Земеделският производител Йордан Кръстанов обяви за какво се бори на изборите: Хаотичната търговия препъва стопаните на плодове и зеленчуци. Нужни са ни логистични центрове
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Йордан Кръстанов е единственият истински фермер, който има шансове да влезе в Народното събрание като депутат на СДС, за да внесе експертиза по една от най-важните и мащабни теми – земеделието. Секторът, който храни българите, от десетилетия се нуждае от законотворци, които са на ти с неволите на селското стопанство.
Той притежава стоманено-стъклена оранжерия от 22 декара в Пазарджишко, която е построил сам преди 14 години, като е започнал в началото с 6 декара. Дължи всичко на собствената си предприемчивост, като дори не се е възползвал от европейските мерки за финансиране.
От 2016 г. Йордан Кръстанов е председател на най-голямата оранжерийна организация – Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), в която членуват около 100 фирми и физически лица. През втория му изборен мандат като председател БАПОП спечели европейски проект за промотиране на български оранжерийни зеленчуци в европейски държави. „Това е шансът на нашите членове да разширят пазарите си“, коментира той.
Кандидатът за депутат от листата на коалицията ГЕРБ-СДС е сред първите членове на славния Съюз на демократическите сили. Вече 21 години той е верен на демократичните идеи на СДС, които в годините след 10 ноември 1989 г. окрилиха надеждата на българите за по-добър живот. Йордан Кръстанов е член на Националния изпълнителен съвет на СДС под председателството на Румен Христов и е на трето място в изборната листа на Пловдив област.
- Г-н Кръстанов, какво куца на българските производители на плодове и зеленчуци, та все не можем да надделеем на вноса?
- Един от големите проблеми на производителите е пазарът. Малкият и среден производител няма достъп до логистичните центрове на веригите. Няма и как да има. Логистичните центрове на големите търговци искат да изкупуват големи количества. Много по-лесно им е да се договарят за 100-200 тона дневни доставки, отколкото да отворят врати за земеделци, които им предлагат зареждане с 1,5 до 3 тона. Един производител с 25-50 декара земя произвежда именно толкова – до 3 тона дневно.
- В Европа стопанствата за плодове и зеленчуци не са по-големи и все пак нямат проблем с продажбите. Защо?
- В Европа тази функция се изпълнява от логистични центрове, които не са собственост на веригите. Тук ние наричаме подобни центрове борси, но нашите нито са борси, нито са тържища. Те са някакъв балкански начин на търговия.
Досега държавата не направи нищо за да помогне за пласмента на продукцията, тъй като това не било нейна работа. Но аз не мисля така.
- Как е уредена търговията в европейските държави?
- Посещавал съм логистични центрове в Нидерландия, Испания и Германия. В Нидерландия производителят кара стоката си в близкия логистичен център. Там тя се окачествява, преопакова и се предлага на веригите. В този логистичен център доставчиците са точно такива като нас – стопани, които ежедневно карат по 1,5-2 тона. Цените са изписани на видно място – според видовете продукция и според качество. Производителите могат да ги видят и от телефона си.
- Не говорите ли за сдружения, които са инвестирали в логистичен център и членовете им произвеждат еднакви сортове плодове и зеленчуци?
- Не. Там местният логистичен център обявява предварително предпочитаните спецификации на стоките. Производителите се нагласят по обявените параметри. Често логистичните центрове предоставят семената на зеленчуците и изкупуват с договори продукцията. Но те не са търговци на дребно като нашите големи вериги. Те са огромни структури, които се занимават с пласмент.
Работата на фермера е да произведе качествена продукция и да си получи стойността. И това е най-нормалното нещо! Фермерите не губят време да купуват щайги, мрежи, етикети и т.н. За тях не съществува рискът местният Кауфланд да им върне стоката, защото не е заготвена по техния стандарт.
- Старият континент обаче е известен и с кооперативите си. Търговията не е ли част от тяхната дейност?
- В Испания всички производители членуват в кооперации. И у нас все ни бутаха все към този вариант. А той е следният – всички производители от дадена община членуват в кооператив. Направили са общ логистичен център и имат акции в него. Само че в Испания имат традиции. А ние отскоро сме проходили. Българите не вярват в кооперативния принцип и всеки се спасява сам. А когато си сам, ставаш плячка на търговците.
