ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Започна работата по зографисване стените на храма „Възнесение Господне“ в братя даскаловското село Опълченец, вече е завършена реставрацията на иконостаса и се очаква за празника Свети Спас църквата да бъде преосветена, съобщи за Мария Истаткова, която с приятелката си д-р Жанета Минкова от две години прави и невъзможното построеният през далечната 1911 година молитвен дом да се върне към нов живот.
С помощта на пожелал анонимност щедър благодетел са събрани необходимите средства за преобразяването на 110-годишната черква в селото, където живеят малко над 220 души.Старозагорската митрополия е възложила зографисването на казанлъшката художничка Радостина Павлова, която освен иконостаса е успяла да върне предишния блясък и на творбата „Великият архийерей“, рисуван от ученика на Иван Мърквичка Радомир Мандов /1883-1947/.
Този образ е оцелял по чудо през десетилетията немара само защото бил прикрит от владишкия трон. За ценността на стенописа първоначално се произнесли
майсторите – реставратори Стефан Аенски и Вацлав Копецки, които изпаднали в истински възторг от находката. По думите им тя била сред най-добрите работи на зографа и при всички случаи трябвало да бъде запазена и при евентуално реставриране на останалите похабени канонични творби да се спазва стилът му. Очакванията са зографисването на стените и тавана , където течовете преди години похабили образа на Бог Саваот да продължи през цялата година.Радостина Павлова е възпитаник на първия випуск иконографи на Православен Богословски Факултет на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий"- Велико Търново. От 1998г. е учител в Национална Гимназия по пластични изкуства и дизайн "Акад. Дечко Узунов"- Казанлък.
Участвала е в проектиране и изписване стинописването на множество храмове.
Заради работата на художничката за великденските празници в храма няма да има служба, коментира Мария Истаткова, но това няма да попречи на вярващите да ударят новата камбана и да запалят свещички в празничната нощ.
Почти десетилетие църквата си нямала енорийски свещеник, според намерените документи
градежът на църквата започнал през 1908-а върху терен от 2 дка земя, дарени от някой си дядо Дойно.
Според легендата в стените на черквата вградили за якост сянката на 9-годишно момченце, което месеци по-късно починало от невярна болест. На фасадата личи годината 1911-а, но документите твърдят, че освещаването е станало 12 години по-късно , на 7 май 1923 от тогавашния митрополит Павел. На владиката се наложили след време да прави преосвещаване защото през 1928-а чирпанското земетресение събаря камбанарията и се наложило майстори да я зидат отново.
