ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тези, които се радват заради оставката на правителството, страдат от силна интелектуална недостатъчност. По-просто казано, да се радваш на конкретната политическа ситуация означава, че никак не можеш да мислиш. Не е възможно да демонстрираш някакъв оптимизъм, имайки предвид плачевното състояние, в което се намира страната.Тоталната криза, обхванала България, не е предизвикана нито само от Орешарски или Местан, нито само от Станишев или Борисов. Действията на тези хора само задълбочават едни процеси, които се развиват в българското общество през последните 20 години, но всички се правят, че не ги виждат. Става дума за постоянно разширяващата се пропаст между елита и обикновените хора. Тази пропаст има най-различни измерения, като най-силното, безспорно, е икономическото. След 25 години преход България окончателно се е превърнала в страна, разделена на миниатюрен свръхпривилегирован елит и огромно мнозинство от бедстващи хора. Икономическото неравенство у нас е достигнало ужасяващи размери, като нито управляващите партии, нито опозиционните правят каквото и да било, за да обърнат тази тенденция.
Като естествен резултат от постоянното обедняване на все повече хора идва тоталното им недоверие към елита. Даже недоверие е твърде слаба дума. Тук вече трябва да говорим за истинска омраза. И ако обичат разните всичколози да не ни обясняват, че това било "изначалната омраза на българина към богатите, дължаща се на обикновена завист". Това са глупави обяснения. Българите не харесват елита си не заради богатствата му, а защото прекрасно знаят как са натрупани тези богатства. В почти всички случаи те са натрупани не с къртовски труд и оригинални идеи, а с далавери и кражби. Когато в обществото е изработен консенсус за нелигитимността на елита, ситуацията е изключително тревожна. Защото именно върху такъв консенсус се развиват идеите за революционна трансформация на страната. След като все повече и повече хора възприемат елита като враг, на все по-голяма популярност започват да се радва схващането за необходимостта от радикалн действия срещу статуквото. Казано по друг начин, идеята за революция излиза от учебниците по история и безапелационно се настанява в настоящето.
Когато революцията излезе от пашкула на теоретичните дискусии и добие практични измерения, никой не бива да се изненадва от нейния екстремен характер. Ако искате да добиете представа как изглеждат истински революционни действия, може да се върнете към руския октомври от 1917г., например. Или ако държите на българския контекст и имате слабост към литературата, може да си припомните "Септември" на Гео Милев. Това е истинска революция, а онова, което наблюдавахме на софийските жълти павета миналото лято, си беше обикновена бутафория, разиграна с финансовата помощ на партии и задкулисни олигархични кръгове, срещу които уж беше всички. За аматьорския характер на миналогодишните площадни блуждаения говори и фактът, че те дори не можаха да свалят правителството на Орешарски, чиято отличителна черта беше крайната нестабилност. Само че и най-нестабилното правителство изглежда като скала на фона на групичката индивиди, за които протестът е просто начин на препитание и които се отличиха най-вече с фалцетни интонации, изцъклени погледи и невероятна способност да бълват огромно количество клишета, кое от кое по-досадни. Това жалко театро нямаше как да събори правителството. То си отиде в момента, в който ДПС пожела това, а твърде реалистична изглежда хипотезата, според която тази партия ще играе ключова роля и в следващия кабинет.
Разбира се, няма особено значение кой точно и с какви точно проценти ще участва в следващото управление. Несравнимо по-важно е друго. Несравнимо по-важно е България да излезе от модела, при който единият процент от населението контролира всчки ресурси, а останалите 99 процента търпят все по-големи лишения. Ако този модел на обществено развитие продължи, рано или късно ще се стигне до експлозия. С непредвидими последици.
От "Поглед.инфо".