- Кой е най-подходящия за българските земеделци вариант?
- Най-добрият вариант според мен е да се създадат чрез публично-частни партньорства логистични центрове. България не е голяма като територия. Според мен за Южна България са достатъчни два логистични центъра – единият между Пазарджик и Пловдив, другият между Стара Загора и Сливен. И тогава търговските вериги, пък и по-малките хранителни магазини, ще пазаруват от тези логистични центрове.
- А вероятно ще е възможно логистичните центрове да организират и износ?
- Така мисля, защото в износа е добрата цена. Например аз в момента не мога да направя износ. Средногодишните ми разходи са около 25-26 хил. лв./дка, а това са много пари. И все пак моята стока не може да стигне до външни пазари, защото за да направя експорт до Полша например, аз трябва да подготвя 20 тона. Такова количество бих набрал за 15 дни, което светкавично отхвърля възможността ми за износ.
- Логистичните центрове ще бъдат ли фактор за намаляване на вносната продукция у нас?
- Убеден съм в това. Принципно логистичните центрове са мощни структури. Те биха се противопоставили с целия си авторитет на нерегламентирания внос от Турция и други страни, тъй като ще са водещи във вътрешната търговия. Благодарение на тях каналите за незаконен внос ще се прекъснат, защото логистичните центрове ще накарат институциите, които имат правомощията да го направят, да се задействат. Вече сме наясно, че към момента никой не може да спре тези канали.
Търговията е разграден двор. И затова веригите се подиграват с нас, производителите, като продават с 40% надценка. Но не са само те. Който иска може лесно да сравни цените на тържището до село Първенец с цените на Четвъртък пазара в Пловдив. Разликата е минимум лев на килограм. Ако един производител като мен се стреми да направи 10-15 стотинки печалба на килограм, един търговец, ако не спечели 0,80-1 лев на килограм, не иска да продава.
Пазарните маси не са на производители, те са на търговци. Само че въпросните търговци са регистрирани по Наредба 3/1999 г. като земеделски производители и така продават турски домати, пред които са написали, че са български. Това е измама и тя е наказуема! Това е все едно някой да продава конско месо, а да го представя за агнешко.
Когато сигнализираме властите за тези измами, те вдигат рамене и казват, че не им е работа да ходят да проверяват дали продавачът има стопанство. Много време се борихме да отпадне наредбата, която освобождава регистрираните производители – търговци да продават без касови апарати, но нищо не се промени.
Няколко пъти сме обяснявали на депутатите, че когато има касов апарат – има документ, а като има документ – има проследяемост. Така данъчните власти ще регистрират тези търговци по ДДС. Но това не се случва и сивата икономика продължава да процъфтява – без фискални апарати, без внасяне на ДДС, без данък печалба.
- Какво е необходимо, за да се даде зелена светлина на логистичните центрове?
- Трябва ни помощ от държавата. И най-малкото е да се предотстъпят терени за изграждането на такива центрове. Тук говорим за 80-100 декара земя. В логистичния център ще има хладилници, машини за измиване, окачествяване, опаковане, огромни халета, лаборатории. Ако държавата се ангажира да подпомогне създаването на логистични центрове, несъмнено ще са необходими и промени в законодателството.
Тъй като у нас няма подобни структури, големите вериги си направиха лаборатории, защото това тях ги храни. Те искат да са удобни и приемливи, за да не им се налага да изкупуват плодовете и зеленчуците от логистични центрове. Само че зелето, което влиза на 20 стотинки от Северна Македония, те го продават за 1,80-2 лева. Някой пита ли се къде отива разликата? В момента, в който излезе българското зеле, цената веднага става 0,60 лева. Затова министър Танева като се противопостави на веригите, те вдигнаха вой до Бога.
- Това отваря темата за сдружаването на производителите.
- Аз лично не познавам в България сдружение, което да работи на истински пазарни правила. Всички сдружения са регистрирани по програмата и когато свършат парите по нея, те ще се разпаднат. Ние явно не сме дорасли за сдружаване. Нямаме си доверие и това в резултат на горчивия опит. В другите европейски държави в кооперативите са създали ясни принципи на сдружаване, имат средства да издържат логистичен екип, управителните им съвети са на изборен принцип. Това е култура.
