Зам.-министърът на здравеопазването: При спешния пакет няма да има листа на чакащите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"За първи път методиката, по която ще се плаща, на болниците е съгласувана с БЛС, а в контрола по осъществяването ѝ се очакват и представители на професионалната съсловна организация."
Това каза пред БНР заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков. Той припомни, че в началото на 2014 г, болниците са можели да харчат между 50% и 70% от предвидените за тях пари а сега са заложени плащания от 95% за лечебните заведения, които осъществяват „спешна помощ“ и 90% за останалите. Според него са намалели и възможностите за злоупотреби:
"В последните 3 години броят на пациентите, които преминават през нашите болници, е почти константна величина. Тоест таванът е достигнат и, ако някой си е позволявал нечестно да отразява броя на преминалите пациенти, като че ли вече няма да може да си го позволява."
Незаплащането на надлимитна дейност ще доведе до създаване на листи на чакащи, алармираха болниците. Инструментът не е нов, коментира зам.-министърът и коментира, че листата ще включва само пациенти, чието лечение позволява отлагане във времето:
"Пациенти, които са с животозастрашаващи състояния, пациенти, чиито заболявания попадат в групата на социално значимите – тези, които предизвикват най-висока смъртност и трайна инвалидизация – не могат да бъдат в листата на чакащите. И това ще бъде много стриктно следено."
Разделянето на основния здравен пакет на „базов“ и „допълнителен“ ще може да бъде осъществено до средата на годината, ако законът бъде приет. Идеите обащеще бъдат обсъдени с пациентските организации и професионално-съсловните организации, коментира политикът. В базовия пакет влизат заболяванията, които най-често предизвикват смъртност и трайна инвалидизация, както и майчиното и детското здравеопазване.
"При спешния пакет няма да има листа на чакащите, защото това е въпрос на държавна политика."
Предвижда се промяна и в системата на заплащане на дейността чрез здравните пакети, коментира Шарков:
"Цялостната реформа е насочена към няколко неща. Първо, трябва да преструктурираме и да пренасочим не само кадровите ресурси към лечението на тези сериозни заболявания, но трябва да пренасочим и финансовия ресурс. С преструктурирането на основния пакет в „базов“ и „допълнителен“ ще имаме на практика и преструктуриране и насочване на финансовия ресурс с цялата му сила и мощ към този бич, какъвто са социално-значимите заболявания."
Допълнителният пакет пък не води до задължително здравно застраховане, каза Шарков:
"Категорично няма да увеличаваме здравноосигурителните вноски. Те са си и ще бъдат 8%. Ако пациентът, както и в момента, иска да има своя здравна застраховка, тя е по тарифите, които са определени от здравно-застрахователните дружества и няма общо с тези 8%. Ако пациентът е в листата на чакащите или лечебното заведение има необходимия ресурс, в рамките на съответния месец, да поеме този брой пациенти и пациентът е в този брой, той ще ползва единствено това, което плаща като здравноосигурителни вноски към НЗОК. Ако пациентът не желае да бъде в листата на чакащите и иска да мине по-бързо, тогава трябва да плати допълнително в доброволното здравнозастрахователно дружество."
