Денков от „Продължаваме промяната“ каза, че чрез рационалните зърна в различните законопроекти може да се стигне до нещо, около което да има обединение.
Изказвания направиха депутати и от други парламентарни групи.
Представители на неправителствени организации, институции и директори също изразиха позиции по законопроекта за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование.
Председателят на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров коментира темата за мандатността на директорите, като посочи, че на последния конкурс за 765 места са се явили 442 кандидати, а в 37 училища не е избран директор.
Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Диян Стаматов каза, че организацията не подкрепя частите от законопроекта за квалификацията и за честото атестиране. По думите му инспектирането, атестирането и диференцирането са три различни процеса с много контролни механизми и санкции, а работата на учителя е коренно различна от тази на държавния служител, поради което двете не бива да се сравняват. Той се обяви и против въвеждането на мандатност на директорите, като посочи, че с предстоящите конкурси около 60 на сто от директорите в страната ще бъдат нови хора.
Имаше и други изказвания на представители на организации в образованието./БТА
