Последвайте ни в Google News Showcase
Кой излъга Навални, че може да стане силен лидер на опозицията в Русия? И дали точно това не стана причина за неговия трагичен край. Този въпрос някак убягва, покрай крокодилските сълзи и заклинания след смъртта му.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Алексей Навални нямаше авторитет в Русия като лидер на опозицията. Той не можа да заеме мястото на безспорно харизматичния Борис Немцов. Подкрепата за него през годините беше ниска. Сред младото население той също не се харесваше особено радушно.
Алексей Навални беше харесван блогър преди да стане политик. Заради това всъщност е бил поставен начело на опозицията, според бивш офицер от руското разузнаване. Наличният състав от опозиционери не бил подходящ. Търсел се обаятелен мъж със севернославянски черти, който да успее да накара все повече руснаци да се разпознаят в него и да му повярват. И Навални се оказал точният човек на точното място.
Кой точно го е „поставил“ – човек отвън или отвътре, и каква е истината за неговата опозиционна дейност едва ли някога ще научим. Владимир Путин го обяви за агент на ЦРУ. Навални пък му отвърна с обвинението, че е "цар на лъжите".
Руската власт го пусна да отиде в Германия. Точно от това време започват неизвестните в биографията му.
Защо се върна, след като знаеше, че ще бъде арестуван? Властта в Русия обяви каква съдба го чака на родна земя. Той обаче се върна. Според приближени до него, той се е виждал в ролята на Ленин - да дойде в Русия, да организира ако не революция, то достатъчно голямо движение, за да свали Путин от власт.
Ленин се е върнал от Финландия, но в Русия го е чакал Троцки, който е извършил цялата организация на Октомврийската революция. А Навални? Къде е неговият Троцки? И, ако той действително е бил до такава степен наивен, че да повярва в собствената си самоизключителност, кой е подхранвал вярата му?
С тази нищожна подкрепа сред народа дори надеждите му да превърне съдебното си дело в политически процес претърпя фиаско.
Въпрос с много неизвестни е защо той беше преместен в Сибир. За да бъде предпазен ли и от кого? Защото той не представляваше заплаха за Путин и неговия екип.
Кой има изгода от смъртта на Навални? Това е питането на питанията сега. Но малцина се замислят над него. Путин няма никакъв интерес от неговата смърт. Както нямаше интерес и от ликвидирането на Борис Немцов. Те двамата бяха нужни на Кремъл именно като опозиционни лидери пред света. И няма как да не са си давали сметка управниците за отприщването на антируската пропагандна ожесточена вълна, на която сме свидетели в този момент.
Смъртта на Навални съвпадна с падането на Авдеевка и руските военни успехи в Украйна, от които Западът изтръпна. Белият дом дори излезе с изказване, че армията на Москва трябва да бъде спряна. В същото време Западът още си ближеше раните след интервюто на Карлсън с Путин. След него Владимир Владимирович изведнъж стана победител в пропагандната война, която се води години срещу него. Смъртта на Навални отмести вниманието от интервюто. Всички удобно забравиха за него и старата песен беше запята на нов глас.
Какво правеше на Мюнхенската конференция съпругата на Алексей Навални? Как се оказа точно по това време там и в качеството си на каква? А дали не като бъдещият лидер на руската опозиция, за което намекват мнозина анализатори.
Двете с лидерката на белоруската опозиция Светлана Тихановска щастливо се прегърнаха. Поведението на вдовицата удиви дори американския психолог Пол Екман. Той специално обръща внимание как по време на речта си минути след смъртта на съпруга си Юлия "едва сдържа усмивката си". "Това не е реакция на жена, която неотдавна е разбрала за смъртта на любимия си мъж. Пред нас е властна жена, която най-накрая е получила цялото внимание на света", казва той пред "Дойче веле".
Голяма веселба цари на Мюнхенската конференция след смъртта на Навални - непротоколни снимки показват това. Пред камерите обаче всички плачат. И се напреварват кой как по-добре да изиграе ролята на истински скърбящ пресонаж.
Известието за смърт е дадено на майката на Навални, не на друг. Тя отива не на бляскаво светско събитие, а в Сибир, където беше затворен синът й.
Едва ли някога светът ще научи убит ли е бил Навални или е починал от естествена смърт. Твърде вероятен е вторият вариант. Не е тайна разклатеното му здраве.
И в момента от смъртта му истински се интересуват само майка му и Русия. Едната плаче за изгубеното си чедо. Другата иска на всяка цена да разбере причините за смъртта на своя гражданин.
Чак да ти стане жал за Навални. Всяка смърт е трагедия, особено на млад човек. Но, когато дори мъртъв е включван в различни драматургии, трагедията става още по-голяма.
Навални от свръх амбициозен и наивен човек, готов на всичко за слава, приживе беше превърнат в печален образ и трамплин за различни интереси след смъртта си.
