Дънки „ориджинал“ конкурираха корекомския „Райфъл“
Последвайте ни в Google News Showcase
Не че и сега няма битаци покрай всички по-големи български градове, но тържищата от този тип избуяха във времето на социализма. Някои мурафети ги копирахме от Ориента, други – от Полша. Битаците бяха народният мол, в който човек можеше да компенсира всички дефицити от нармаговете на плановата икономика, където и с трън да се завъртиш, нямаше да закачиш много стока. Класика на класиките, разбира се, беше битакът в Димитровград. Там клиентът, който често бе и продавач, можеше да намери всичко – от игленика на бай Мюмюн от Розино до тунингованата лада седмица на старшина Рядков от Трудовец.
„Тука, бате, не е магазин. Нема етикети, нема чорбаджии. Ти си казваш цената, аз си казвам цената. И че се разбереме като братя. Ти си българин, аз съм циганин, голема работа. Важното е да се върнем вкъщи с пари в джеба. А и ти да си доволен. Дай си лапата. А така…”. Това е типичният мухабет от алъш-веришния разговор пред сергията върху походно легло или върху чердже, опнато направо върху разкаляната земя.
Битпазарът всъщност носи името си от „битата“ цена. Много преди да се появят вносните стоки от СССР, републиките, Турция и Китай, по родните битаци се търгуваше предимно със стоки втора употреба или със стегнати и отремонтирани ВиК, елчасти и уреди, които бяха дефицит.
Помня като ученик как се прехласвах по дънките „Леви Щраус“ и „Райфъл“. Тях човек можеше да ги придобие от някой роднина в западната чужбина или ако намери долари, за да влезе в магазините на „Кореком“. Трудна работа. На битака до КАТ в Пловдив обаче един тарикат, шивач от местната Аджисан махала, взе да вади копия на оригиналите, които си бяха суперменте. Меря аз едни такива гащи, а байчото вика: „Купувай бе, момче – ориджинал джинс, сам съм ги шил“.
Софийският битак пък открай време си е в квартал „Малашевци”. Столичаните с по-дълъг стаж помнят обаче, че по време на реалния социализъм, преди да се определи това място в „Малашевци”, битакът се събираше между новата сграда на театър „София” в парка „Заимов” и булевард „Сливница”.
По всички родни битаци открай време има и регламентирани наеми на сергии. Те са обикновено по 2 лева уж за поддръжка на района. Над 70 процента от идващите на битака са роми, като понякога пристигат и сръбски цигани с по една кола стока. Сред множеството винаги обикаля възрастна ромка със забрадка и тика количка с термоси с кафе, чай, семки, фъстъци. Продава още кюфтета, които боде с вилица от една голяма тенджера. По кьошетата има и бира – за фон на чалгата.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Цялата история и още интересни интервюта и коментари вижте само на Retro.bg!
