ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Международен екип учени откри на Иберийския полуостров най-древните следи от тежки метали на археологически обекти, датиращи от палеолита. В изследване, публикувано в списание "Нейчър" учените заявяват, че са намерили доказателство за замърсяване с тежки метали в четири известни пещери, археологически находки на Иберийския полуостров. Палеолитната ера е първият и най-дълъг праисторически период, който е започнал преди три милиона години и е завършил преди 10 000 години. Следи от тежки метали - мед, цинк, олово и никел, са открити в пещерите "Гран Долина" в северна Испания, Горъм и Вангард в района на Гибралтар в Испания. В най-замърсената от тях - Горъм, учените са открили запазени огнища и считат, че човешката дейност в дългосрочен план е допринесла за това замърсяване. В четвъртото археологическо находище - пещерата "Ел Пирулехо", замърсяването може да идва от използването на гален - минерал съставен от оловен сулфат, използван вероятно като пигмент. Тези данни показват, че човечеството в дългосрочен план се е излагало на тези замърсители чрез огъня, пушека и пепелта. Замърсяването, дължащо се на горенето е опасно, припомнят те и цитират, че то е отговорно за преждевременната смърт на 1.9 млн. души по целия свят за една година, както и за тежки хронични и остри респираторни заболявания. Това е четвъртата причина за смъртност по света, припомнят те, цитирайки доклад на ООН от 2009 г.
